|
== Биография ==
Роден е впрез 1790 или 1792, или 1795 година на остров [[Самос]] със светското име '''Константинос Критикос''' (''Κωνσταντίνος Κρητικός''). През 1816 година се замонашва в манастирасамоския „Въздвежениеманастир „Въздвижение на Светиясветия кръст“ на Самос. ВПрез същата година е ръкоположен за дякон от митрополит [[Кирил Аграфиотис|Кирил Самоски]]. ВПрез 1818 година епископ [[Амвросий Стагийски]] го ръкополага за презвитер.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
През 1820 г. заминава за Цариград и след среща с патриарх [[Поликарп Йерусалимски]] същата година заминава за Йерусалим и се присъединява към Божигробското братство. На 10 ноември 1830 година е ръкоположен за [[Севастийска епархия|севастийски архиепископ]]. На 17 октомври 1836 година е избран за [[Лиденска епархия|лиденски архиепископ]]. На 16 март 1845 година е избран за йерусалимски патриарх.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
През 1853 година патриарх Кирил II основава Богословското училище на Светиясветия кръст в Йерусалим.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Поддържа много добри отношения с руската мисия в Светите места.
Кирил ІІ Йерусалимски има благосклонно отношение към българите. Той подкрепя архимандрит [[Павел Божигробски]] и го назначава за главен представител на йерусалимските [[таксидиот]]и в [[Солун]] през 1850–1866 г. Първото си становище по българския църковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 година до патриарх [[Григорий VI Константинополски]] по повод на посланието му от 16 декември 1868 година за свикване на вселенски събор. Заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристига на свиканиясъбора, свикан през септември 1872 година от патриарх [[Антим VI Константинополски,]] събор, но прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обявена на 18 (30) септември за [[схизма]]тична и привържениците ѝ отлъчени. На 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим под предлог да посрещне руския велик княз [[Николай Николаевич]], който скоро щял дода пристигне пов светитеСветите места. Кирил ІІ не оставя свой заместник в събора и така Йерусалимската патриаршия не подписва акта за схизмата. След заминаването на великия княз Николай Николаевич.
На 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на назаретския митрополит, свалят патриарх Кирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та на Йерусалим Назиф паша му известява на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището [[Яфа]], а оттам с правителствен кораб за [[Цариград]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Патриарх Кирил II обаче продължава да е популярен сред паството си, особено сред православните араби. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството, на 26 февруари 1875 г. Св.Светият Синодсинод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх [[Прокопий ІІ Йерусалимски|Прокопий ІІ]], въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим молят бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантенияпатриаршеския престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост.
ВПрез 1875 година схизмата над него е вдигната. Живее в Цариград, където умира на 18 август 1877 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
== Външни препратки ==
| 