Охридска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
м замяна на параметър: знак → лого |
||
Ред 1:
{{Организация
| име = Охридска българска община
|
| снимка = Ohrid Bulgarian Municipality Seal 3.jpg
| пояснение = Печат на Охридската българска община от 1869 г.
Ред 40:
След Руско-турската война, [[Натанаил Охридски]] заедно с [[Кирил Скопски и Видински|Кирил Скопски]] е сред основните вдъхновители и организатори на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], компрометира се пред властите и неговото връщане от [[Княжество България|България]] в [[Охрид]] става невъзможно. След войната в Охрид се установява екзархийско наместничество с наместник архимандрит [[Дионисий Врачански]]. Но Натанаил до началото на 1880 година напряко или чрез екзарха кореспондира с Дионисий и дава разпореждания относно дейността на привременния епархийски съвет. Общината е материално силно затруднена поради икономическото упадане на града, а битолският валия [[Ахмед Мухтар паша]] не признава охридския архиерейски наместник, макар той да е законно назначен от Натанаил. Дионисий се опитва да бъде отзован от Охрид, но по съвет на екзарха остава.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563-566.</ref>
В 1882 година екзархийски наместник в Охрид е свещеник [[Христо Маленков]], който е на редовна заплата от приходите от владищината. Маленков е и председател на общината, има надзор над цялата епархия и дава наставления на общините по църковно-народни въпроси.<ref name="ReferenceA">Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref> Членове на общината са поп Христо, поп [[Анастас Гаврилов]], Георги Чакъров, Йованче Савин, Коста Папилев, Стефан А. Пармаков, Ангел К. Кауков, Йоан Н. Паскал.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.</ref>
На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на [[Методий|Свети Методий]].<ref>{{cite book | title = Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора | last = Кирил патриарх Български | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1970 | edition = | publisher = Синодално издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 101 - 102 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
[[Българска екзархия|Екзархията]] с помощта на общината постепенно възстановява църковно уставната организация и дисциплината в Охридската епархия и утвърждава новоизбраните общини.<ref
В 1884 г. председател на общината е отец Георги Икономов.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 612.</ref> От 5 декември 1884 г. [[Синесий Скопски]] е назначен за охридски митрополит, но поради гръцки интриги пред турското правителство получава берат едва на 1 август 1890 г. [[Григорий Пелагонийски]] е охридски митрополит от 1894 до 1897 г.
| |||