Уикипедия

ПФК ЦСКА (София): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на Davidkenarovcska (б.), към версия на Biso
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{Футболен отбор
ТЪПАНАР СПРИ ДА СЕРЕШ В СТРАНИЦАТА НА ЦСКА!!!
| име на отбора = {{флагче|България}} ПФК ЦСКА (София)
| герб =
| страна = {{флагче с име|България}}
| прозвище = ''Армейците'',''Червените''
| основан = {{Стартова дата и възраст|1948|05|05}}
| стадион = „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“
| капацитет = 22 995 (18 495 седалки)
| собственик = {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]] (38,5%) <br/> {{флагче|България}} [[Юлиян Инджов]] (38,5%) <br/> {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] (20,0%)
| президент = {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]] <br/> {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]]
| старши треньор = {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Бруно Акрапович]]
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
| сезон = [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]]
| място = Първа лига, -ро
| уебсайт = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg]
| спонсор = [[А1 България|А1]] / [[Уин Бет]]
| екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]]
| pattern_la1 = _cork18a
| pattern_b1 = _cork18a
| pattern_ra1 = _cork18a
| pattern_sh1 = _trencin1819h
| pattern_so1 = _color_3_stripes_white
| leftarm1 = FF0000|body1= FF0000 |rightarm1= FF0000 |shorts1= FFFFFF |socks1= FF0000
| pattern_la2 = _irn1819h
| pattern_b2 = _irn1819h
| pattern_ra2 = _irn1819h
| pattern_sh2 = _irn1819a
| pattern_so2 = _color_3_stripes_red
| shorts2 = FFFFFF
| pattern_la3 = | pattern_b3 = |pattern_ra3 = | pattern_sh3 =| pattern_so3 =
| leftarm3 = |body3= |rightarm3= |shorts3= |socks3=
| настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]], [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}} (юноши)|ДЮШ {{Футболен сезон}}]]
}}
'''ЦСКА''' ([[абревиатура]] от предишно име '''Централен спортен клуб на армията''', изговаря се ''цѐ сѐ ка̀'') е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[София]], [[България]].
 
Създаден е на [[5 май]] [[1948]] година, след обединението на „[[ПФК Септември (София)|Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] с първоначално име [[Септември при ЦДВ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.sportal.bg/news.php?id=164430 | заглавие=Дали да признаем титлите и медалите на „АС 23“, „Шипка“ и „Чавдар“ за успехи и на „ЦСКА“? |достъп_дата =18 август 2017 |дата=29 март 2009 |труд=MySportal |издател=sportal.bg |цитат=Историята на ЦСКА. Веднага след 9 септември 1944 година, събитията в страната ни се развиват по начин, който принуждава клубовете да търсят спасение в обединения помежду си. |език=bg }}</ref> През годините, името на отбора е променяно на няколко пъти като почти винаги абревиатурата '''ЦСКА''' е запазена, с изключение на годините от [[1985]] до [[1989]] г. и когато клубът е преименуван на [[ЦФКА „Средец“]] заради [[Реформа на българския футбол (1985)|реформата на българския футбол]] през 1985 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.sportal.bg/news.php?news=381943 | заглавие=Скандалът довел до Витоша и Средец |достъп_дата =18 август 2017 |дата=22 август 2012 |труд=От скрина |издател=sportal.bg |цитат=Със силата на този член от старата Конституция партийните големци у нас налагат през 1985 г. скандални и безумни санкции на двата най-големи български отбора Левски и ЦСКА. Всичко става непосредствено след финала за Купата на 19 юни 1985 г., оставил вечна, горчива диря в историята на българския футбол и спорт. |език=bg }}</ref> От 1948 година, ЦСКА участва във всички футболни шампионати на [[Първа професионална футболна лига]] на България („А“ футболна група до 2016 година), като пропуска единствено сезон [[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] поради обявяване в несъстоятелност на футболното дружество.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език=bg }}</ref> В свое решение от 2020 г. [[ФИФА]] посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|access-date=29.2.2020}}</ref>
 
От създаването си ЦСКА е [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] 31 пъти (национален рекорд), носител е на 20 [[Национална купа на България по футбол|национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref> Със своите два полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] през сезони [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]]<ref name="CSKA" /> и един полуфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] през [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]]<ref name="CSKA" /> година, ЦСКА е най-титулуваният отбор от България в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], заемащ 60-о място, най-предно от всички български представители в класацията за [[Класация за най-добър отбор на Европа за 20 век|най-добър отбор на Европа за 20 век]] на Международната федерация за футболна история и статистика.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de:80/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата =18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en }}</ref>
 
Цветовете на титулярния екип на отбора са червена фланелка с бели гащета, клубът често е наричан с прякорите „червените“ и „армейците“.<ref name="CSKA" /> ЦСКА играе домакинските си мачовете в София на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места (18 495 седалки).<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на клуба от България е [[ПФК Левски (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат =Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = bg }}</ref>
 
Това е най-успешният български футболен отбор в историята на българския футбол (по крайни позиции)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/ranking/position | заглавие=Вечна ранглиста на „А“ група |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Крайни позиции |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref> и вторият най-успешен отбор по спечелени точки в „А“ група (1948 – 2000 г. и 2003 – 2016 г.); Висша лига (2000 – 2003 г.) и Първа лига (2016 –).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/ranking/points | заглавие=Вечна ранглиста на „А“ група |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Спечелени точки |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref>
 
ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за [[КЕШ]] ([[1967]], [[1982]]) и 1 полуфинал за [[КНК]] ([[1989]]). Отборът има и 4 четвъртфинала за [[КЕШ]].
 
Добил е прозвището ''„Убиец на европейски шампиони“''.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg]</ref> В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на [[Европа]], като в три от случаите [[европейски шампиони|европейският шампион]] е детрониран. Първият от тях е „[[Аякс Амстердам]]“ през [[1974]] г. (2:0 и 0:1), [[Нотингам Форест]] през [[1981]] г. (1:0 и 1:0) и „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ през 1982 г. ([[Ливърпул - ЦСКА „Септемврийско знаме“ (четвъртфинал за КЕШ 1982)|2:0 и 0:1]]). През [[2005]] г. ЦСКА отново срещна европейския шампион [[ФК Ливърпул|„Ливърпул“]]. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „[[Анфийлд]]“.
 
[[Файл:Pfk cska sofia.JPG|300px|мини|дясно|ЦСКА (София), преди срещата от груповата фаза на [[Лига Европа]], срещу [[Бешикташ]] (Турция), [[2 декември]] [[2010]] г.]]
 
== История ==
=== 1919 – 1948 ===
{{основна|Офицерски спортен клуб|Атлетик-Слава `23|Атлетик (София)|Слава (София)}}
 
[[1919]] г. през пролетта група спортисти от „Атлетик“ се отделят и заедно с неколцина действащи и запасни офицери образуват [[Офицерски спортен клуб (София)|Офицерски спортен клуб]], с цел единението на офицерите на спортна почва<ref name="Izvestiya30-11-36">вестник „Известия“ на АС-23, брой 4., 30.11.1936 г.</ref>. На [[28 октомври]] [[1923]] г. клубовете „[[Атлетик (София)|Атлетик]]“ (създаден през [[1910]] г.), „[[Слава (София)|Слава]]“ (създаден през [[1916]] г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко [[АС-23]] под патронажа на [[Министерство на войната|Министерството на войната]], което му осигурява екипировка.<ref name="Izvestiya30-11-36" /><ref name="CSKA-magazine">Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.</ref> През [[1931]] г. отборът печели [[Първенство на България по футбол|първенството на България]], през [[1941]] г. – [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], а през [[1944]] г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на отбора стадион „АС-23“, завършен през [[1938]] г.) е на мястото на настоящия стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 8, Димитър Пенев</ref>
 
{{основна|Чавдар (София)}}
[[Файл:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|300px|дясно|Препис на обединителния протокол на<br> [[Чавдар (София)]]]]
С дейното участие и по инициатива на [[Михаил Михайлов (военен)|Михаил Михайлов]] от ръководството на [[Шипка (София)|„Шипка“ (София)]], както и на други деятели на шипченци, [[АС-23]], [[Шипка (София)|„Шипка-Победа“]] и [[Спартак (Орландовци)|„Спартак“ (Орландовци)]] (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „[[Чавдар (София)|Чавдар]]“. Обединителният протокол е съставен на [[9 ноември]] [[1944]] г. в [[София]] от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран [[генерал|ген]]. [[Владимир Стойчев]] от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е [[Иван Башев]].<ref name="FutbolniVarhove">„Футболни върхове“, Николай Спасов, 1988</ref>
 
„Чавдар“ играе с небесносини [[коприна|копринени]] екипи. За негова база е определен стадион „АС-23“, преименуван на „Чавдар“ в [[Борисовата градина]]. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на [[Софийска област]], въпреки че печели плакета „Народна войска“ през [[1944]] година. През [[1945]] г. е шести, през [[1946]] заема 5-о място, а през [[1947]] завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]] (МО), към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък ([[15 февруари]] 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.<ref name="FutbolniVarhove"/> Председател вече е началникът на [[Централен дом на войската|Централния дом на войската]] [[майор]] [[Иван Мирски]].<ref name="FutbolniVarhove" />
 
=== 1948 – 1984 г. ===
{{основна|Септември при ЦДВ}}
 
През 1947 година [[Чавдар (София)]] завършва 10-и в първенството на България и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]], към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на [[Централен дом на войската|Централния дом на войската]] [[майор]] [[Иван Мирски]].
 
