Евксиноград: Разлика между версии

[[Файл:Euxinograd 2017 147.jpg|мини|250px|Винарската изба]]

[[Файл:Euxinograd 2017 113.jpg|мини|250px|Фрагмент от слънчевия часовник]]

По време на царуването на [[Иван Александър]] (1331 – 1371) [[Генуа]] прави постъпки пред [[България]] за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създават пристанище и укрепен квартал, наречен [[Кастрици]], като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал [[Владислав III]] през [[1444]] г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.

 

На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. <ref>[http://www.varnamonastery.bg/history.html История на манастира „Св. св. Константин и Елена“ – сайт на Епархийски манастир „Св. св. Константин и Елена“]</ref> В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. За жителите на региона местността е свещена.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. част от руската войска е разположена в района, използвайки параклиса „Св. Димитър“ за [[лазарет]]. През 1832 г. тук пристигат 2 преподобни братя йеромонаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от [[Велико Търново]]. Отец Теодосий организира и основава манастира „Св. Димитър“, като използва за център църквичката със същото име (''според предания при строителството ѝ е вградена частица от Христовия кръст'') и построената около нея военно-полева болница от руснаците. Брат му отец Агапий възстановява почти разрушения манастир „Св. Константин“. Като състоятелни хора двамата братя със собствени средства построяват килии, огради, чешми, засаждат лозя и градини. Въпреки многобройните конфликти с гръцката община, честите нападенията и обирите от разбойници, в продължение на повече от 30 г. двамата братя-монаси влагат много енергия и усилия постигайки значително благосъстояние за двата манастира. През 1866 г. манастирът „Св. Димитър“ притежава 460 декара ниви, градини, лозя, воденица и други имоти. Манастирът „Св. св. Константин и Елена“, където игумен е йеромонах Агапий, има над 1000 декара ниви, 100 декара лозя и градини и други имоти в землището на с. Кестрич (сега Виница), от които получава значителен годишен приход.

 

Според измерването, извършено през 1909 г., специално за стопанството на „Св. св. Константин и Елена“, манастирът притежава 1600 декара ниви, градини, лозя, жилищни и дворни места, паркове и горички и празни места. До 1860-те години манастирът е общо притежание на християнското население във Варненската околия без разлика на народност, понеже е поддържан с общи средства. За създаване на имотите, както и за ползването им, са избирани настоятели – българи и гърци. През зимата на 1866 г. йеромонах Агапий умира, а през лятото на 1867 г. умира и игуменът на „Св. Димитър“ йеромонах Теодосий. След тяхната смърт за кратко време ги замества свещеник Константин Дъновски, като служи и в двата манастира. Дотогава в манастирите се извършва богослужение на църковнославянски и гръцки език в зависимост от нуждите и присъствието на едни или други богомолци. След 1867 г. в „Св. Константин“ служат само гръцки свещеници на гръцки език, а „Св. Димитър“ е използван за градски увеселения и за [[гостоприемница]]. Ежегодно е отдаван под аренда. С циркулярно писмо от 1 ноември 1865 г. гръцката патриаршия заграбва всички имоти, които остават нейни чак до след Освобождението на България.

От 4 до 22 август 1880 г. княз Александър I пристига във Варна. Тогава е лансирана идеята Варна да се превърне в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг пристига в града, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира „Св. Димитър“. През цялото му пребиваване обществения живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани се оплакват официално на княз Александър I, че са репресирани от българите. През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира „Св. Димитър“. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение „да се отстъпи празно място или се купи такова за палат“. През януари 1882 г. Министерският съвет взема решение манастирът „Св. Димитър“ да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец. Батенберг до завършването му през 1885 г. летува в старата сграда на манастира. Новият манастир е наречен „Сандрово“.

 

Манастирът „Св. Димитър“ е превърнат (по времето на княз [[Фердинанд]]) в по-малка резиденция, наречена „Тунела“. В близост е и манастирът „Св. св. Константин и Елена“. По-късно княз Александър разширява имота до съвременната му площ от 80 хектара (0,8 km²). При абдикцията на [[княз Александър|княза]] през август 1886 г. българската държава откупува от него имота за тогавашните 1,4 млн. златни лева.

 

 

Модерният дворец и градините му са дело на княз [[Фердинанд I]]. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект [[Виктор Румпелмайер]] във френски шато-стил „[[Луи XIII]]“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект [[Херман Майер]] с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.

 

Втората съпруга на цар Фердинанд [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]] много обича мястото и прекарва тук по цяло лято след 1908 г. Тя почива [http://www.lostbulgaria.com/?p=2173] именно в Евксиноград на [[12 септември]] [[1917]] г.

В периода 1946 – 1991 г. царският замък е национализиран и се превръща в почивна база на елита на [[БКП]], като там са отсядали членове и кандидат – членове на Политбюро, ръководството на Секретариата на ЦК на БКП, както и висши служители на Министерския съвет и Държавния съвет на [[НРБ]]. Параклисът „Св. Димитър“ е разрушен още през 1948 г. През 2004 г. параклисът е възстановен в непосредствена близост до автентичното място по проект на Националния институт за паметниците на културата с проектант арх. Хр. Ганчев. След 1989 г. резиденцията е под юрисдикцията на МС – от 1992 г., УБО – от 1996 г., МС – от 1998 г., МДААР – от 2005 г., МС – от 2009 г.