Разлика между версии на „Пьотър Паренсов“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“))
No edit summary
Поставя основите на редовната [[Българска армия]]. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии. През март 1880 г. препоръчва на началниците на военните части при възможност да освобождават от наряд или други военни задължения войниците от различните етноси в техния почивен ден: мюсюлмани в петък, евреите в събота, християните (българи, арменци, гърци) в неделя. Генералът разрешава на войниците от ислямското и израилтянското изповедание, както православните, да празнуват основните си религиозни празници.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/04/%D0%A0%D0%98%D0%9C-%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D1%82.-17-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%B5%D0%B1.pdf ''Бета Хараланова'', Участието на евреите от Шумен в Балканските войни // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.282]</ref>
 
Още с идването в България на новия княз [[Александър I Български|Александър I]] отношенията му с генерал-майор Пьотър Паренсов са хладни, като с времето все повече се влошават. Причина за това става лобирането в полза на руски предприемачи, явните му симпатии към [[Либерална партия|Либералната партия]] и докладите до руското правителство, според които князът планира да замени руските офицери в страната с немски. При посещението си в Санкт Петербург през март 1880 година княз Александър IискаI иска от руското правителство отзоваването на генерал майор Пьотър Паренсов и за военен министър е назначен подполковник [[Павел Плеве]].
 
След завръщането си в Русия последователно е командир на 6-а Кавказка дивизия, помощник на началника на щаба на Варшавския военен окръг, комендант на [[Петродворец]]. Последователно е повишен във военно звание генерал-лейтенант от 1890 г. и генерал от пехотата от 1901 г. Награден с Орден „Свети Александър Невски“ (1899){{hrf|Цураков|2008|9}}{{hrf|Ташев|1999|349 – 350}}.
189

редакции