Икономика на Велико Търново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Велико Търново''' е един от основните икономически центрове в [[България]]. Градът е икономически център на едноименната област. Характеризира се с ниска безработица, добре развит транспорт и предприятиея съсредоточени в леката и електротехническа промишеност. Икономиката е структурирана в следните сектори: „Търговия и ремонтни дейности“ с дял 38,03%, „Преработваща промишленост“ с 33,05% и „Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение“. Стопанисваните земи в областта са 2 997 084 дка, от които 2,6 млн. дка представляват обработваеми площи, а това съставлява 5,5% от обработваемата земя на страната. Брутната добавена стойност (БДС) в секторите аграрен, индустрия и услуги са следните: 146, 520, 1099.<!-- към кога -->
== Първичен сектор сектор ==
=== Земеделие ===
Земите в землището на града са богати на почвени ресурси. Край града съществуват горски масиви, които благоприятстват за развитието на флората и фауната. В началото на века в местностите край града – „Качица“, „"Мармарлия" и „Козлуджа“ е имало овощни градини. За това са благоприятствали както речните басейни – Янтра и Дряновска река, така и изворната вода от местостите и построените за целта чешми. Пчеларството също било развито по тези места и местностите около манастирите. Земите около града, не са толкова благоприятни за обработка на пшеница както съседните селища – Горна Оряховица, Лясковец, Леденик и Беляковец. Животновъдството е било развито до 50-те години на XX век в селата, сега квартали – Марино поле, Чолаковци и архитектурния резерват – Арбанаси. В земите около Южната промишлена зона, заедно със земите северно от Дебелец, се е отглеждал хмел. Животновъдство се е развивало в периферията на града от началото на XX век,до средата му. В Търново през 1945-та година се учредява Пчеларско дружество "Пчела".<ref>[https://veliktarnovgrad.blogspot.com/p/blog-page_81.html Пчеларството в Търново - Търновград - Величествен и славен]</ref> През 1971-ва година градът става център на Аграро-промишлен комплекс,който по-късно става част от ПАК - Горна Оряховица.
=== Полезни изкопаеми ===
Основно в града са добивани камъни за строителен материал и варовик. Река Янтра е била използвана за добиване на строителен пясък.
== Вторичен сектор ==
=== Енергетика ===
През 1915-та година в Търново се основава дружество „Светлина“, от братя Георгиеви. Създават се хидравлическа централа край близкото село [[Леденик]] и дизелова централа. Градът е електрифициран до 1935-та година.
Край Велико Търново е построена малка водно електрическа централа – МВЕЦ"Сини Вир", с мощност от 0,28 MW. В близост до него се намира и МВЕЦ „Леденик“. В града има изградени фотоволтаични мощности над 50kW на обществени и индустриални сгради. Градът основно се захранва от 220kV пръстен и получава резервно захранване от [[ТЕЦ "Горна Оряховица"]] с мощност 12MW, ФЕЦ "Самоводене" с мощност 1MW. В града са разположени 5 подстанции,преобразуващи електрическата енергия от високо напрежение в средно напрежение.
=== Индустрия ===
[[Файл:BASA-3K-7-511-98.jpg|мини|Фабрика в начаото на века]]
През Възраждането и първите години след Освобождението на България, в града съществуват десетина средни и малки фабрики. Градът през тези години остава предимно занаятчийски. В края на XIX век една от най-големите фабрики е била тази на Стефан Карагьозов за брашна и спирт, основана през [[1886]].<ref>[http://starotarnovo.ucoz.com/index/fabriki/0-50 Катя Костова-Бабулкова Фабрики на Старо Търново]</ref> Повечето фабрики в края на този век са били с персонал от 5 до 20 работници. Имало е и няколко фабрики с работници между 20 и 50 души. Единствено над 3 фабрики имат работещи над 100 души. В Търново се основава и първата фабрика за шевни конци – „Трапезица“.<ref>Светлин Кираджиев Велико Търново с.80 ISBN 9789549813371</ref> След 30-те години и в началото на социалистическия период нещата се променят. В града се открива [[Битова електроника (компания)|Радиозавод]] за производство на радио и телевизионни приемници, усилватели и антени. Работещите в него достигат 6000 души през [[1989]] – та година. Създават се още [[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]] за производство на цифрови системи – работещи над 2000 души (1989) и Елмот – за производство на електротефери и еектродвигатели – работещи над 1000 души (1990).<ref>[https://veliktarnovgrad.blogspot.com/p/3192.html Търновград – величествен и славен Завод за телферни електродвигатели]</ref> Компанията Тремол е съсредоточена произовдство и асемблиране на електронна техника и софтуер.
[[Екстрапак ООД]] е производител на текстилни и полиетиленови рекламни чанти и опаковки, както и нетъкан текстил. Мегапорт е с основна дейност производство на полиетиленови торбички и чували, както и рециклиране на полиетилен.
Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността „Дълга лъка“. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“, „Кармела 2000“ и „Захарни изделия – Варна“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром „Велико Търново“ е специализиран в производството на оцет, високо алкохолни напитки и ликьори. В града се намират и две пивоварни – „Болярка ВТ“ (най-голямата в България пивоварна с български капитал) и „Бритос“.
== Най – големи производствени предприятия ==
| |||