Пивоварна Света Петка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
През 1881 г. в България пристига чешкия майстор-пивовар [[Франц Милде]] и започва работа в пивоварната фабрика „Света Петка“ в Русе. Една година по късно той се мести в [[Шумен]] и започва работа като пивовар в [[Карлсберг България АД|„Българско пивоварно дружество Шумен“]].
Сава Велезли се занимава с производство на бира до 1894 г., когато продава предприятието и открива нова фабрика за производство на безалкохолни напитки.<ref>[http://daritelite.bg/sava-i-%D0%B5l%D0%B5na-v%D0%B5l%D0%B5zli-2/ Енциклопедия Дарителството : Сава и Елена Велезли]</ref> <ref><ref> „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.971</ref></ref>
Новите съдружници в пивоварната фабрика „Света Петка“ са русенските предприемачи Динолов, Чолаков, Драганов и Стоянов. <ref>„Алманах България“, ред.Стоян Митев, 1900, София, печ.Иван Говедаров и с-ие, ч.3, с.44</ref>
Считано от 25.11.1896 г. русенското дружество започва да се ползва от облагите на Закона за насърдчение на местната индустрия (обн.„Държавен вестник“, 28 януари 1895 г.). <ref> „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.591</ref>
В „Български алманах за 1897 г.“ предприятието се описва като „Пивоварно дружество „Св. Петка“. Руссе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.”<ref>„Български алманах за 1897 г.“, София, 1897, печатница Ив.Говедаров и с-ие, с.1527</ref> През 1899 г. главен майстор пивовар на „Света Петка“ става Себастиян Милде, брат на Франц Милде.<ref>Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: ''История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993''), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20-21</ref>
През 1900 г. е монтирана нова инсталация за производство на пиво, като производствения асортимент на фабриката включва „пилзенски и баварски тип пиво“.<ref>„Алманах България“, ред.Стоян Митев, 1900, София, печ.Иван Говедаров и с-ие, ч.3, с.44</ref>
Главната производствена сграда на фабрика „Света Петка“ е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има умивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Света Петка“.<ref>[http://www.bgjourney.com/Oblasti/Ruse/first_beer/first_beer.html Първата бира на България]</ref> До фабриката е уредена бирена градина <ref>Чендов, Георги, когато Русе беше Русчук, изд. ОФ, 1985 г., с.187</ref>, в която се продава пенливо русенско пиво, а в почивните и празнични дни в бирарията свири и оркестър.▼
▲Главната производствена сграда на пивоварната фабрика „Света Петка“ е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има умивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Света Петка“.<ref>[http://www.bgjourney.com/Oblasti/Ruse/first_beer/first_beer.html Първата бира на България]</ref> До фабриката е уредена бирена градина <ref>Чендов, Георги,
През 1904 г.
През 1910 г. е извършено преустройство на фабриката и са изградени нова инсталация за охлаждане на бирата, нова модерна кушиля - най голямата по това време в България, разширени са избите за отлежаване на бирата. Фабриката произвежда малц, и два вида пиво : мюнхенски тип с мюнхенски малц (мюнхнер хелес) и обикновено пиво. Пивото се рекламира като „здраво, силно и резливо“ <ref>в-к „Соф.новини“, V, София, 03.10.1910, бр.44, с.1</ref>
Дружеството стопанисва собствена бирария „Червен салон“ в която се предлага русенско пиво. <ref> „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.950 и 971</ref>
▲През 1904 г. проезводството на пивоварната достига 756 160 литра бира; през 1910 г. са произведени 628 262 литра.<ref>Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История ..., с.21</ref>
През 1918 г. за експлоатация на бирената фабрика се създава акционерно дружество „Света Петка“АД с капитал 3 милиона лева.<ref>Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. Наука и изкуство, 1958 г., с.159</ref>
| |||