Куманово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 47:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. градът е населявана от 7700 жители [[българи]] [[християнство|християни]], 5800 [[турци]], 600 [[арнаути]] [[мохамедани]], 50 [[власи]], 30 евреи и 350 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.]</ref>
 
В началото на XX век в града има комитет на [[ВМОРО]], в който влизат главният български учител в града [[Илия Левков]], секретарясекретарят на митрополитският наместник [[Трайче Митев]], поп Андон, синът му [[Псалтир Попандонов]], търговецът [[Зафир Тасев]], учителят Зафир Тасев и Ангел ПрекололкаПрекoдoлка. Всички те са и дейци на ВМОРО. Те организират убийството на сръбския свещеник [[Атанасие Петрович]].
 
В началото на XX век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Куманово има 7032 българи екзархисти, 1569 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]], 5 [[гърци]], 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.]</ref>