Хрисант Пловдивски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
== Биография ==
Роден е в 1796 или в 1799 година в [[Дафия]] на Лесбос.<ref name="pandektis.ekt.gr">[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/66968 pandektis.ekt.gr]</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Учи в [[Айвалък]]. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
През април 1834 година е избран за [[Мирска епархия|мирски епископ]] и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.<ref name="детрез"/> Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“,<ref> Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63. </ref> – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия [[Салчо Чомаков]], [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[Павел Хадживълков Куртович Чалъков|Павел Куртович]] завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.<ref name="детрез">{{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6 | pages = 234 – 235}}</ref> Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна.▼
През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Kiminas 122">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 122 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 22 септември 2014}}</ref>
Хрисант умира на 4 септември 1869 година в [[Измир|Смирна]].▼
▲На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.<ref name="детрез"/> Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“,<ref> Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63. </ref> – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия [[Салчо Чомаков]], [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[Павел Хадживълков Куртович Чалъков|Павел Куртович]] завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.<ref name="детрез">{{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6 | pages = 234 – 235}}</ref>
Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
▲Хрисант умира на 4 септември 1869 година в [[Измир|Смирна]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
== Бележки ==
<references/>
{{пост начало}}
{{нормативен контрол}}▼
{{пост| [[Мирска епархия|мирски епископ]]<br/>|април 1834|юни 1840|?|[[Кирил Мирски|Кирил]]}}
{{пост| [[Смирненска епархия|смирненски митрополит]]<br/>|юни 1840|януари 1841|[[Паисий Софийски|Паисий]]|[[Атанасий Митилинеос|Атанасий]]}}
{{пост край}}
▲{{нормативен контрол}}
{{Портал|Православие|Гърция}}
[[Категория:Гръцки духовници]]
[[Категория:Хора от Лесбос]]
| |||