След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със [[Септември (София)|„Септември“ (София)]], който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е [[5 май]] [[1948]] г., а името – „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.
 
В своя първи сезон в новосъздадената [[„А“ футболна група|„А“ Републиканска футболна група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на [[стадион]] „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове.
 
{{основна|ЦДНВ}}
 
През лятото на 1949 г. отборът на [[Септември (София)|Септември]] се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-ото място. С решение на спортната секция на [[МНО]], на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“.
 
От следващия сезон отборът е наследен от основния армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са успешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.
 
{{основна|Отбор на софийския гарнизон}}
 
През [[1953]] г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]].
 
{{основна|ЦДНА (футбол)}}
 
През [[1954]] г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ ('''ЦДНА'''), а периодът 1954 – [[1962]] г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.
 
[[Файл:CSKA roots bg.png|дясно|мини|250px|Схема на обединенията на отборите, предшестващи ЦСКА]]
 
{{основна|ЦСКА „Червено знаме“}}
 
На 9 октомври 1963 г. ''ЦДНА'' е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от [[Министерство на отбраната|Министерство на народната отбрана]].<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3-то място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“.
 
През следващия сезон ([[1963]] – [[1964]] г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1963-64.html „А“ група сезон 1963/64]</ref><ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication Треньори на ЦСКА]</ref>
 
ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през [[1966]] година.
 
През сезона 1966-[[1967|67]] г. ЦСКА достига до полуфинал на [[КЕШ]], където след две равенства с „[[Интер]]“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.
 
През лятото на [[1967]] г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.
 
Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.
 
{{основна|ЦСКА „Септемврийско знаме“}}
 
През [[1968]] г. ЦСКА отново е обединен с формираното през [[1950]] г. [[Септември (София)|ДСО „Септември“ (София)]] като отборът приема името '''ЦСКА „Септемврийско знаме“'''. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен [[Петър Жеков]], който става [[голмайстор на България]] и печели „[[Златна обувка]]“.
 
От [[1971]] до [[1973]] г. армейците печелят 3 последователни титли. В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“,
 
[[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]]
 
като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от [[Байерн]], но на реванша побеждават с 2:1.
 
Сезон [[1980]]–[[1981|81]] г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „[[Нотингам Форест]]“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ в четвъртфинала за КЕШ.
 
През сезон [[1981]]-[[1982|82]] ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], „[[Гленторан]]“, и „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ с общ резултат 2:1 от двете срещи ([[Стойчо Младенов]] вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща [[Байерн Мюнхен|„Байерн“ Мюнхен]]. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-ата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.
 
В първенството армейците сдават титлата едва през сезон [[1983]]-[[1984|84]].
 
През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.<ref name="infocenter">[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1523 Статия за футболното хулиганство, БНТ]</ref>
 
=== Разформироването ===
{{основна|Реформа на българския футбол (1985)|ЦФКА „Средец“}}
 
На [[19 юни]] [[1985]] г. се играе финал за [[Купата на България]] на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] между ЦСКА и „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА [[Борислав Михайлов]] сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на [[ЦК на БКП]], с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Емил Спасов]], [[Емил Велев]]. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става '''„Средец“''', а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През [[1987]] г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.<ref name="infocenter" />
 
=== 1985 – 2008 г. ===
Като „Средец“ армейците завършват сезон [[1985]]-[[1986|86]] на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.<ref name="infocenter" />
 
През следващите 3 сезона '''ЦФКА „Средец“''' е безапелационен, печелейки титлите през 1987, 1989 и 1990 г., като през сезон [[1988]]-[[1989|89]] достига до полуфинал в [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „[[Рода ЮК Керкраде|Рода (Керкраде)]]“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва [[Христо Стоичков]] и решава да го вземе в Барселона.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков]. life.dir.bg.</ref>
 
През сезон [[1989]]-[[1990|90]] армейците си възвръщат името '''ЦСКА''' и отново печелят титлата.
[[Файл:Valentin mihov in 2018.jpg|мини|дясно|250px|[[Валентин Михов]] бе избран за Президент на ЦСКА през [[1994]] година, преди да оглави [[БФС]].]]
През март [[1991]] г. на президентския пост на ЦСКА е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]], [[Стойчо Стоилов]] и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през [[1992]] г., но отпадат в квалификациите за [[Шампионска лига|Шампионската лига]]. Междувременно [[Валентин Михов]] става президент на [[БФС]], а на негово място е избран [[Петър Калпакчиев]]. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на [[Гьоко Хаджиевски]] – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата]. www.sport1.bg.</ref>
 
На [[1 юни]] [[1994]] г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават през [[1994]] г. „[[Ювентус]]“ с 3:2 в първия кръг на [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]], но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на [[Петър Михтарски]] за [[евротурнир]]ите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95]. inside.cska.bg.</ref>
 
През лятото на [[1995]] г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]], но след разочароващ есенен полусезон той е заменен от [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е спечелил 3 титли (1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с [[ПФК Левски (София)|„Левски“]]). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон [[1996]]-[[1997|97]], но изключително странно<ref name="sport1-53705" /> бива освободен от отбора след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0 през [[1997]] г. В отбора се завръщат [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]] и [[Трифон Иванов]], за да се подготвят за предстоящото световно първенство. Тримата влизат в спор за капитанската лента, което влияе лошо на отбора.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:sOrZ9K8KrZsJ:www.bgnews.bg/show_story.html?issue=15118635&media=10190876&class=13523676&story=89190417 Кеш на Гугъл], Вестник СЕГА, Брой 71 от 30 март 1998</ref> Точно в навечерието на 50-годишнината на отбора, през пролетта на 1998 г., ЦСКА (със Стоичков в резервите) губи катастрофално от Левски с 0:5. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония. Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от [[Саудитска Арабия]]. След края на сезона Трифон Иванов и Костадинов също напускат.<ref name="sport1-53705" />
 
През лятото на [[1998]] г. за треньор на отбора е назначен [[Димитър Пенев]]. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]], [[Владимир Манчев]].
[[File:Luboslav penev.jpg|thumb|right|350px|[[Любослав Пенев]] е избран за Председател на ФК ЦСКА през [[1999]] година. По-късно на два пъти става треньор на клуба, през 2015 и 2019 година.]]
През лятото на [[1999]] г. за председател на ФК ЦСКА е избран [[Любослав Пенев]]. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „[[Нефтохимик]]“.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/04/footbg/d4287_6.htm Интервю с Димитър Пенев], „7 дни спорт“</ref> В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030612_1209/viewpublication ЦСКА в Европа, сезон 1999/00]. inside.cska.bg.</ref> В края на годината клубът е преобразуван в [[акционерно дружество]], а [[Васил Божков]] става [[мажоритарен собственик]].<ref name="sport1-53705" />
 
След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. [[Димитър Пенев]] е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]], след което той е замемен от [[Спас Джевизов]]. След равенство 1:1 с [[Пирин (Благоевград)|Пирин]] у дома Джевизов подава оставка и за временен треньор е назначен [[Александър Станков]]. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като [[Димитър Бербатов]] прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на [[Георги Иванов - Гонзо]] осигурява титлата на Левски.
 
През лятото на [[2000]] г. е привлечен [[Италия|италианският]] треньор [[Енрико Катуци]], който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но Катуци е уволнен през зимата, като официалното становище е че напуска поради семейни причини. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „[[Литекс]]“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.
 
През лятото на [[2001]] г. на треньорския пост е назначен [[Аспарух Никодимов]]. ЦСКА играе много силно в турнира за Купата на УЕФА отстранявайки [[Шахтьор (Донецк)]] във втория кръг. В трети кръг ЦСКА отпада от италианския гранд [[Милан]]. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът [[Луиджи Симони]]. Симони не успява да постигне успех<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> и отборът остава трети. Италианецът напуска преди края на сезона, а за няколко мача временен треньор е треньорът на вратарите [[Стоян Йорданов]].
 
През [[2002]] г. за треньор е назначен [[Стойчо Младенов]]. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в [[Първенство на България по футбол|първенството]]. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон [[Стойчо Младенов]] е уволнен след отпадането от [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]. Веднага след това двама нови играчи – [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], купени за 3 млн. [[долар]]а – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „[[Клуб де Регаташ Вашку да Гама|Вашку да Гама]]“.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Временно за треньор е назначен [[Александър Станков]], а през зимата [[Ферарио Спасов]].
 
В края на [[2004]] г. Ферарио Спасов е заменен от [[Миодраг Йешич]], независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref> армейците печелят 30-ата си рекордна титла.
 
До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] армейците отстраняват [[Байер Леверкузен]] (с [[Димитър Бербатов]] в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът [[Васил Божков]] обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.
 
Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември [[2006]] г. той продава акциите си в отбора на [[Индия|индийския]] бизнесмен и собственик на „[[Кремиковци (компания)|Кремиковци]]“ [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''], „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> След два равни мача в началото на пролетния полусезон през [[2007]] г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] е заменен със [[Стойчо Младенов]], който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.
 
В началото на [[Първенство на България по футбол 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за [[Купата на УЕФА]] в първия кръг от френския [[ФК Тулуза]] и от [[Купата на България]] в шестнадесетинафиналите от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]]. Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преотстъпените на пловдивчани футболисти [[Стойко Сакалиев]], [[Александър Бранеков]] и [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]]. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб – Левски.
 
От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесетгодишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.
 
