Поделби на Полша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без конкретни източници|08:22, 21 юли 2019 (UTC)}}
'''Подялбите на Жечпосполита''', наричани също (главно от полската историография) '''подялби на Полша''', откъсват части и накрая ликвидират окончателно полско-литовската държава в периода от [[1772]] до [[1795]] г.
[[Жечпосполита]] е разделяна 3 пъти в края на XVIII век (след [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]) и овладявана от 3 сили. Тези сили създават през 1815 г. [[Свещен съюз|Свещения съюз]] – [[Руската империя]], [[
{{center|'''''Как Жечпосполита изчезва от картата на Европа'''''
<gallery>
Ред 19:
== Първа подялба ==
{{основна|
Когато крал Август III умира, на 7 септември 1764 г. на трона е настанен Станислав Антони Понятовски под името Станислав Август II. Новият крал се стреми да укрепи вътрешно страната, но предложеният малко след избирането му проект за конституционна реформа за премахване на ветото провокира веднага реакцията на Петербург и Берлин. Двете държави заплашват Полша с война, ако проектът не бъде отхвърлен и пристъпват към активизиране на различни консервативни или анархистични елементи в Полша, които още повече да объркат политическата ситуация в републиката.
Ред 33:
== Втора подялба ==
{{основна|
На 3 май 1791 г. в Полша е приета конституция, с която 4-годишният Сейм иска да заздрави властта, като същевременно провъзгласява редица умерено-буржоазни реформи. Отменя се liberum veto-то, предвижда се разделение на властите, установява се народен суверенитет с разширени политически права не само на аристокрацията, но и гражданите, увеличени са правата на селяните и се запазва религиозната търпимост. Основният закон е компромисен между борещите се на полска територия републиканизъм, радикализъм и монархизъм. Въведен е изборът за крал в рамките на само една династия – за неин основател е признат Фридрих Август Саксонски.
Ред 49:
== Трета подялба ==
{{основна|
Катастрофата на втората подялба не успява да мобилизира обществото в Полша. Кралят се връща във Варшава и формално продължава да управлява останалите на свобода земи. В страната се завихря стопанска криза, полската войска е съкратена до 12 хил. войника, а 40-хиляден руски гарнизон е настанен на полска издръжка, за да поддържа реда в страната. Около 30 хил. годни за работа мъже остават без занимание, но въоръжено въстание не се подготвя в рамките на държавата, а от полската емиграция. Патриотите в изгнание виждат успеха, извоюван чрез всенародно движение, подкрепено от Франция. В страната се колебаят между възстановяването на конституцията и въвеждането на гражданска република, а когато предводителят на въстанието Тадеуш Кошчушко обявява въоръжена борба (23 март 1794 г. на площада в Краков), кралят го подкрепя, но мнозинството от шляхтата е предпазливо. Макар и трудно, Кошчушко успява да мобилизира над 50 хил. души редовна армия и около 50 хил. редовна и градска милиция, освобождавайки присъединилите се към борбата селяни от крепостничество.
Ред 60:
Така Русия присъединява останалите литовски, беларуски и украински земи на изток от Буг и по линията Неморов-Гродно с обща площ 120 хил. кв. км и 1,2 млн. жители. Прусия завзема Мазовше с Варшава, западна Литва и Малополша с обща площ 55 хил. кв. км и население от 1 млн. души, а Австрия – южно Мазовше, Северна Малополша с Краков и Любляна (Западна Галиция), общо 47 хил. кв. км и 1,2 млн. души.
Трудностите около подялбата на Полша продължават да занимават трите източни сили до 1797 г., когато с тристранно споразумение решават да ликвидират задълженията на полския крал и се ангажират да изтрият името на Полша от всички бъдещи документи и да отстранят всякакво споменаване за нея в дипломатическата дейност. Чуждите посланици са принудени да напуснат Варшава. Установената ситуация, макар и да разширява
Още от началото на XVIII в. първо Царска Русия, а по-късно Австрия и Прусия насочват поглед към голямата, но разединена и отслабена Полско-
От друга страна неблагоприятна е международната ситуация, където трудно би могло да се намери съюзник. Полша е притисната между три от петте Велики сили, докато Англия и Франция считат източноевропейските въпроси за подчинени на борбата за хегемония или уравновесяване между тях. При тези обстоятелства подялбата на Полша трудно би могла да бъде избегната.
В резултат от 3-те дележа Полско-литовската средновековна държава Жеч Посполита престава да съществува. На 15 януари 1797 г. е подписана последната конвенция между 3-те страни, с която е узаконена подялбата на полското наследство и са уредени междудържавно въпросите с гражданството на бившите полски поданици при премахване на последните останки от полската средновековна държавност. Към тази конвенция е приложен [[Нормативен акт|актът]] за [[абдикация]] от полския кралски престол на последния полски крал в историята – [[Станислав Август Понятовски]].
Line 83 ⟶ 82:
* [[Наполеонови войни]]
[[Категория:Подялби на Жечпосполита| ]]
| |||