Уикипедия

Наклонение: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защити „Наклонение“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:39, 16 декември 2020 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:39, 16 декември 2020 (UTC)))
йяеяайоишжгщктнсвдмзц
Ред 1:
{{без източници}}
'''Наклонението''' е [[граматичен признак]] на глагола, чрез който говорещият ''изразява'' в какво отношение според него се намира глаголното [[глаголно действие|действие]] спрямо реалността.
 
== Наклонения в български език ==
Line 8 ⟶ 6:
# [[Условно наклонение]] (кондиционал) – говорещият предполага, че ако е налице дадено условие, действието ще се извърши. ''Ако имаше хляб, '''би ли''' го '''ял''' с чубрица? Рая, ако имаше грим, щеше да бъдеш по-красива!''
 
Често условното наклонение се използва при учтиви молби.
 
Пример: „Би ли ми подал хляба?“
 
Връзката на тези учтиви молби с условността е явна при изречения от типа: „Би ли ми подал хляба, ако обичаш?“. Тук се подчертава, че условието за изпълнението на действието е волята на слушателя.
 
* [[преизказни форми]] (ренаратив) – говорещото лице не е било пряк свидетел.
 
Пример: „Той изял хляба с чубрица“.
 
''Забележка:'' В по-старата литература и в някои съвременни учебници по български език се среща и [[преизказно наклонение]], говорещият не е свидетел и не гарантира, че е истина. Аргументът е, че преизказните форми не представят отношението на действието към действителността, а на говорещия към информацията (а именно: че не я е добил като свидетел на действието, а от друго лице).
 
== Библиография ==
* [http://www.abcdar.com/magazine/IX/Iliev_1_1314-9067_IX.pdf Иван Г. Илиев. За пресечните точки на старобългарския конюнктив и новобългарските преизказни форми. B: Дзяло. 9, 2017]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Наклонение“.