Разлика между версии на „Пивоварна „Братя Прошекови““

м
През 1895 г. фабриката на братя Прошек произвежда 656 970 литра бира, и продава 570 620 литра, като заплаща акциз на държавата в размер на 28531,00 лева. През 1896 г. фабриката произвежда 685 640 литра бира, продава 624 330 литра, и заплаща акциз в размер на 31217,00 лева. През 1897 г. са произведени 661 590 литра, продадени са 538 880 литра, и е заплатен акциз 26946,00 лева. През първото полугодие на 1898 г. произведеното количество бира достига 560 040 литра, от които са продадени 359 290 литра и е заплатен акциз в размер на 17964,00 лева.<ref>Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: ''История ...'', с.43</ref>
[[Файл:Proschekovo pivo Pilsner.jpg|240п|мини|Етикет на Прошеково светло пиво]]
 
На [[Международно изложение в Анверс, 1894|международното изложение в Анверс (Белгия) през 1894 г.]] пивоварната „Братя Прошек“ - София е наградена със златен медал. <ref>срв.Списък на наградените изложители в българската секция на всемирното изложение в гр.Анверс (Белгия) през 1894 г., в: ''Приложение към бр.283 на „Държавен вестик“ от 31 декември 1894 г., с.3'' </ref>
 
След смъртта на Братя Прошекови през 1905 г., управлението на фабриката се поема от наследниците на братя Прошек, а след оттеглянето на наследниците на Георги Прошек от дружеството през 1907 г., управлението се поема от Ст. Пипев, А. Купов и д-р Урбан. Въпреки настъпилата голяма конкуренция, през 1907 год, във фабриката се инсталира нов двигател-дизелмотор 120 к.с., ново динамо, нови хладилници, двойни компресори и нова инсталация за изкуствен лед. През 1909 година Ал. Купов умира на 27-годишна възраст и неговото място се заема от по-стария зет на Богдан Прошек – Стефан Пипев, който проявява големи организаторски способности в пласмента на бирата и успешно се справя с конкуренцията. През 1912 – 1913 г. се монтира нова инсталация за варене на пиво, внос от Прага с вместимост 240 хектолитра за варка, което дава възможност фабриката да произвежда годишно около 100 000 хектолитра пиво. Инсталират се и нови стоманени емайлирани ферметационни каци, а впоследствие и първите железобетонни ферментационни резервоари в България. <ref>„Пивоварница „Братя Прошекови“ – София“...</ref>