Кирил Дрангов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 53:
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония]] през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му [[Скопие]] и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО.<ref name="Николов 52">{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first= Борис Й|authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= Издателство „Звезди“ |location=София |isbn= |pages=52 |url= |accessdate=}}</ref> Според висшия офицер от [[Държавна сигурност]] [[Стефан Богданов (разузнавач)|Стефан Богданов]] по лични указания на комунистическия лидер [[Георги Димитров]] е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник [[Лев Главинчев]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 63}}</ref> ПрезНа 8 юни 1946 година [[Дрангова къща|къщата на Дрангов]] на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „[[Свети Седмочисленици (София)|Свети Седмочисленици]]“ е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж се самоубива<ref>{{Пелтеков|150}}</ref>, като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.<ref name="Николов 52"/><ref>{{ЕПК|1|292}}</ref> В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г.) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното ѝ изречение гласи: „Той обаче убил шест души от МВР“. Числото е потвърдено от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.
 
Синът му Борис, завършва [[Софийска духовна семинария|семинарията]] в София през 1976 година е поканен в [[Торонто]] от македоно-българската емиграция, за да оглави църквата [[Свети Георги (Торонто)|Свети Георги]].<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175]</ref> След падането на комунизма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов – Райна Дрангова – е сред създателите на [[ВМРО-БНД|ВМРО-СМД]] в София.