Михаил Добромиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Поради войните с [[Австрия]], във втората половина на 20-те години на ХVIII век били предприети повсеместни гонения срещу католическото духовенство, над което винаги тегнели подозрения на турските власти за сътрудничество със западните врагове на империята. Архиепископ Андрияши и подведомственото му духовенство били принудени да напуснат и да се установят в [[Дубровник|Рагуза]], [[Далмация]]. Задърският епископ съветва Конгрегацията на първо време да изпрати в [[Област Пловдив|Пловдивско]] само Добромиров, умен и деятелен човек достоен дори за епископ. Той моли Конгрегацията да отпусне 40 шкуди, тъй като бил беден и лишен от облекло, както и за големите пътни разходи.<ref name=":1">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref>
Като имперски поданик през 1729 г. отец Добромиров се завръща в епархията в качеството си на архиерейски наместник. През октомври 1729 г. пристига и помощникът му Никола ТодоровТеодоров, който обслужва павликянските села западно от [[Стряма|река Гьопса]] („горните села“).
 
През 1737 г. в Пловдивско идва нов помощник – [[Никола Бошкович]] – братовчед на епископа [[Марко Андрияши]]. По това време [[Османската империя]] е във война с [[Австрия]]. В едно писмо от пролетта на 1738 г., написано от Бошкович и Добромиров, те пожелават победа на християнското оръжие над неверниците. Писмото е било адресирано до двама техни познати в [[Истанбул|Цариград]]. Писмото попаднало в турски ръце. Двамата - Михаил Добромиров и Никола Бошкович - са осъдени като „шпиони“ и обезглавени на 22 април 1738 г. в [[Одрин]].<ref name=":0" />