Публично право: Разлика между версии

Делението на правото на два дяла – публично и [[частно право|частно]], е специфична черта на [[континентална правна система|континенталната правна система]], основни подсистеми на която са [[пандектна система|пандектна (немска) система]] и [[романска система|романска (френска) система]]. Публичноправните правоотношения са обществени отношения на [[Власт (обществено отношение)|власт]] (държавна и местна) и подчинение (от страна на гражданите и техните организации) – за разлика от частноправните (гражданските), където тегражданите и техните организации (вкл. публичноправните) са свободни и равноправни (публичноправните организации не участват в правоотношенията от властова позиция).

Държавата е политическа форма на организация на [[гражданско общество|гражданското общество]]. Конституирането на държавните органи и определянето на техните компетенции става посредством [[право]]то. Регламентацията на отношенията между държавните органи и гражданите се осъществява от [[административно право|административното право]]. Административните (право)отношения възникват между държавните органи (в лицето на [[длъжностно лице|длъжностните лица]]) сот една страна и [[граждани]]те и техните организации от друга.

Правен инструмент на обществото за ограничаване [[произвол]]а в публичноправните отношения и за защита [[граждански свободи|свободите]] и [[граждански права|правата на гражданите]] е [[правова държава|правовата държава]]. При наличие на свободно [[гражданско общество]] публичното право определя посредством [[конституция]]та пределите на държавната власт. По този начин се гарантира [[автономия]]та на гражданското общество спрямо държавата. Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в [[закон]]а”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган, осъществяващ властнически правомощия.

Публичното право в демократичните общества има за задача да обезпечи властта на държавните органи и другите публични институции, характеризиращи се осъществяващис властнически правомощия, гарантирайки едновременно индивидуалната [[сигурност]] и тази на гражданските сдружения (общности) от произвол и противоправни действия (бездействия) от страна на държавата и нейните и други органи осъществяващи държавната власт.