=== Лиценз ===
{{основна|Лицензиране на ПФК ЦСКА (София) за сезон 2008/09}}
 
На 21 май 2008 г. Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към [[НАП]]. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 г. официално е оповестено, че отборът е изваден от [[Шампионска лига|европейските клубни турнири]] и е застрашен от изваждане от [[А група]]. На 5 юни 2008 г. президентът на ЦСКА [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] подава оставка, а временно за президент е назначен [[Емил Костадинов]]. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон, но поставя условия, които трябва да се изпълнят до 4 август същата година В резултат от започналата на 11 юни същата година проверка на [[ДАНС]] в ЦСКА е образувано досъдебно производство срещу Александър Томов и [[Александър Гарибов]] за присвояване на около 5 милиона [[лева]] от [[Кремиковци (компания)|Кремиковци]] през ЦСКА.
 
=== 2008 – 2015 ===
==== 2008/09 ====
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2008/09}}
ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]], [[Велизар Димитров]], [[Илко Пиргов]], [[Роберт Петров]], [[Йордан Юруков]], [[Куидо Ланзаат]], [[Емил Гъргоров]], [[Ивайло Петров]], [[Флорентин Петре]] и [[Александър Тунчев]] (общо за 3,75 млн.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2008/07/08/footbg/index.htm Стойчо къса с ЦСКА, Костадинов избяга], 7 дни Спорт, 8 юли 2008 г.</ref> [[евро]] по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът [[Стойчо Младенов]], който обявява, че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен заместник-председателя на надзорния съвет [[Димитър Пенев]].
 
Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав, който успява да победи „Литекс“ за суперкупата на страната. На 5 август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в „А“ група. Седмица преди началото на първенството напускат още трима футболисти – [[Никола Вуядинович]], [[Ней (футболист)|Ней]] и [[Хосе Гарсес]] (общо за около 2 млн. евро<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2008/08/06/fb_a_grupa/index.htm ЦСКА продаде защитник на Удинезе], 7 дни Спорт 06.06.2008</ref><ref>[http://www.meridianmatch.bg/?id=22898 ЦСКА продаде двама за 1.4 млн. евро], Меридиан мач, 10.08.2008</ref>). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали [[Здравко Лазаров]] и [[Владимир Манчев]]. ЦСКА остава без основен спонсор, след като договорът с [[Вивател]] е прекратен по взаимно съгласие. В 15-и кръг армейците, които са лидери, отстъпват първото място на Левски след равенство с [[Локомотив (Мездра)]]. През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име, което се спряга, е това на украинския милиардер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми, едната от които е „[[Титан АС]]“, а другата е базирана в [[Абу Даби]]. В крайна сметка на [[24 декември]] [[2008]] г. официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата, с която се спекулира в медиите, е от порядъка на 7 – 12 млн. евро.
 
През зимата петима играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник [[Фелипе да Коща]] който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в [[ПФК Левски (София)|Левски]]. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът [[Йордан Минев]] и голмайсторът [[Дормушали Саидходжа]] от [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]], бившият вратар на ЦСКА [[Ивайло Петров]], португалците [[Давид Мендес Силва]] и [[Руй Мигел]] от [[ПФК Локомотив (Мездра)|Локо (Мездра)]], както и [[Херман Пиетробон]], [[Веселин Стойков]] и [[Асен Георгиев]] от [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След като ЦСКА пада в първия си мач за годината срещу [[Пирин (Благоевград)|Пирин]] за [[купата на България]] треньорът [[Димитър Пенев]] е освободен, а на негово място е назначен нов треньор, племенникът му, [[Любослав Пенев]]. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал, Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.
 
Със старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На [[12 април]] [[2009]] г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството, в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от „Левски“. За следващия сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да направят селекция изцяло от български футболисти.
 
==== 2009/10 ====
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10}}
През [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10|новия сезон]] ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу [[Северна Ирландия|северноирландския]] [[ФК Дери Сити]], а в плейофите отстраняват и отбора на [[Динамо Москва]]. На жребия, изтеглен на [[28 август]] [[2009]] година в [[Монако]], ЦСКА попада в група „Е“ заедно с отборите на [[АС Рома]], [[ФК Фулъм]] и [[ФК Базел]]. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и общо 9 мача без загуба. На [[7 септември]] [[2009]] г. е свикана конференция, на която е обявено, че ЦСКА има нов генерален спонсор – мобилният оператор [[Глобул]]. След загубите от [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] и [[Литекс]] в „А“ група и Базел в [[Лига Европа]] треньорът на ЦСКА [[Любослав Пенев]] отстранява футболистите [[Давид Да Силва]], [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], [[Йордан Тодоров]], [[Павел Виданов]], [[Кирил Котев]], [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], [[Маркиньос]], [[Тодор Тимонов]] и [[Светослав Петров (р. 1978)|Светослав Петров]] заради неспазване на режима.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/11/03/td_1temanadenia/index.htm Любо изгони къркачите след резила в Ловеч, 7 дни Спорт, 3 ноември 2009]</ref> На следващия ден президентът на ЦСКА [[Димитър Борисов]] опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/11/04/td_1temanadenia/d5560_2.htm Шефът Борисов помилва четирима от наказаните], 7 дни Спорт, 4 ноември 2009 г.</ref> След втория мач с Базел Пенев обявява, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/11/07/td_1temanadenia/d5563_5.htm Любо Пенев: Накърниха ми репутацията, затова си подавам оставката, 7 дни Спорт, 7 ноември 2009]</ref> Въпреки че е подал оставка, Любо Пенев води отбора в следващия кръг от „А“ група срещу [[ПФК Славия|Славия]]. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев скланя да остане в отбора и оттегля оставката си.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?id=204978 Сагата приключи! Пенев: Оставам в ЦСКА]</ref> Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някои от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записва три поредни равенства и остава на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенния полусезон, на 4 точки от първия Литекс. В [[Купата на България]] ЦСКА отстранява отборите на Свиленград и Литекс и участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците остават на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби.
 
В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов са наръгани с нож, след кавга с охранител.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/12/20/fb_1footbg/index.htm Намушкаха с нож Ивановците от ЦСКА, 7 дни Спорт, 20 декември 2009]</ref>
[[Файл:Venzi zhivkov.JPG|мини|ляво|180px|Интервю с Венцислав Живков, 14 ноември 2010 г.]]
[[Файл:Dimitar Dimitrov "The Cowboy".JPG|мини|дясно|250px|Спортният директор на ЦСКА от 2010 година – Димитър Димитров-Каубоя е бивш български футболен съдия, 14 ноември 2010 г.]]
На [[13 януари]] [[2010]] [[Любослав Пенев]] е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите.<ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=112267 Борисов: Имахме разногласия с Пенев по отношение на целите, gong.bg, 13 януари 2010]</ref> На следващия ден е обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е [[Миодраг Йешич]].<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=112359 Венци Живков: Йешич е треньор, gong.bg, 14 януари 2010]</ref> Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийския Ал Итихад.<ref>[http://www.novsport.com/news75597_1003.html Димитър Борисов пред Novsport.com: При тези обстоятелства е невъзможно Йешич да поеме отбора, novsport.com, 15 януари 2010]</ref> На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът [[Йоан Андоне]]. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу [[Локомотив (Мездра)]] фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена служебна загуба с 3:0. На [[30 март]] официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен [[Адалберт Зафиров]]. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещия носител [[Берое]]. На [[22 април]] за старши треньор е назначен [[Димитър Пенев]], който ще води отбора заедно с главния мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новия шампион [[Литекс]] и ще играе от трети предварителен кръг в [[Лига Европа]] [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11|следващият сезон]]. От ЦСКА заявяват [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] за домашен, тъй като [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] не покрива критериите за лицензиране. На [[13 май]] официално е обявено, че треньор на отбора от [[30 юни]] [[2010]] ще е [[Павел Дочев]].
 
==== 2010/11 ====
[[Файл:Boris galchev.JPG|мини|дясно|205п|[[Борис Галчев]] (в червен екип) в единоборство с капитана на [[ПФК Черно море (Варна)]] [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]. Момент от мача за [[Купа на България по футбол|Купата на България по футбол]], завършил 2:0 за ЦСКА, [[4 април]] [[2011]] година.]]
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11}}
Подготовката за [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11|сезон 2010/11]] се води в [[Германия]], като червените записват противоречиви резултати, като побеждават [[Арминия Билефелд]] и [[ФК ПАОК|ПАОК]], но падат от [[ШК Рот-Вайс Оберхаузен|Рот-Вайс (Оберхаузен)]] и побеждават трудно младежкия отбор на [[Хановер 96]]. Представянето на отбора е слабо срещу новака във висшата лига на [[Кипър]] [[Олимпиакос (Никозия)]], от когото ЦСКА губи катастрофално с 1:5. Загубата води до недоволството на публиката, част от която настоява за оставката на [[Павел Дочев]]. След много слаб старт в първенството и загуби от [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]], и равенство срещу [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|Видима]], Дочев подава оставка. За нов треньор на ЦСКА е назначен македонецът [[Георге Йовановски]].
 
