Ирина Атинянката: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-състоява +състои)
Ред 64:
Ирина ускорява приготовленията за предстоящия преврат срещу сина си, след като през 796 г. Теодота родила син на императора. Детето обаче починало скоро, но заговорът вече е узрял напълно. На [[17 юни]] [[797]] г. столичният гарнизон се разбунтува срещу императора, който успява да избяга от другата страна на Босфора и започва да събира верните си войски. В този момент Ирина се обръща към привържениците си в императорското обкръжение да се опълчат срещу сина ѝ, като дори ги заплашва с разправата, която ще последва в случай, че не предприемат нищо. В ранното утро на [[15 август]] 797 г. заговорниците пленяват Константин и го откарват в Константинопол. Там по заповед на Ирина, Константин VІ е ослепен, което става в Порфирната зала на императорския дворец – същата, в която по-рано е роден императорът. По този начин властта отново се оказва в ръцете на Ирина, която заема официлно византийския престол.
 
== ВасилевсВасилиса и автократорсамодържица на ромеите ==
Ирина е първата жена на византийския престол. В своите „Новели“ тя се величае с мъжкия титул „василевс“ вместо „василиса“ (императрица):''"Ирина, велик василевс и [[автократор]] на римляните"''. На монетите, изсечени по нейно време, тя е изобразена с византийските имперски инсигнии и е наречена „василиса“.
 
В началото на управлението си Ирина започва да дарява богато църквите и манастирите, намалява данъците и митата и отваря множество приюти за бедни, с което успява бързо да спечели подкрепата на населението. Многобройните богатства, дарени от императрицата на църквата, са причина монасите хронисти от това време да пишат за императрицата като за благочестива жена, неспособна да посегне на сина си.