Разлика между версии на „Балканска федеративна република“

м
редакция без резюме
м
м
 
== Зараждане на идеята ==
Идеята за балканскаБалканска федерация може да се заражда под влиянието на европейското просвещение на [[Балканите]]. Проектите за балканска федерация, често са предлагани като решение на [[Източен въпрос|източния въпрос]]. Всъщност връзката между източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за балканска федерация като визия за регионално развитие се налага на основата на [[рум миллет]]а. Това е религиозна общност в Османската империя, обхващаща източноправославните християни, като според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически (православен) етнос и като „предгражданска нация“. Тази връзка присъства в повечето от проектите за балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци. Като конкретни примери могат да се посочат гръцкият проект на [[Екатерина Велика]], както и проектите на [[Адам Чарторийски]] и [[Йоанис Каподистрияс]], всички свързани с [[Руската империя]]. Според [[Милчо Лалков]] пионер на идеята е [[Ригас Фереос]].
 
== Идеите през Българското възраждане ==
 
== Македонският въпрос ==
В следосвобожденския период идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]], който е част от по-големия Източенизточен въпрос. Тя често се предлага като решение на Македонскиямакедонския въпрос, присъства в повечето програми на [[ВМОРО]], привърженици на идеята са голяма част от видните дейци на организацията начело с [[Гоце Делчев]]. След [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. и разцеплението на ВМОРО под напора на засилените процеси на деградация вътре в организацията и най-вече поради засилващото се влияние на левите идеи, се появява ляво течение на ВМОРО начело с [[Яне Сандански]], А след [[Младотурската революция]] се основава и [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия]], която изпраща двама депутати в [[Османски парламент|Османския парламент]], единият от които е [[Димитър Влахов]], започва издаването и на сп. „Балканска федерация“ във [[Виена]], който става орган на лявото крило на ВМОРО.
 
== Привърженици сред другите народи ==
== Преговори след Втората световна война ==
[[Файл:Stav na SAD za jug-bug federacija 1945.jpg|ляво|мини|250п|Телеграма от Държавния департамент на САЩ, че споделят възгледа на британското правителство, че Югославия и България не трябва да встъпват в съюз, 7 март 1945 г.]]
Идеята за Балканска федерация се появява отново по време на Втората световна война, като неин инициатор е българският комунистически деец от македонски произход [[Георги Димитров]]. Той я вижда като комунистическа федерация, която трябва да реши [[Македонски въпрос|Македонскиямакедонския въпрос]].<ref name="маринов"/>
 
След края на [[Втората световна война]] под ръководството на СССР на Балканите се установяват просъветски режими на управление. В края на август 1944 г. в [[Румъния]] с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на [[Антонеску]], страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през 1947 г. На [[9 септември 1944]] г., с помощта на [[Червената армия]], властта в [[България]] е завзета от [[Отечествения фронт]], доминиран от [[БРП]](к). В [[Албания]] партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на [[Вермахта]] от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944 г. Към май 1945 г. властта в цяла [[Югославия]] също преминава в ръцете на [[ЮКП]] с помощта на български и съветски войски. В [[Гърция]] силната антихитлеристка съпротивителна организация [[ЕЛАС]], доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата [[Атина]], след изтеглянето на войските на [[Третия райх]].