В своята методологическа и теоретична ориентация гравитира към [[Функционализъм|функционализма]]. Интересите му към детската психология се проявяват в книгата му ''Experimental Pedagogy and The Psychology of the child'' („Експериментална педагогика и психология на детето“).
От началото на своята кариера Клапаред подчертава биологичната, а не [[метафизическаметафизика|метафизическата]]та основа на психологията. Той определя експерименталната педагогика като изучаването на обстоятелствата, които са благоприятни за развитието на детето и средствата за неговото правилно [[обучение]] и [[възпитание]]. Общият подход на Клапаред е функционален, като той изучава психологическите феномени в термините на тяхната полза за удовлетворяване на потребностите на индивида. Според тази позиция умствените процеси на детето могат да се задействат само когато присъства някаква потребност. Когато детето е поставено в среда, която възбужда тези потребности, в резултата ще се появи полезна умствена дейност. В същата линия на разсъждения Клапаред подчертава адаптивната стойност на [[поведение]]то, значението на физическия растеж за умствените способности и ролята на [[наследственост]]та и средата, които участват в процеса на обучението и възпитанието.
