Гъркомани: Разлика между версии

Процесът се заражда през време на османското владичество, но през втората половина на XVIII век придобива по-широки размери. Първата буржоазна класа, която се оформя на Балканите, е гръцката. Същевременно национализмът на гръцката църква става все по-силен и Цариградската патриаршия започва да упражнява един вид империализъм над останалите балкански народи. През 1767 г. тя закрива автономните архиепископии в Ипек и Охрид. Поради силната икономическа позиция на гърците XVIII век е векът на силно влияние на елинизма на Балканите. Въпреки това, както французите след Френската революция се опитвали да разпространят по цяла Европа култура, която те смятали за универсална, а не етнически френска, така [[рум миллет|гъркофонните ромеи]] разпространявали същата универсална (френска) култура по Балканите. Тази европейска култура била толкова чужда на гръцкия селянин, колкото и на българския и поради това рум милетът бил подложен на процеси на разпад. Въпреки това, поне до 40-те години на XIX век това, което в българската историография се нарича „[[погърчване]]“ до известна степен съвпадало с поевропейчването.<ref>[http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm „Погърчване“ и „поевропейчване“ през Възраждането. Раймон Детрез]</ref> Всъщност едва през трийсетте години гръцкото културно просветно влияние достига своя връх и започва да се превръща в осъзнавана опасност от погърчване. Като резултат по целия полуостров започнала трескава дейност на т.нар. „етнически активисти“, чийточиято цел била разрушаването на рум миллета и трансформирането на езиковите общности в нации. Гърците сменили споделената от останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност<ref>[http://books.google.bg/books?id=I9p_m7oXQ00C&pg=PA68&dq=rum+millet+identity&hl=bg&sa=X&ei=gQHuTubqOoT0-ga39uCcAg&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=rum%20millet%20identity&f=false Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans, Victor Roudometof, Roland Robertson, Greenwood Publishing Group, 2001, ISBN 0-313-31949-9, p. 68 – 71.]</ref> с несподелимата елинска [[мегали идея]], а българите поели към признаване на [[булгар миллет]]а и изграждане на [[българска нация|българската нация]].

Населението на Македония се състои от българи, власи, гърци и албанци. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и стават повод за националните борби в областта от началото на XX век. Основен проблем представлява фактафактът, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани) или Българската екзархия. Същността на борбите в Македония от началото на XX век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна. Въпреки гръцките претенции, културните и езиковите различия създават често проблеми за гръцките офицери в Македония. Самите те при наказателни акции не правят разлика дали убиват патриаршисти или екзархисти, тъй като в този период населението често сменя привързаността си към двете църкви под натиск или по своя преценка.