Битка при Ловеч (1810 – 1811): Разлика между версии

 

Командирът на Дунавската руска армия генералът от пехотата Николай Каменски получава заповед да противодейства на новите турски сили по направлението [[Никопол]]-Плевен-Ловеч. Да разгроми техния усилен авангард в Ловеч и след настъпление по направлението Ловеч-Севлиево-[[Габрово]] с разклонение към Търново да създаде оперативни условия за преминаване на [[Стара планина]]. Овладяването на Ловеч е заповядано на сборен отряд с командир генерал-майор [[Емануил Сен-При]]. Оперативното командване се осъществява от генерал-лейтенант [[Александър Ланжерон]]. Действията се извършват в зимна обстановка и в условията на остра продоволствена криза. Ловешкият турски [[гарнизон]] прехвърля безплатно своята прехрана върху българското население. Руското командване разчита на ограничените си запаси от храни.

Новата борба за Ловеч започва на 31 декември 1810 г. Част от отряда на генерал-майор Емануил Сен-При достига до Ловеч и провежда разузнаване с бой. Турският командир Мухтар паша реагира с тактическо действие на активна отбрана. Еднодневният бой в равнинната северна покрайнина е упорит, ожесточен и завършва без победител. На 4 януари 1811 г. сборният отряд отново е пред града и след кратко разузнаване без бой се оттегля на зимни квартири в района на Никопол. Едновременно част от отряда атакува и превзема турски продоволствен склад в село [[Каменец (област Плевен)|Калинари]]. На 8 януари отбива опит на противника за неговото овладяване. Тъкмо тези трофейни хранителни запаси правят възможни последващите действия при Ловеч.