Странджанска фолклорна област: Разлика между версии

м
редакция без резюме
мNo edit summary
мNo edit summary
В някои странджански села до преди 30 г. е било запазено нестинарството. Въпреки че самата игра в огъня в деня на св. Константин и Елена е почти отпаднала, все още са се изпълнявали някои от процесиите с икони и игри до местните манастири и аязма, водосветът, хората край огъня (с. Българи, Кондолово, Резово, М. Търново). В нестанарския обичай се забелязва едно последование от обредни действия, предназначението на които е да подготви екстатичната игра в огъня, извършвана с надеждата за осигуряване на здраве и благополучие. Обредът в отделните моменти се придружава от гайда и тъпан, чиито инструментални хороводни мелодии (в 2- и 7-временен размер) оказват силно въздействие върху участниците в празника.
 
Сватбените песни в Странджа носят своя характерна специфика, |която ги обединява върху основата на близост в мелодичното им развитие.
Жетварските песни са най-често безмензурни, с преобладаващо постепенно мелодично движение, добре орнаментирани. Изпълняват се антифонно от две певици по традиция със застъпване на последния тон от мелодичната строфа.
Хороводните песни също се интерпретират антифонно, но от две групи певици със застъпване в последния тон на първата строфа, при което не рядко на това място се получава неосъзната форма на двуглас.
В Странджа хората според начина на изпълнението им се разграничават на „кротки”, „луди”, „тропали”, „рипани”, „подсурнати”. Стъпките им не са сложни, но доста разнообразни, което от своя страна определя спецификата на техния стил. И тук, в унисон с общобългарската музикална традиция, прави впечатление изобилието от хороводни мелодии в двувременен размер: Кротко хоро. Лява игра, Трите пъти, Тропано хоро.