Уикипедия

Ивайло: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
без неграмотен текст, позоваване на художествена литература, некоректно посочени източници
Етикет: етикет: премахнати източници/бележки
Ред 29:
'''Ива̀йло''' (''Иваил'') е български [[цар]] в периода 1278-1279 година.
 
[[Византия|Византийските]] автори наричат Ивайло с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква''. Думата „лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле]]“, в някои случаи „[[кисело зеле]]“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – ''Кордокувас'', който произлиза от думата ''„бърдоква“'' – [[маруля]], зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „''само с хляб и диви зеленчуци''“ ([[Георги Пахимер]]). Според други автори той е наречен с прозвището "Бърдоквата", защото като малък е намерен между марулите, по подобие на Мойсей т.е. той е е подхвърлено дете. Йордан Андреев<ref>Българските ханове и царе VII-XIV век“, 1994 г.</ref> пише "За произхода на Ивайло знаем твърде малко, той е от пастирски род" Истинското му име е известно благодарение на една приписка в [[Свърлижко евангелие|Свърлижкото евангелие]] от 1279 г.
 
За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.
Дълго време имаше теории за произхода на Ивайло, че е от най-бедните слоеве на населението. Днес обаче съществуват по нови версии - че е бил незаконен син на управител на областен управител от Овеч (Провадия), както твърди народна песен<ref>https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/10 Димитров, Божидар. 12 мита за българската история; мита за антифеодалното въстание на Ивайло </ref><ref>Митев, Борис (краевед) "Ивайло – свинар или областен управител " цит. във в. "Десант" 27.1.2011 http://www.desant.net/show-news/21678/</ref> Като незаконен син е представен и в историческият роман на Стоян Николов<ref>https://torlaka.com/index.php/romani/romani-sub/342-ivail-car-kniga-1</ref> Краеведът Д.Темелков също дава тълкувание, че месторождението на цар Ивайло трябва да се търси по черноморието.
 
== Въстанието на Ивайло ==
Ред 41:
 
== Цар на българите ==
Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу [[ромеи]]те и срещу [[татари]]те. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 ггодина. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта [[Дръстър]]. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на [[1279]] г.). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На [[17 юли]] 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край [[Девня]]. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III бяга от столицата, а болярите избират за цар [[деспот]] [[Георги I Тертер]] (1280-1292).
 
== Смърт ==
Ред 49:
По-късно с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в [[Тракия]] и дори в [[Мала Азия]] против настъпващите османски [[турци]].
 
Първият от тях се появява в Константинопол през 1294 г.година За него споменава [[Георги Пахимер]]. Тъй като цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите, споменаването на неговото име правело силно впечатление на съвременниците и неговото появяване се оказва истинска сензация в столицата на Византия<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=32 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В същата година император [[Андроник II Палеолог]] организира кампания срещу турците в Мала Азия, които вече притесняват сериозно империята. Както посочва Пахимер този Псевдо-Лахана твърди, че ако императорът даде съгласието си, ще извърши велики дела срещу враговете. Първоначално самозванецът е арестуван, но силното недоволство на населението на Константинопол принуждава Андроник да го освободи, още повече, че както посочва Георги Пахимер той „изглеждал страшен за враговете и полезен за изпадналите в беда ромеи“. Императорът дава благоволението си Лъже-Ивайло да бъде прехвърлен на малоазийския бряг и да потегли с привържениците си срещу бейлика на [[Осман I]]<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=33 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В редиците на Лъже-Ивайло се стичат многобройни доброволци, сред които орачи, пастири и др., всички те вярват в мисията му да спре нашествениците турци. Пахимер разказва:„Изглеждаше като че ли целият свят е тръгнал с него...“ Явно стреснат, императорът отказва да въоръжи тази стихийна тълпа и нарежда Лъже-Ивайло отново да бъде арестуван, с което приключва всичко. Интересно е да се отбележи, че според сведенията при появата си в Константинопол този Лъже-Ивайло води със себе си отряд българи<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=34 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
 
Около десет години по-късно през 1304-1305 г. се появява втори Лъже-Ивайло. Той отново е от български произход, представя се със собственото си име Иван и с прякора Свинепаса (на гръцки Хировоскос), и твърди, че е участвал в „някои войни в България“<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=38 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Той води дружина от 300 мъже с лъкове и боздугани и предлага помощта си на император [[Михаил IX Палеолог]] отново срещу турците. Този Лъже-Ивайло също е пратен в затвора, но се спасява като се позовава на средновековното право на убежище в една константинополска църква. След това събира отново хората си, преминава морето и разкъсва турската обсада на крепостта Кенхрей при река [[Бююк Мендерес]], обръщайки в бяг турците. Но силите на българина са малочислени и когато скоро след това пристигат турски подкрепления, Иван е пленен. Тъй като за него турците поискват откуп от 500 златни [[перпери]], той помолва наблюдаващите от крепостните стени на Кехрей ромеи да ги платят, но те отказват, тъй като сумата е твърде голяма. Тогава Иван се обръща на български към отряда си, за да ги окуражи, но някои от ромеите, разбиращи български, издават на турците, че той отправя люти закани. Тогава турците „се уплашили за себе си и го убили, защото сметнали, че ако освободят неумолимия враг, откупът и печалбата нямало да струват нищо“ според разказа на Георги Пахимер<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=40 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Пак Пахимер предава и другата версия за съдбата на Иван, според която той успява да се спаси и се връща в балканските земи, където Михаил IX Палеолог му дава титлата „севаст“, и той воюва с отряд от 1000 души в района на Солун срещу съюзените турци и [[Каталонска компания|каталани]]<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=40 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ивайло“.