Разлика между версии на „Кирил и Методий“

→‎Мисии: дребни
м (Премахнати редакции на 87.120.22.57 (б.), към версия на Jingiby)
Етикет: Отмяна
(→‎Мисии: дребни)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
[[Файл:San clemente fresco.jpg|мини|Кирил и Методий донасят останките на [[Климент I|св. Климент]] в Рим, фреска в базилката [[Сан Клементе (Рим)|Сан Клементе]] в Рим.]]
{{цитат|На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.<ref>[http://ia600208.us.archive.org/8/items/bulgarskistarini08bulguoft/bulgarskistarini08bulguoft.pdf Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: стандартното издание на Бориловия синодик в pdf, с. 77]</ref>|Синодик на цар Борил}}
В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със [[Арабска мисия|специална мисия]] при [[сарацини]]те в [[Багдадски халифат|Багдадския халифат]]. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. Отиването на Кирил с мисия упри сарацините е важен момент в неговия жизнен и творчески път, защото с тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.
 
860 г. – Втора мисия при [[хазари]]те. В тази мисия взема участие и Методий. Обикновено се говори за мисия у хазарите, но отОт описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка, че тяи обхваща не само земята на хазарите, но и други области на Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град [[Херсон]], разположен на северния бряг на Черно море, недалеч от днешния градднешна Одеса.
 
Пребиваването на Кирил в [[Херсон]] е свързано и с издирването на мощите на [[Климент I|свети Климент]], мъчен и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Откритите мощи са се смятали за мощи на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. [[Климент I|Климент Римски]], първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е [[епископ]] и на [[София|Сердика (дн. София)]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref>, след което става един от първите римски папи.
 
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във [[Великоморавия]] при княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. Моравската мисия била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските [[феодал]]и. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско [[богослужение]] върху основата на еднаединна славянска [[писменост]]. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав, и изпращат в Моравия изтъкнатите вече, изтъкнатите като мисионери и като работили сред славянството Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянскатаславянска християнска църква и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.
 
869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката [[Сан Клементе (Рим)|Сан Клементе]].
 
873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за [[архиепископ]] на [[Велика Моравия]]. Борби на Методий срещу интригите на немското монашество и на римското духовенство.
 
885 г. – На 6 април във [[Велеград]], Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
след 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област [[Кутмичевица]], дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.
 
край на [[IX век]] – Създаване на кирилицата[[кирилица]]та на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
 
[[Файл:Cyril and Methodius monument Sofia.jpg|мини|260px|Паметник на двамата братя пред [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] в [[София]], скулптор [[Владимир Гиновски]], 1972 г.]]