В [[Лига Европа]] червените успяват да се класират в групите след домашни победи срещу аутсайдерите северноирландския [[ФК Клифтънвил]] и уелския [[ФК Дъ Ню Сейнтс]] с по 3:0, а реваншите завършват съответно 1:2 за ЦСКА и 2:2. При жребия за групите ЦСКА попада в група „L“ с [[ФК Порто]], [[Бешикташ]] и [[ШК Рапид Виена]]. Под ръководството на Гьоре Йовановски отборът продължава със слабите резултати, а феновете засилват протестите си срещу ръководството му. На [[21 октомври]] [[2010]], след загуба от Рапид (Виена) с 2:0,
[[Файл:Cska with cup of bulgaria 2011.JPG|мини|ляво|220п|Футболистите на ЦСКА празнуват със спечелената [[Купа на България по футбол|Купа на България]], [[25 май]] [[2011]] година, [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]].]]
[[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|200px|мини|дясно|Суперкупа на България 2011, спечелена след победа над Литекс.]]
Йовановски е освободен, а до края на сезона отборът се води от помощник-треньора [[Милен Радуканов]]. На 4 ноември ЦСКА записва първа победа в групите на [[Лига Европа]], като побеждава Рапид с 2:1 във Виена. В края на полусезона тимът заема 5-о място на 11 точки от водача Литекс. В Европа ЦСКА остава последен в групата само с 1 победа. За [[купата на България]] отстранява отборите на Сливен и Малеш и среща [[Черно море (Варна)]] на четвъртфинала. Пролетният полусезон започва много силно за ЦСКА, който побеждават категорично силните отбори на [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]. Отборът, ръководен от Милен Радуканов, продължава с добрите си игри, като допуска само две загуби до края на сезона. В крайното класиране е 3-ти след шампиона [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] и втория Левски. За [[купата на България]] ЦСКА отстранява [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] и Литекс, а финалът срещу [[ПФК Славия (София)|Славия]] е спечелен с гол на Спас Делев през първото полувреме. Спечелването на купата изпраща ЦСКА в плейофите за Лига Европа за следващия сезон. Отборът спечелва и Суперкупата на България, като побеждава шампиона Литекс.
 
==== 2011/12 ====
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2011/12}}
[[Файл:Ademar Da Alessandra.jpg|мини|дясно|200п|Момент от срещата-реванш за влизане в Лига Европа ЦСКА – Стяуа (Букурещ) 1:1, София, 25 август 2011 г.]]
ЦСКА започва подготовката за сезон 2011/12 на [[23 юни]] [[2011]] г. в София, след което прави два лагера в [[Боровец]] и в [[Остербек]], [[Нидерландия]]. През трансферния прозорец ЦСКА се разделя с [[Емил Гъргоров]], [[Александър Тонев]], [[Килиан Шеридън]] и [[Маркиньош]], като на тяхно място са привлечени [[Адемар Жуниор]] от {{Черноморе-м}}, националът на Румъния и голмайстор на румънското първенство [[Янис Зику]], вторият в класирането за голмайсторския приз в Румъния [[Жуниор Мораеш]], словенският младежки национал [[Саша Живец]], бившият вратар на червените [[Райс М'Боли]], който идва под наем за 1 година от [[Криля Советов (Самара)]], словенецът [[Денис Халилович]] от холандския [[Вилем II]] и трима млади футболисти от разпадналия се [[Пирин (Благоевград)]]. На втория лагер ЦСКА изиграва 5 контроли, като допуска само 1 загуба. На [[26 юли]] изпълкомът на [[БФС]] блокира трансферите на ЦСКА заради задължения към [[ПОФК Сливен 2000|ОФК Сливен]].<ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=215759 Трансферът на Маркиньос в Кипър блокиран], gong.bg, 26 юли 2011 г.</ref> От ръководството на ЦСКА обжалват решението, като представят документи, подписани от частен съдия-изпълнител, който потвърждава за сключено споразумение между него и ЦСКА за разсрочено изплащане на дълга на Сливен, чиито банкови сметки са запорирани. На [[29 юли]] ЦСКА плаща дълга си към Сливен на частния съдия-изпълнител и получава картотека за новите си футболисти.<ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=216341 ЦСКА плати, картотекира новите за Литекс], gong.bg, 29 юли 2011 г.</ref> На [[30 юли]] ЦСКА печели [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]] срещу {{Литекс-м}}, които не играят с всичките си титуляри, с 3:1. Головете за армейците вкарват Спас Делев (2) и Янис Зику. Жребият за евротурнирите отрежда ЦСКА да играе срещу [[Румъния|румънския]] [[Стяуа]]. Първият мач е в [[Букурещ]] на [[18 август]] [[2011]] г. и румънците побеждават с 2:0. Втората среща се играе на стадион „Васил Левски“ в София на 25 август 2011 година и завършва 1:1 и ЦСКА отпада от турнира.
 
==== 2012/13 ====
[[Файл:Stoichkov in CSKA 12-6-2013.JPG|355px|мини|дясно|Христо Стоичков извежда отбора на ЦСКА на първа тренировка, 12 юни 2013 г., ст. „Българска армия“, София]]
Отборът започва сезона под ръководството на [[Стойчо Младенов]], като в началото проблемите в отбора са сериозни, като му е забранено да картотекира играчи за един трансферен прозорец. Отборът отпада срамно в турнира на Лига Европа от словенския отбор Мура, резултатите в първенството са непостоянни.
 
През зимната пауза Стойчо Младенов е уволнен,<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=404287 www.sportal.bg]</ref> като официална причина е провалът в евротурнирите и лошите резултати в първенството.
 
От началото на 2013 г. треньор на ЦСКА е [[Миодраг Йешич]].<ref>[http://football.sportal.bg/news.php?news=404734 Ясно е кой е новият треньор на ЦСКА]</ref> В турнира за купата на България отстранява шампиона и носител на купата – Лудогорец, но на четвъртфинал отпада от ПФК Локомотив (София). Миодраг Йешич е уволнен на 11 март същата година и за треньор отново е назначен [[Милен Радуканов]], който довършва сезона, а отборът се класира на трето място в шампионата, като спечелва право да играе в турнира на Лига Европа.
 
==== Завръщане на Христо Стоичков и опити за промяна на собствеността ====
На [[12 юни]] [[2013]] г. за треньор на отбора е назначен [[Христо Стоичков]]. Собствениците на ЦСКА [[Димитър Борисов]] и [[Иво Иванов (бизнесмен)|Иво Иванов]] водят преговори за продаване на отбора на [[Гриша Ганчев]]<ref>https://gong.bg/bg-football/a-grupa/dimityr-borisov-pregovariame-s-grisha-ganchev-za-slivane-na-dvata-otbora-223148</ref>.
[[Файл:Dimitar borisov.jpg|225px|мини|ляво|[[Димитър Борисов]] бе съсобственик на ЦСКА в продължение на 4 години.]]
На [[22 юни]] 2013 г. официално е обявено че Борисов и Иванов напускат отбора, като опрощават вътрешните заеми на отбора към техни дружества и прехвърлят собствеността на отбора на треньора [[Христо Стоичков]].<ref>[http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков]</ref>
 
==== Отказване от Евротурнири и напускане на футболисти ====
Непосредствено преди теглене на жребия за евротурнирите 2013/2014 от ЦСКА обявяват, че отборът се отказва от участие в турнира на Лига Европа,<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> а на жребия е изтеглен отбор с име N3 (Bul). Дни след това мястото на ЦСКА е заето от [[ПФК Ботев (Пловдив)]].
 
Този ход на ръководството на ЦСКА е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на още задължения на „червените“ и Гриша Ганчев се отказва официално от сделката.<ref>[http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto „Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg]</ref> След отказа на Ганчев в медиите излизат опции за закупуване на лиценза на Нефтохимик от новосформирано дружество „ЦСКА 1923“, зад което стоят Аспарух Никодимов, Димитър Пенев и Стоян Йорданов.
 
Последват дни, в които играчи на ЦСКА масово напускат отбора или са преотстъпени в други отбори. Първо футболистът от [[Мадагаскар]] [[Анисе Абел]] поема в посока [[ПФК Ботев (Пловдив)]] като преотстъпен, а по-късно [[Мишел Платини]] заминава за шампиона [[ПФК Лудогорец (Разград)]].
 
Също така договорите си прекратяват още [[Благой Макенджиев]], [[Апостол Попов]] и [[Костадин Стоянов]],<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=434001 www.sportal.bg]</ref> а по-късно и [[Спас Делев]], [[Михаил Венков]], [[Пламен Крачунов]] и [[Иван Бандаловски]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=434531 www.sportal.bg]</ref>
 
Ядосани от неуредиците в отбора и по повод обръщение на БФС, че „ЦСКА 1923“ не може да придобие акциите на Нефтохимик, фенове на ЦСКА изпотрошават сградата на БФС.<ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=355935 Фенове на ЦСКА изпотрошиха сградата на БФС cska.gong.bg]</ref>
 
На 1 юли Христо Стоичков и треньорският му екип се отказват да водят отбора до изясняване на ситуацията. Временно на треньорския пост е назначен Сашо Борисов.<ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=356497 ЦСКА пак сложи Сашо Борисов за треньор cska.gong.bg]</ref> Стоичков окончателно се отказва да води отбора на 7 юли.
[[Файл:Al Tomov and L. Davis 2013.jpg|355px|мини|дясно|[[Александър Томов]] представя на нарочна пресконференция Лорънс Дейвис, който трябва да стане новият Председател на НС на клуба, София, [[20 септември]] [[2013]] година.]]
На 5 юли група бизнесмени, наречени „Червени шампиони“, с представител бившия изпълнителен директор на ЦСКА Александър Тодоров, започват разговори за придобиване на акциите на клуба. Сделката е завършена на 10 юли след няколкодневни преговори.<ref>[http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2946 Изявление в официалния сайт на отбора pfkcska.sportal.bg]</ref> След одобрението на сделката от [[Комисия за защита на конкуренцията|КЗК]] е подписан и окончателният договор на 5 август 2013 г. Собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“. За треньор е назначен [[Стойчо Младенов]].
 
