Разлика между версии на „Битка при Ловеч (1810 – 1811)“

м
редакция без резюме
м
 
Командирът на Дунавската руска армия генералът от пехотата Николай Каменски получава заповед да противодейства на новите турски сили по направлението [[Никопол]]-Плевен-Ловеч. Да разгроми техния усилен авангард в Ловеч и след настъпление по направлението Ловеч-Севлиево-[[Габрово]] с разклонение към Търново да създаде оперативни условия за преминаване на [[Стара планина]]. Овладяването на Ловеч е заповядано на сборен отряд с командир генерал-майор [[Емануил Сен-При]]. Оперативното командване се осъществява от генерал-лейтенант [[Александър Ланжерон]]. Действията се извършват в зимна обстановка и в условията на остра продоволствена криза. Ловешкият турски [[гарнизон]] прехвърля безплатно своята прехрана върху българското население. Руското командване разчита на ограничените си запаси от храни.
[[File:Взятие Ловчи.jpg|ляво|мини|План за превземането на Ловеч на 31 януари 1811 г.]]
 
Новата борба за Ловеч започва на 31 декември 1810 г. Част от отряда на генерал-майор Емануил Сен-При достига до Ловеч и провежда разузнаване с бой. Турският командир Мухтар паша реагира с тактическо действие на активна отбрана. Еднодневният бой в равнинната северна покрайнина е упорит, ожесточен и завършва без победител. На 4 януари 1811 г. сборният отряд отново е пред града и след кратко разузнаване без бой се оттегля на зимни квартири в района на Никопол. Едновременно част от отряда атакува и превзема турски продоволствен склад в село [[Каменец (област Плевен)|Калинари]]. На 8 януари отбива опит на противника за неговото овладяване. Тъкмо тези трофейни хранителни запаси правят възможни последващите действия при Ловеч.