Българска схизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската патриаршия се обявява против. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] за [[схизма]]тична. От присъстващите източни патриарси единствено патриарх [[Кирил II Йерусалимски]] не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят.
 
Един месец след избирането на новия български екзарх — [[Стефан (екзарх)|Стефан]], на 22 февруари 1945 година Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година БПЦ да възстанови патриаршеския си статут с първи съвременен патриарх [[Кирил (български патриарх)|Кирил.]] Но вдиганетоВдигането на схизмата е критикувано от българи в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини,]] защото това става при условие БПЦ да се откаже от претенциите си върху епархиите извън българската държава.<ref>[https://www.kicbos.org/схизмата-срещу-българския-народ-в-бъл Схизмата срещу българския народ в българската диаспора продължава]</ref>
 
== Вижте също ==