През август 2013 година [[Александър Томов]] представя на нарочна пресконференция Лорънс Дейвис, който трябва да стане новият Председател на НС на клуба.<ref>https://www.sportal.bg/news.php?news=446223</ref> Английският бизнесмен е освободен през [[2014]] г., след като длъжността е поета от бизнесмена [[Петър Манджуков]]<ref>https://www.winner.bg/articles/view/94730-tsska-poluchi-litsenz-ot-uefa-i-se-razdeli-s-loruns-dejvis</ref>.
 
В отбора са привлечени куп футболисти, между които новият капитан на отбора [[Валентин Илиев]], [[Емил Гъргоров]], [[Апостол Попов]], [[Тодор Янчев]], [[Неманя Милисавлевич]] и др.
 
Със закъснялата селекция и подготовка отборът тръгва трудно в първенството, записвайки 3 поредни равенства и загуба в първите 4 мача. Постепенно обаче отборът набира инерция и след 1 равенство и 8 победи, последната от които с 3:0 срещу Левски, в края на полусезона заема 3-то място в класирането след на 4 точки от водачите Литекс и Лудогорец. За купата на България ЦСКА отстранява Хасково в 1/16 финала и отпада от Левски на 1/8 финала.
 
На 30 октомври договор с отбора сключва бившият национал [[Мартин Петров]].
 
До края на сезона армейците записват още 3 победи срещу Левски в първенството и завършват втори на 12 точки след шампиона Лудогорец.
 
През пролетта е опитано да се предложи публично акции на ЦСКА на фондовата борса за попълване на капитала на дружеството, но предлагането се оказва неуспешно. Над 5000 души взимат участие в публичното предлагане на акции.
 
==== 2014/15 ====
През лятото армейците правят нова голяма селекция, след като поради различни причини отбора са напуснали основни футболисти, като прекратилият кариерата си Мартин Петров, напусналите заради забавени заплати Емил Гъргоров и Джаксън Менди. Армейците привличат румънския нападател [[Серджиу Буш]] и още няколко чуждестранни футболиста. През есента армейците успешно водят в класирането записвайки 2 победи над Левски (2:0 и 0:3).
 
Преди пролетния кръг армейците водят на шампиона Лудогорец с 3 точки разлика и имат най-добро нападение и защита, допускайки само една загуба. По време на зимната пауза е продаден голмайсторът Серджиу Буш, който дотогава води в таблицата за голмайстори на „А“ група с 10 вкарани гола. От отбора си тръгва и [[Антон Карачанаков]] заради неразбирателство с треньора [[Стойчо Младенов]]. През зимата са привлечени нови футболисти в отбора за засилване на конкуренцията.
[[Файл:Cska 2014.jpg|335px|thumb|right|Състава на ЦСКА София, за сезон 2014/2015]]
Армейците започват втория дял на първенството много тежко и от 5 мача имат 4 загуби и едно равенство, без вкаран гол. Треньорът Стойчо Младенов подава оставка, а на негово място е назначен бившият футболист на ЦСКА и треньор в ДЮШ [[Галин Иванов (р. 1975)|Галин Иванов]].
 
В края на март 2015 г. миноритарните акционери в клуба [[Ивайло Манджуков]] и [[Юлиан Инджов]] заявяват в пресконференция, че ще купят дялове за придобиване на мажоритарен дял в клуба. Няколко дни по-късно се отказват от тази си идея заявявайки, че не им е даден достъп до счетоводните книжа. До края на март, чрез заеми и дарителска кампания за събиране на средства, президентът на НС Александър Томов се опитва да спаси лиценза. На 30 март отборът подава документи за лицензиране. В началото на април Манджуков и Инджов прехвърлят акциите си на [[Милко Георгиев]] и [[Борислав Лазаров]], избрани от част от фенклубовете на отбора. На 6 април Александър Томов също прехвърля своите акции на двамата.
 
На 24 април Ивайло Манджуков придобива мажоритарния пакет акции на отбора, а междувременно Юлиан Инджов и Петър Манджуков се отказват от спонсориране на отбора. На 28 април е сменен старши треньорът на отбора, като на мястото на Галин Иванов се завръща [[Любослав Пенев]]. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за Европа и „А“ група, на 1 юни и апелативната комисия отказва лиценз за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора [[Васил Божков]] и с [[Гриша Ганчев]], за да молят за подкрепа от тях. В медийното пространство се появяват множество идеи за оставане на ЦСКА в „А“ група, сред които сливане с [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] или плащане на задълженията и сливане с [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив София]], който също няма лиценз за професионалния футбол.
 
След срещите с феновете Васил Божков решава да помогне на отбора, като след допълнителни обсъждания се решава да се създаде ново дружество, което да започне от „А“ областна група София. На 24 юни [[Гриша Ганчев]] обявява в интервю, че ще поеме издръжката на отбора, без да се създава ново дружество. Няколко дни по-късно Васил Божков се отказва от своя проект. За треньор на отбора е назначен бившият футболист на ЦСКА [[Христо Янев]].
 
==== 2015/16, „В“ група, спечелване на Купата на България ====
Преди началото на сезона се прави селекция от изцяло български футболисти играли в А и Б професионалните групи както и юноши на ЦСКА. От състава, състезавал се през миналия сезон, остават Стоян Колев, Борис Галчев и Анатоли Господинов. Сред привлечените футболисти са известни имена като [[Костадин Хазуров]], [[Преслав Йорданов]], [[Момчил Цветанов]], [[Самир Аясс]], [[Иво Иванов (футболист, полузащитник)|Иво Иванов]], [[Александър Бранеков]] и [[Ангел Грънчов]]. ЦСКА започва силно сезона в Югозападната „В“ аматьорска футболна група, като до 9-ия кръг записват 9 победи без инкасиран гол с голова разлика 43:0. За Купата на България, ЦСКА побеждава последователно [[ФК София 2010]], [[Септември (София)]], [[ФК Сарая]], [[Ботев (Ихтиман)]]. На 1/16 финалите червените печелят срещу [[Нефтохимик (Бургас)]]. В осминафиналите армейците ще играят със [[Спартак (Плевен)]].
[[Файл:Cska vs montana cup final 2016.jpg|300px|мини|дясно|Момент от финала за Купата на България ЦСКА - Монтана 1-0, 24 май 2016 г.]]
На осминафиналите от Купата на България армейците побеждават Спартак Плевен с 2:0. Жребият отрежда домакинство срещу Созопол в мач от четвъртфиналите на турнира на 10 декември.
 
Междувременно ЦСКА продължава без грешка в първенството, като завършва полусезона без загубена точка и зимува на първото място в Югозападната В група.
 
Червените побеждават Созопол с 3:0 и продължават в полуфиналите на турнира през пролетта. Междувременно синдика Дора Милева приема и обработва документи на кредиторите на ЦСКА. Решение ще вземе съдът, кои задължения отпадат и кои остават, за да се определи окончателната сума на задълженията.
 
На полуфинала за Купата на България ЦСКА играе с Берое два мача на разменено гостуване. И двата завършват с резултат 2:0 за армейците, които се класират за финала срещу Монтана.
 
В първенството ЦСКА записва предимно победи с изключение на един равен мач срещу [[ФК Сливнишки герой (Сливница)]] 2:2.
 
На 24 май 2016 г. се играе финал за купата на България. На националния стадион „Васил Левски“ пред 33 345 души<ref>[http://m.btvnovinite.bg/article/sport/triumfat-na-cska-v-cifri.html m.btvnovinite.bg]</ref><ref>[http://gong.bg/bg-football/kupa-na-bulgaria/multimedia/video/33-345-sa-gledali-finala-bez-porazii-na-stadiona-379637 gong.bg]
</ref> ЦСКА печели с 1:0 купата на България срещу Монтана, с гол на [[Станислав Маламов]].
 
ЦСКА завършва сезона с победа в последния си мач във „В“ група. Армейците побеждават Миньор Перник с 6:1, мачът се играе на стадион „Славия“ в Овча купел. ЦСКА записва 31 победи, 1 равенство, вкарва 146 гола и допуска 10 при голова разлика 136, печелейки Югозападната „В“ група с 94 точки актив.
 
=== Несъстоятелност, преструктуриране и търг за активите ===
На 16 октомври 2013 г. започва да се разглежда дело за обявяване в несъстоятелност на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД гр. София по молба на фирма „Юнис“ ООД заради неплатени ремонти по стазион „Българска армия“ и базата в Панчарево<ref>[https://www.actualno.com/bgfootball/ot-unis-za-actualno-tomov-i-titan-sa-ednakvi-gledat-da-ne-plashtat-news_18183.html От „Юнис“ за Actualno: Tомов и „Титан“ са еднакви, гледат да не плащат]</ref>
 
На 18 септември 2014 г. е даден ход на делото по същество, но на 6 октомври същата година е стопирано и е възобновено производството.<ref name=delo>[http://ispn.mjs.bg/MJ/ispn.nsf/indexPublic.xsp?page=book&documentId=591AF48CE5F58F16C2257C070046C36C Информация по делото в сайта на министерството на правосъдието]</ref>
 
На 7 януари 2015 г. ЦСКА печели дело за обявяване в несъстоятелност заведено от друга фирма „Папаз холдинг“<ref>[http://www.novsport.com/news1320741_1013.html ЦСКА спечели дело за фалит срещу Жеваго]</ref>
 
На 14 май 2015 г. е възобновено производството по делото на фирма Юнис<ref name=delo/>
 
В края на септември 2015 г. се гледа делото по несъстоятелност, а на 5 октомври съда излиза с решение, че клуба е в неплатежоспособност от 31 декември 2014 г. и назначава Радослав Тонев за временен синдик.<ref name=delo/> На 4 октомври 2015 г. се провежда среща между [[Гриша Ганчев]], известни фенове на ЦСКА и фенове от страната, като на срещата на стадион „Българска армия“ присъстват около 4 – 5000 души. Представят се две идеи за спасение на ЦСКА – ново дружество да продължи на мястото на старото във В група или „купуване“ на лиценз на друг отбор. Правната комисия на БФС отказва да приеме новото дружество за правоприемник на старото.
 
