Пламен Николов (футболист, р. 1957): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
== Кариера ==
Родом от [[Плевен]], Николов постъпва в школата на местния клуб [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] на 8-годишна възраст. Първият му треньор е Вачко Маринов.<ref>[https://vitoshanews.com/2016/08/05/legendata-plamen-nikolov-ne-me-e-strah/ Легендата на Левски Пламен Николов: Не ме е страх от ЦСКА, а от Гриша Ганчев] vitoshanews.com 5 август 2016 г.</ref> Дебютира в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] на 17-годишна възраст през сезон [[„А“ група 1974/75|1974/75]]. За 3 години изиграва общо 80 мача за Спартак в първенството – 41 мача в „А“ група и 39 мача в „Б“ група.
През 1977 г. преминава в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Бележи гол в дебютното си участие във [[Вечно дерби|вечното дерби]] срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. На 29 октомври 1977 г. се разписва при успеха на Левски с 4:1. За 8 години изиграва общо 279 офциални мача и бележи 7 гола – 200 мача с 6 гола в „А“ група, 30 мача за националната купа, 25 мача в евротурнирите и 24 мача с 1 гол в други турнири. Става трикратен шампион на България и двукратен носител на купата. Участва в злополучния [[Купа на Народна република България 1984/85|финал за Купата на България]] с ЦСКА на 2 май 1985 г., след който имената на двата гранда са променени, а много футболисти получават тежки наказания. Той е санкциониран да не играе футбол 2 години. Наказанието проваля уговорения му трансфер в португалския [[ФК Порто|Порто]], като освен това заради него пропуска световното първенство в [[Световно първенство по футбол 1986|Мексико'86]].
След като санкцията му е опростена, преминава в шведския [[ИК Браге|Браге]]. Остава в клуба до лятото на 1990 г., като изиграва 78 мача и бележи 1 попадение за клуба. В този период два пъти е и преотстъпван – първо в белгийския [[ФК Антверп|Антверпен]], а след това и в Левски. Докато е при „сините“ отново става шампион през сезон [[„А“ група 1987/88|1987/88]].
През лятото на 1990 г. се завръща отново в Левски, но вече намира по-рядко място в състава. За два сезона изиграва общо 10 мача – 7 в „А“ група, 2 за купата и 1 в евротурнирите. Прекратява кариерата си на 35-годишна възраст през 1992 г.
[[Първенство на България по футбол|Шампион на България]] през [[1979]], [[1984]], [[1985]] и [[1988]] г.,<br> носител на [[Национална купа на България по футбол|Националната купа на България по футбол]] през [[1979]], [[1982]], [[1984]] и [[1991]] г. Има 55 мача в [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор]], където дебютира на 22 февруари [[1978]] г. срещу [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] 1:2 в [[Глазгоу]].▼
▲
След приключване на активната състезателна дейност е помощник-треньор на „Левски“, а по-късно – треньор на [[Спартак (Плевен)]], [[Олимпик (Тетевен)]], [[Ботев (Враца)]].<br>
От [[2001]] г. е президент на родния си клуб Спартак (Плевен).
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||