Фугас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
попр.
Ред 1:
'''Фуга́с''' ({{lang|fr|fougasse}},; {{lang|la|на=от [[латински език|лат.]] focus}} – "огнище, огън")<ref>Краткий словарь иностранных слов. – М. – Рус. яз. – 1985 – С. 281</ref> в просторечието е названието на инженерните боеприпаси и [[артилерия|артилерийските]] [[снаряд]]и с фугасно и осколочноосколъчно-фугасно действие.
 
== Инженерен боеприпас ==
Ред 9:
Фугасните снаряди в основно са предназначени за стрелба по небетонирани отбранителни съоръжения: [[окоп]]и, [[Дървено-земно огнево съоръжение|дървено-земни]] (ДЗОТове) и дървено-каменни огневи точки, [[Стрелба от закрита позиция|наблюдателни пунктове]] и т.н. Освен това, фугасните снаряди голям [[калибър]] могат да се използват съвместно с бетонобойни снаряди за стрелба по бетонирани отбранителни съоръжения – [[Дълговременно огнево съоръжение|дълговременни огневи точки]] (ДОТове) – главно за сваляне на земните насипи от последните. Стрелба на рикошети с фугасни снаряди може успешно да се използва за проправяне на проходи в [[минно поле|минни полета]].
 
При отсътствиеотсъствие на осколочниосколъчни и [[осколочноосколъчно-фугасен снаряд|осколочноосколъчно-фугасни снаряди]], фугасните снаряди могат да се използват за стрелба по откритите живи цели, а при отсътствиеотсъствие на [[бронебоен снаряд|бронебойни снаряди]] – за стрелба по [[танк]]ове. В тези случаи действието на фугасните снаряди ще е значително по-слабо от действието на заменяните от тях снаряди.
 
В авиационната [[артилерия]] малокалибрените фугасни и фугасно-трасиращи снаряди се използват за стрелба по [[самолет]]и.
Ред 16:
Фугасните боеприпаси действат с разрушителната сила на газовете на заряда и частично със силата на удара в преградата. В съответствие с това мощността на фугасния снаряд се определя от теглото и качеството на [[Взривно вещество|взривното вещество]], поставено в неговата обвивка, което и определя основното изискване, предявляемо към тези снаряди. Увеличение на мощността на фугасните снаряди в пределите на един калибър е възможно само чрез увеличаване на обема на камерата за заряда и използване на по-мощно взривно вещество.
 
Обема на камерата на снаряда може да се увеличи с удължаване на цилиндричната част на снаряда и намаляване на дебелината на неговите стени. Но дължината на цилиндричната част е ограничена от общата дължина на снаряда, обусловена от неговата устойчивост на траектория. Въпреки това, дългата цилиндрична част се являвае характерна особеност на фугасните снаряди. Намаляване на дебелината на стените на снаряда е ограничено от изискванията за здравината на снаряда при изстрела. Във връзка с това използването на фугасните снаряди от [[мортира|мортири]] и [[гаубица|гаубици]] е по-изгодно, отколкото от [[оръдие|оръдията]], поради високите налягания, развиващи се в последните при изстрела.
 
== Конструкция ==
Ред 23:
По конструктивно оформление фугасните снаряди за наземната артилерия от средните калибри биват целнокорпусни, с навивна глава или винтово дъно и резба за главния взривател, а снарядите за големите калибри – с цяла главна част, винтово дъно и резба за дънния взривател или с винтова глава и винтово дъно и резба за главния взривател.
 
Снарядите голям калибър, освен това, могат да имат две резби: под главния и дъннитдънните взриватели; използването на два взривателя гарантира безотказността на действието и цялостния разрив на снаряда.
 
Малокалибрените фугасни снаряди в авиационната артилерия са използвани за пръв път от немците в 20- и 30-mm авиационни оръдия по време на [[Втората световна война]]. Корпуса на 20-mm снаряд е тънкостенен, [[щамповане|щампован]], с изпъкнали на него канавки за водещия пояс и кернение (центроване) на дулцето на [[гилза]]та. Дъното на корпуса за повишаване на здравината при изстрел с полусферична форма. НамаНяма центриращи удебеления на корпусекорпуса, и центрирането на снаряда в канала на ствола става от центриращо удебеляване на взривателя и водещия пояс. Взривателя се съединява със снаряда с помощта на преходна втулка, закрепена в корпуса.
 
Необходимата здравина на тези снаряди при изстрел се достига за сметка на използване на корпус от метал с високи механични свойства и неговата термична обработка.
 
Появата през 1940-те години в [[Малокалибрено автоматично оръдие|малокалибрената]] авиационна артилерия на фугасни снаряди се обяснява с повишеното поразяващо действие на тези снаряди по сравнение с осколочнитеосколъчните поради ниската чувствителност на съвременните самолети към поразяването от осколки. За това следва да се счита за целесъобразно повишаване на фугасността на малокалибрените осколочниосколъчни снаряди в зенитната и авиационната артилерия.
 
Използването на фугасни снаряди в наземната артилерия е целесъобразно само в оръдията калибър от 120 mm и нагоре, тъй като незначителното тегло на взривния заряд на снарядите малък калибър не осигурява разрушаването даже на най-леките полеви укрития.
 
== Фугасите днес ==
Понастоящем в артилерията на средните калибри фугасните снаряди почти напълно са изместени от [[ОсколочноОсколъчно-фугасен снаряд|осколочноосколъчно-фугасните]], значително опростяващи бойното снабдяване на артилерията.
 
Старите фугасни снаряди се съхраняват, а производството на фугасни снаряди среден калибър е прекратено почти във всички страни.
Ред 43:
 
== Фугасните взриватели ==
За привеждането на фугасните снаряди на наземната артилерия в действие при целта се използват главни и дънни [[взривател]]и с една до три установки (позиции): за моментално (осколочноосколъчно), инерционно (фугасно) и забавено действие. Използването на взриватели с регулиране на установките на инерционно и забавено действие има за цел осигуряването на необходимата дълбочина на забиване на снаряда углублениезадълбочаване снаряда в преградата до момента на неговия разрив за получаване на необходимото фугасно действие.
 
В малокалибрените фугасни снаряди на авиационната артилерия могат да се използва само взриватели с мигновено действие.