Радослав Тонев свиква Общо събрание на кредиторите на 22 октомври. Постоянен синдик не се избира сред трима кандидати и се назначава служебен от съда – Дора Милева.<ref name=delo/>
 
На 26 май 2016 г. съдът обявява решението си, че дълговете на „ПФК ЦСКА“ АД са 23 897 878,48 лева.
 
На 2 юни 2016 г. юридическото лице, представляващо [[ПФК Литекс (Ловеч)]], променя юридическата си структура от „Професионален футболен клуб Литекс – Ловеч“ АД на „Професионален футболен клуб ЦСКА – София“ ЕАД. На същия ден юридическото лице на [[ПФК Чавдар (Етрополе)]] – „ПФК Чавдар“ АД се преструктурира на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД, като то е вписано като едноличен собственик на „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД. Като собственици на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД са вписани Христо Стоичков, Юлиян Инджов и Гриша Ганчев. На 7 юни Българският футболен съюз обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ПФК ЦСКА (София).
 
В края на юни 2016 г. са внесени два оздравителни плана за ПФК ЦСКА АД от ръководството на отбора<ref>[https://dariknews.bg/novini/sport/rykovodstvoto-na-pfk-cska-vnese-ozdravitelen-plan-1586540 Ръководството на ПФК ЦСКА внесе оздравителен план]</ref> и от Васил Божков.<ref>[https://www.gol.bg/cska/2016-07-03/vizhte-ozdravitelniya-plan-na-vasil-bozhkov-za-tsska Вижте оздравителния план на Васил Божков за ЦСКА]</ref> На 5 юли и двата плана са отхвърлени от СГС<ref>[https://www.mediapool.bg/sadat-varna-ozdravitelnite-planove-za-tsska-na-ganchev-i-bozhkov-za-korektsii-news251291.html www.mediapool.bg]</ref>
 
Старото дружество на отбора „ПФК ЦСКА“ АД преустановява дейност, а по-късно е и окончателно обявено в несъстоятелност на 9 септември 2016 г.<ref name=delo/><ref>[http://bnr.bg/post/100736164/pfk-cska-ad-oficialno-be-obaven-v-nesastoatelnost-s-reshenie-ot-9-septemvri ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност с решение от 9 септември]</ref>
 
На 30 март 2017 г. е проведен търг за активите на ПФК ЦСКА АД, който обаче е провален от феновете на ЦСКА, които не допускат външи фирми до търга<ref>[https://btvnovinite.bg/sport/skandal-provalen-targ-i-ostavka-na-stadion-balgarska-armija-video.html Скандал, провален търг и оставка на стадион „Българска армия“]</ref>
 
На 30 май 2017 г. представителите на „Сектор Г“, подкрепени от собствениците, печелят търга за активите на ПФК ЦСКА АД с оферта от 8 милиона лева.<ref>[https://btvnovinite.bg/sport/cska-na-grisha-ganchev-specheli-targa-za-emblemata-sreshtu-8-mln-lv.html ЦСКА на Гриша Ганчев спечели търга за емблемата срещу 8 млн. лв.]</ref>
 
На [[11 октомври]] [[2018]] г. собствениците на ЦСКА Гриша Ганчев и Юлиан Инджов превеждат почти 8 млн. лева за придобиването на активите на ПФК ЦСКА АД по сметката определена от синдика на дружеството в несъстоятелност.<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&products_id=7244 Емблемата е наша! в официалния сайт на ЦСКА]</ref>
 
Плащането на активите а забавено заради дело на фирма Камеко заради земи които са включени от синдика Дора Милева в активите на ПФК ЦСКА АД. На 30 юли 2019 г. Камеко печели делото срещу ПФК ЦСКА АД (в несъстоятелност), с което земите се изкарват от активите<ref>[https://btvnovinite.bg/sport/vks-se-proiznese-po-kazusa-mezhdu-cska-i-kameko-za-spornija-parcel-dokumenti.html ВКС се произнесе по казуса между ЦСКА и „Камеко“ за спорния парцел]</ref>
 
На 30 септември 2019 г. съдът възлага върху фирма Ред Енимълс ЕООД собствеността върху вещите и имуществените права като цяло, съставляващи масата на несъстоятелността на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД<ref name=delo/>
 
=== След 2016 г. ===
==== 2016/2017 – Завръщане в професионалния футбол ====
На 3 юни Лицензионната комисия на [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] издава лиценз на новото дружество „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД за сезон 2016/2017 в [[Първа професионална футболна лига]].<ref>[https://archive.bfunion.bg/uploads/%20ЦСКА%20-%20СОФИЯ%202016-2017.pdf archive.bfunion.bg]</ref>
 
На 13 юли [[Министерство на младежта и спорта на България]] (ММС) със заповед от министъра [[Красен Кралев]] прекратява едностранно договора си с „ПФК ЦСКА“ АД за безвъзмездно ползване на базите – [[стадион Българска армия]] и тренировъчната база в Панчарево, и ги предоставя за възмездно ползване от „ПФК ЦСКА – София“ АД. Като причина за това се посочва, че отначало при откриване на производството по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД, ММС е включено в списъка с кредитори с вземане в размер на 929 109,14 лв. неизплатени задължения към Столична община за двете бази за периода 2012 – 2015 г., които според договорите трябва да бъдат заплатени от ползвателя на базите. Впоследствие ММС е изключено от списъка и не се предвижда изплащане на задълженията. На 12 юли 2016 г. „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД писмено иска от ММС да ползва възмездно стадион „Българска армия“ и база „Панчарево“. Решението е, че на търг ще се обяви кой ще вземе базите под наем, като в цената ще бъде включено и задължението на „ПФК ЦСКА“ АД към министерството.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/multimedia/video/dogovorite-na-pfk-cska-ad-za-bazite-biaha-prekrateni-387610? Договорите на ПФК ЦСКА АД за базите бяха прекратени!], gong.bg, 17:31 ч. на 13 юли 2016 г.</ref>
 
На 29 юли ЦСКА печели с 2:0 домакинството си срещу Славия пред над 10 000<ref>[https://topsport.bg/a-group/golyamoto-zavrashtane-na-tsska-razvoy-na-derbito-sas-slaviya-po-minuti.html Голямото завръщане на ЦСКА www.topsport.bg]</ref><ref>[http://www.sportlive.bg/bgfootball/cska/Pred-nad-10-hilqdi-na-Armiqta-cSKA-izpusna-da-razmazhe-Slaviq-(VIDEO)-553685.html Пред над 10 хиляди на „Армията“ ЦСКА изпусна да размаже Славия (ВИДЕО)]. www.sportlive.bg.</ref> свои привърженици на стадион „Българска Армия“, следват няколко слаби мача срещу новака Верея (Стара Загора) и Пирин (Благоевград), след които старши-треньорът на ЦСКА [[Христо Янев]] подава оставка, която е приета от ръководството на клуба и няколко дни по-късно за наставник на „армейците“ е назначен синът на легендарния румънски футболист и треньор Ангел Йорданеску, [[Едуард Йорданеску]]. Преди официалната си пресконференция пред медиите, той е представен първо на феновете на „червените“. В дебюта си начело на ЦСКА Йорданеску записва победа с 2:0 над Локомотив (Горна Оряховица). След серия лоши резултати Йорданеску подава оставка на 27 ноември и до зимната пауза е заменен от [[Стамен Белчев]], който дотогава е треньор на втория отбор. Под ръководството на Белчев отбора се стабилизира и показва най-добри резултати от всички отбори в Първа лига и завърши на второ място след Лудогорец. Във вечното дерби отборът допуска пълен обрат за първи път от 13 години от Левски на 4 март 2017 г. с 1:2, пред 18 000 на националния стадион, но по-късно записва две категорични победи над „сините“ с по 3:0. В края на сезона ЦСКА завършва втори на 16 точки от първия Лудогорец<ref>[https://www.fccska.com/турнир/първа-професионална-лига-2016-17-първа-шестица Първа лига – първа шестица през сезон 2016/17 в сайта fcCSKA.com]</ref>
 
На 29 май 2017 г. от БФС заявяват, че са получили отказ за участие на ЦСКА в европейските клубни турнири за следващите два сезона.
 
==== 2017/2018 ====
През сезон 2017/18 ЦСКА се представя силно, като записва 24 поледи от 36 мача и завършва отново на второ място на седем точки от първия Лудогорец.<ref>[https://www.fccska.com/турнир/първа-професионална-лига-2016-17-първа-шестица Първа лига – първа шестица през сезон 2017/18 в сайта fcCSKA.com]</ref> В купата на България ЦСКА отпада на полуфинала след загуба и равенство срещу Левски.<ref>[https://www.fccska.com/турнир/купа-на-българия-2017-18 Купа на България през сезон 2017/18 в сайта fcCSKA.com]</ref> След отпадането старши треньорът Стамен Белчев е освободен, а на негово място до края на сезона е назначен [[Христо Янев]].
 
