Разлика между версии на „Пещера“

1. Опростяване на препратките; 2. Източници
(1. Опростяване на препратките; 2. Източници)
 
== България ==
В картотеката на Българската федерация по спелеология<ref>[http://speleo-bg.org/ Българската федерация по спелеология]</ref> има карти на около 6000 пещери<ref>{{cite book |title= География на България. Физическа и социално-икономическа география |year= 2002|publisher=„ФорКом“ |isbn= 954-464-123-8|pages=64}}</ref>=. За много от тях има уникални [[легенда|легенди]].
 
Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци (и [[спелеология|спелеолози)]], преминали курсове по обучение към някой от пещерните клубове в страната.
 
Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на [[Петър Богдан]] от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за [[България]] и [[Влашко]]. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа [[Жеко Радев]]. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в [[пещери]]тепещерите в България.
 
На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. [[Дряново]]). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на [[Българска академия на науките|БАН]]. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на [[Лакатник]], [[Карлуково]], [[Златна Панега]] и [[Враца]]. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на „народната власт“. Продължават научните изследвания в институти на [[Българска академия на науките|БАН]] и в [[Софийски университет|Софийския университет]].
 
След възобновяване на дейността на [[Български туристически съюз|БТС]] през 1957 г., се заражда идеята закъм създаваненего нада се създаде Комитет за пещерен туризъм, къмкойто негое иучреден напрез следващата година той е учреден. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по [[спелеология]], по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе [[Димитър Райчев]] организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства, през 1980 г., се разраства в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на [[Българска федерация по спелеология]]., Вв БФСпкоято членуват над 30 клуба.
 
От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:
* приобщаване на нови членове, чрез провеждане на различни курсове;
* подготовка на инструкторски кадри;
* подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато е създаден Аварийно-спасителният отряд към Федерацията, от 2013 г. [http://caverescue.bg/ Пещерно спасяване]);
В част от българските пещери са открити много ценни [[археология|археологически]] находки.
 
Известни са 866 вида животни, които обитават българските пещери, като открития в тази посока се случват постоянно. Обитаващите пещери животински видове се наричат [[троглобионти]]. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида [[Европа|европейски]] [[прилепи]] в България могат да се видят 32 вида, като всички са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]] <ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2126274049/issue/2482 ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА]</ref>.
 
Поради липса на норми за културно поведение и регламент за пещерите в България се наблюдава замърсяване от всякакъв вид. Подготвен е Проектозакон за пещерите<ref>[https://hinko.org/hinko/Law.php Закон за пещерите]</ref>, разработен от Българската федерация по спелеология и депозиран, но неразгледан от 39-то народно събрание досега<ref>http://opazvane.blogspot.com/2010_02_07_archive.html ОБРЪЩЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ</ref>.
 
== Вижте също ==