Бавноходки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 26:
В хода на изследвания, проведени от учени от университета на Северна Каролина в Чапел Хил (САЩ), е установено<ref>[http://www.sciencealert.com/the-tardigrade-genome-has-been-sequenced-and-it-has-the-most-foreign-dna-of-any-animal Съобщение на Sciencealert]</ref>, че над 6500 участъка от ДНК на бавноходката (около 17%) от всички 38 000 гени са „заимствани“ от други организми. Голяма част от тях е получена от бактерии-екстремофили, но същевременно в генома на бавноходките присъстват и гени на растения, гъби и [[археи]].
 
Бавноходките са способни да понесат екстремно обезводняване, при което частта на водата в организма им пада до 1 – 2% от нормалната. Когато тялото им изсъхне, ДНК-то на ''Hypsibius dujardini'', най-вероятно, се разпада на големи фрагменти. В момента, когато периодът на екстремните условия привършва, тялото им отново се изпълва с вода, и специални белтъци „зашиват“ и възстановяват повредената ДНК. В този момент в клетките, благодарение на разширените пори, могат да попаднат фрагменти от чужда ДНК, които се „вшиват“ (вграждат) в генома и остават в него, ако появата им не доведе до фатални последствия за бавноходката, и ѝ помагат да оживее. Благодарение на този процес, ДНК на бавноходката е станало нещо като мозайка от множество свои и чужди участъци за тези 550 милиона години на еволюция на тези същества.
 
Имайки предвид, че много от тези гени отговарят за реакцията на стрес, за „ремонта“ на ДНК и за противодействието срещу различни екстремни фактори, напълно възможно е, че въпросните същества са придобили способността да преживяват и в космоса благодарение именно на заимстваните гени.