==== 2018/2019 – Завръщане в европейските турнири ====
На 7 юни 2018 г. за треньор е назначен сръбско-английският специалист [[Нестор Ел Маестро]].<ref>[https://www.fccska.com/треньори Треньори на ЦСКА в сайта fcCSKA.com]</ref> От УЕФА е получено разрешение за участие в [[Лига Европа 2018/19|Лига Европа]], една година по-рано от възложената тригодишна забрана. Армейците отстраняват отборите на [[ФК Рига]] и [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг]], а в третия квалификационен кръг отпадат след две загуби с 1:2 от [[ФК Копенхаген]].<ref>[https://www.fccska.com/турнир/лига-европа-2018-19 ЦСКА в Лига Европа през сезон 2918/19 в сайта fcCSKA.com]</ref>
[[Файл:Cska 2019.jpg|355px|thumb|right|Състава на ЦСКА София, преди двубоя от Лига Европа с Осиек, 25-7-2019Състава на ЦСКА София, преди двубоя от Лига Европа с Осиек, 25-7-2019]]
През зимната пауза треньорът Нестор Ел Маестро е заменен от [[Любослав Пенев]], който остава начело на отбора три месеца. Напуска ЦСКА, след като отборът отпада от Ботев (Пловдив) на полуфинал за купата на България.<ref>[https://www.fccska.com/турнир/купа-на-българия-2018-19 ЦСКА в Купата на България през сезон 2918/19 в сайта fcCSKA.com]</ref> За времененно треньорско трио са назначени помощникът на Пенев [[Добромир Митов]] с консултанти [[Люпко Петрович]] и [[Димитър Пенев]], като основната работа по тренировките и воденето на мачовете се извършват от Петрович и Митов. ЦСКА завършва сезона на второ място на една точка от шампиона Лудогорец, като до последно запазва интригата за титлата<ref>[https://www.fccska.com/турнир/първа-професионална-лига-2018-19-първа-шестица ЦСКА в Първа лига през сезон 2918/19 в сайта fcCSKA.com]</ref>
 
==== 2019/2020 ====
На [[4 юни]] [[2019]] г. е обявено че [[Добромир Митов]], [[Люпко Петрович]] и [[Димитър Пенев]] ще останат начело на ЦСКА и за новия сезон.<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=8122 Добромир Митов и щабът му остават начело на отбора, cska.bg]</ref> През сезон 2019/20 ЦСКА участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], [[Лига Европа]] и [[Купата на България]]. В първия предварителен кръг на [[Лига Европа]], ЦСКА се изправя срещу отбора на [[ФК Титоград|Титоград]] от [[Черна гора]], армейците побеждават в първия мач като домакини с 4:0 а в мача реванш завършват 0:0 с което се класират за втория кръг срещу хърватския [[ФК Осиек|Осиек]]. Първенството не започва убедително, в първия кръг ЦСКА прави изненадващо равенство като домакин на [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър (ВТ)]] 2:2 а след това записва загуба също като домакин от [[Черно море (Варна)]] с 1:3, ситуацията ескалира и е направена треньорска рокада, дотогавашният консултант [[Люпко Петрович]] поема руля и на 21 юли 2019 г. официално е представен като старши треньор на ЦСКА, а треньорът [[Добромир Митов]] става асистент на сърбина. След първия мач с отбора на [[ФК Осиек|Осиек]], ЦСКА има предимство от 1 гол на свой терен, седмица по-късно в [[Хърватия]] хърватите също печелят с 1:0 и след равенство и 120 мин. игра се стига до дузпи в които ЦСКА печели с 4:5, и така се класира за третия кръг в [[Лига Европа]] в който армейците ще се изправят срещу [[ФК Зоря]] от [[Украйна]]. Първият мач с украинците в [[София]] завършва при резултат 1:1, седмица по-късно в Украйна ЦСКА губи с минималното 0:1 и отпада от турнира [[Лига Европа]]. На [[2 октомври|2 октмоври]] [[2019]] г. – четири дена след загубата на ''армейците'' от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] с 2:1 [[Люпко Петрович]] решава да подаде оставка най-вече заради големия натиск отстрана на феновете. На [[6 октомври]] официално бе обявено, че за нов треньор е назначен досегашният анализатор [[Милош Крушчич]]. Под ръководството на Крушчичи ЦСКА се представя колебливо, като се допускат малко голове, но и също така се вкарват малко. Заради световната пандемия с коронавирус сезонът бе прекъснат три месеца през март и бе подновен в края на май. ЦСКА достига до финал за купата на България, като на полуфинала отстранява Ботев (Пловдив). На финала срещу Локомотив (Пловдив) армейците изпускат няколко сигурни голове и мачът завършва 0:0 в редовното време и продълженията. При изпълнението ЦСКА губи с 3:5, след като дузпата бита от Али Соу е спасена.<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> След загубата във финала за [[Купата на България]], на 2 юли [[Милош Крушчич]] подава оставка която бива приета от ръководството.<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9139 Официално: Милош Крушчич вече не е старши треньор на ЦСКА cska.bg]</ref> Още същия ден за нов треньор е обявен [[Стамен Белчев]].<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&products_id=9143 Стамен Белчев се завърна начело на ЦСКА cska.bg]</ref>
 
==== 2020/2021 ====
През сезон 2020/21 ЦСКА участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], [[Лига Европа]] и [[Купата на България]]. В първия предварителен кръг на [[Лига Европа]], ЦСКА се изправя срещу отбора на [[ФК Сиренс|Сиренс]] от [[Малта]], армейците побеждават в мача като домакини с 2:1 с което се класират за втория кръг срещу беларуския и добре познат в [[България]] отбор на [[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]. ЦСКА надделява с 2:0 отборa на [[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]] на свой терен с което се класира за третия кръг на [[Лига Европа]] срещу отбора на [[Б36 (Торсхавн)]] от [[Фарьорски острови]]. ЦСКА печели мача с 3:1 в [[София]], след което се класира на плейоф за влизане в групите на [[Лига Европа]], срещу тима на [[ФК Базел|Базел]] от [[Швейцария]]. В [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], ЦСКА играе колебливо като редува силни и не чак толкова задоволителни мачове. На 1 октомври ЦСКА побеждава [[ФК Базел|Базел]] като гост в [[Швейцария]] с 1:3 и се класира в групите на [[Лига Европа]]. В групите на втория по сила турнир в [[Европа]], ЦСКА мери сили с [[АС Рома|Рома]] от [[Италия]], [[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]] от [[Швейцария]] и [[ЧФР Клуж|Клуж]] от [[Румъния]]. Първият мач на ЦСКА в група А на [[Лига Европа]] не протича в полза на армейците, на [[Национален стадион „Васил Левски“]] пред многобройни запалянковци те губят от шампиона на [[Румъния]] [[ЧФР Клуж|Клуж]] с 0:2. На 25 октомври след поредното равенство (Арда (Кърджали)-ЦСКА 1:1) и 6 мача без победа в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], [[Стамен Белчев]] бива освободен от поста си на старши треньор. След смяната на треньора, помощниците на ЦСКА [[Даниел Моралес]], [[Красимир Чомаков]] и [[Кирил Динчев]] поемат руля на отбора временно до намирането на нов постоянен старши треньор. В мача с [[АС Рома|Рома]], ЦСКА играе като равен с равен с италианския тим на [[Стадио Олимпико]] в [[Рим]] и завършва 0:0, така ЦСКА печели първата си точка в група А на [[Лига Европа]]. Следващият мач на ЦСКА в [[Европа]] не протича в полза на „армейците“, те губят гостуването си с 3:0 от шампиона на [[Швейцария]] [[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]. На 11 ноември 2020 г. ЦСКА обявява официално [[Бруно Акрапович]] за новия старши треньор на отбора. Прави своя дебют начело на ЦСКА в мач от турнира за [[Купата на България]], 1/16 финал срещу отбора на [[ОФК Ботев (Ихтиман)|Ботев (Ихтиман)]] игран на стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]], на 14 ноември 2020 г. ЦСКА печели категорично двубоя с 5:0, което класира армейците напред в турнира. В официалния дебют на [[Бруно Акрапович]], ЦСКА губи от [[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]] с 0:1 на свой терен в мъгливо и неблагоприятно време за игра. В първия си официален дебют в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], Акрапович печели важен мач срещу отбора на „ФК 1948“ с 2:0 игран на стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]]. ЦСКА изиграва страхотен мач в [[Лига Европа]] срещу [[ЧФР Клуж|Клуж]] в [[Румъния]] но не успява отново да победи и завършва 0:0, така „армейците“ печелят втората си точка в [[Европа]]. В последния си мач от турнира [[Лига Европа]] (ГРУПА А), ЦСКА се изправя срещу отбора на [[АС Рома|Рома]] в домакински мач игран на [[10 декември]] [[2020]] г., армейците показват много добра игра и хъс и печелят с 3:1, така отбора напуска надпреварата на 3-то място в групата с актив от 1 победа 2 равенстава и 3 загуби от 6 мача, голова разлика 3 – 7 (-4) и актив от 5 точки. Армейците вече насочват сили в първенството в което до края на [[2020]] г. им остава домакинство на [[Ботев (Враца)]] и отложеното вечно дерби в което ЦСКА ще е символичен домакин на [[Левски (София)]]. В последният си мач за календарната [[2020]] г., ЦСКА побеждава с минималното 1:0 отбора на [[Левски (София)]] в отложен мач от [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]].
 
== Наименования ==
* Септември при ЦДВ (1948 – 1949)
* ЦДНВ (1949 – 1950)
* Народна войска (1950 – 1951)
* ЦДНВ (1951 – 1952)
* ЦДНА (1952 – 1953)
* ОСГ (1953)
* ЦДНА (1953 – 1963)
* ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969)
* ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985)
* Средец (1985 – 1987)
* ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989)
* ЦСКА (от 1989 г.)
 
== Успехи ==
; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[„А“ група 1951|1951]], [[„А“ група 1952|1952]], [[„А“ група 1954|1954]], [[„А“ група 1955|1955]], [[„А“ група 1956|1956]], [[„А“ група 1957|1957]], [[„А“ група 1958|1958]], [[„А“ група 1958/59|1958/59]], [[„А“ група 1959/60|1959/60]], [[„А“ група 1960/61|1960/61]], [[„А“ група 1961/62|1961/62]], [[„А“ група 1965/66|1965/66]], [[„А“ група 1968/69|1968/69]], [[„А“ група 1970/71|1970/71]], [[„А“ група 1971/72|1971/72]], [[„А“ група 1972/73|1972/73]], [[„А“ група 1974/75|1974/75]], [[„А“ група 1975/76|1975/76]], [[„А“ група 1979/80|1979/80]], [[„А“ група 1980/81|1980/81]], [[„А“ група 1981/82|1981/82]], [[„А“ група 1982/83|1982/83]], [[„А“ група 1986/87|1986/87]], [[„А“ група 1988/89|1988/89]], [[„А“ група 1989/90|1989/90]], [[„А“ група 1991/92|1991/92]], [[„А“ група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[„А“ група 2004/05|2004/05]], [[„А“ група 2007/08|2007/08]]
 
; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна „В“ група]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна „В“ група 2015/16|2015/16]]
 
; [[Национална купа на България|Купа на България]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (20) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] и [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]]
 
; [[Суперкупа на България]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]]
 
; [[Купа на Съветската армия]], като второстепенен турнир
* '''Носител''' (4 пъти) – [[1985]], [[1986]], [[1989]], [[1990]] г.
 
; [[Купа на Народна република България]], като второстепенен турнир
* '''Носител''' (1 път) – [[1981]] г.
 
; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]
* '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]] и [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]]
 
; [[Купа на носителите на национални купи]]
* '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]]
 
== Стадион Българска армия ==
{{основна|Българска армия (стадион)}}
[[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]]
Стадион „Българска армия“ е клубният [[стадион]] на ПФК ЦСКА (София). Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]].
 
Построен е през периода [[1965]] – [[1967]] г. на мястото на старото игрище на [[АС-23]] и е основно реконструиран през [[1982]] г., когато му е поставено и електрическо осветление. От [[1923]] до [[1944]] г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до [[1949]] г. – „Чавдар“, в периода 1949 – [[1990]] г. носи името „Народна армия“, а от 1990 г. – „Българска армия“.
 
Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 [[метър|метра]] и ширина 66 [[метър|метра]]. Освен [[футболно игрище|футболното игрище]], спортният комплекс има [[тенис корт]]ове, [[баскетболна зала]] и [[лекоатлетическа писта]], зали за пресконференции и за ветераните и [[Музей на славата]].
 
През [[2000]] г. стадионът е оборудван с нова за времето си озвучителна уредба „[[озвучителна уредба „Динакорд“|"Динакорд“]] – 48 [[Ват|киловата]]. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде до 2100 [[лукс]]а. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 [[телефон]]ни връзки.
 
През лятото на [[2016]] г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нови поливна и дренажна системи.
 
== Емблема ==
Емблемата на [[АС-23]] е съставена от типичния български символ – изправен [[лъв]] и [[кръг]], символизиращ безкрайността, вечността и божественото.<ref>[http://margaritta.dir.bg/06kluch.htm Символите: Кръста], електронно списание „Маргарита“</ref>
 
При обединенията през [[1944]] г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на [[червен цвят|червен]].
 
Червеното символизира творческата сила и плодородието.<ref>[http://warlock-design.net/bul/inside.html Психология на цветовете] – Аманда Влахакис</ref> То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с [[любов]]та и [[агресия]]та. [[Марс (планета)|Червената планета]] е на [[Марс (бог)|бога на войната]], червен е цветът на униформата на римските легиони.<ref>[http://www.evgenidinev.com/mind/2001/11/22/ Символика на цветовете]</ref> В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време, червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още [[сърп и чук]], житните класове и [[Червена звезда|петолъчката]].<ref>[http://www.blogger.com/feeds/4221310151711037252/posts/default Символи на социализма], Тодор Станчев, Етнология 2007</ref><ref>[http://www.savanne.ch/svoboda/issue/2/symbols.html Анархистическата символика]</ref> Червените знамена са тези на [[Френската революция]], а по-късно и на [[Октомврийска революция|Октомврийската]] като символ на борбата на онеправданите и свободата.<ref>[http://vhod.awardspace.com/articles.php?lng=bg&pg=40 Френската революция]</ref>
 
Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], които са символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ ([[1948]] – [[1949]]), „ЦДНВ“ ([[1950]] – [[1953]]), „ЦДНА“ ([[1954]] – [[1962]]). В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на отбора.
 
След обединението с '''ДФС Червено знаме''' в емблемата са заменени житните класове с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> В зеления кръг е добавен [[Национално знаме на България|българският трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (''Червено знаме''). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.
 
През [[1964]] г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ''ЧЕРВЕНО'' и ''ЗНАМЕ''
 
През [[1968]] г. е направена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „* СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.
 
За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.
 
След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с [[крепост]]ни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „* СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до [[1989]] г.
 
През [[1987]] г. се появява нова емблема на СК ЦСКА, използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от [[1985]] и 1987 г.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.
 
След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.
 
През [[1999]] г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в [[Акционерно дружество|АД]] временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през [[1989]] г., която става официална за всички отбори членуващи в [[ЦСКА (София)|ОСК ЦСКА (София)]]
 
През [[2005]] г. след спечелване на 30-а титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.
 
През [[2017]] г. по случай 70-ата годишнина емблемата е обновена с юбилеен дизайн.
<gallery>
Black_lion_rampant_in_a_circle.svg|„Атлетик-Слава `23“ (1923 – 44)
Chavdar_CDV.svg|„Чавдар (от 1948 – ЦДВ)“ (1944 – 48)
Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 49)
CDNV logo.png|„ЦДНВ“ (1950 – 1953)
CDNA logo.png|„ЦДНА“ (1954 – 1962)
CSKA Cherveno Zname logo.png|„ЦСКА Червено знаме“ (1962 – 1968)
CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|„ЦСКА Червено знаме“ вариант (1964 – 1968)
CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|„ЦСКА Червено знаме“ вариант (1965 – 1968)
CSKA Septemvriysko Zname logo.png|„ЦСКА Септемврийско знаме“ (1968 – 1985)
CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|„ЦСКА Септемврийско знаме“ вариант (1968 – 1985)
CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|„ЦСКА Септемврийско знаме“ вариант за Евротурнирите (1968 – 1985)
CFKA Sredets logo.png|„ЦФКА Средец“ (1985 – 1989)
CSKA old-2.png|„ЦСКА“ (1987 – 1988) и (1990 – 1998)
CSKA 98-99.png|„ЦСКА“ (1999)
CSKA 99-05.png|„ЦСКА“ (1989) и (1999 – 2005)
CSKA Sofia logo.svg|„ЦСКА“ (2005 – 2017)
CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|„ЦСКА“ (2017 – 2018)
CSKA Sofia logo 2018-19.png|„ЦСКА“ (2018 – 2019)
</gallery>
 
== Състав за сезон 2020/2021 ==
{{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}}
 
=== Трансфери 2020/21 ===
{{ПФК ЦСКА (София) - трансфери 2020/21}}
 
=== Треньори ===
{{ПФК ЦСКА (София) - треньори {{Футболен сезон}}}}
 
[[Файл:Cska team 07.jpg|дясно|270px|мини|Отборът на ЦСКА преди домашният мач с Омония, Есен 2007]]
 
== Настоящ сезон ==
{{Основна|ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}}}
 
== Управници ==
=== Треньори ===
{{основна|Треньори на ПФК ЦСКА София}}
Сред най-успешните треньори на ЦСКА са [[Крум Милев]] (рекордьор по спечелени титли в българското първенство – 11), [[Стоян Орманджиев]], [[Манол Манолов]], [[Аспарух Никодимов]], [[Димитър Пенев]].
 
=== Председатели на СК ЦСКА ===
* генерал-лейтенант [[Георги Дамянов]] (почетен)
* генерал-майор [[Боян Българанов]]
* генерал-лейтенант [[Иван Кинов]]
* армейски генерал [[Добри Джуров]]
* генерал-полковник [[Георги Момеков]]
* генерал-полковник [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]]
* генерал-лейтенант [[Стою Стоев]]
* генерал-лейтенант [[Ангел Пенков]]
* генерал-лейтенант [[ген. Иван Иванов|Иван Иванов]]
* професор полковник [[полк. Георги Христов|Георги Христов]]
* генерал-лейтенант [[Тако Кръстев]]
 
==== Началници на ФК ЦСКА (1948 – 1991) ====
* майор [[Александър Николов]] ([[1948]] – [[1952]])
* капитан [[Мишо Микулаш]] (1952 – [[1954]])
* майор [[Петко Дудов]] (1954 – [[1959]])
* полковник [[Любомир Константинов]] ([[1960]] – [[1961]])
* полковник Петко Дудов (1961 – [[1963]])
* полковник [[Александър Николов]] (1963 – [[1965]])
* полковник [[Мишо Микулаш]] (1965 – [[1975]])
* полковник д-р [[Стефан Божков]] ([[1976]] – [[1978]])
* полковник проф. [[Георги Христов (професор)|Георги Христов]] ([[1979]] – [[1986]])
* полковник [[Господин Чолаков]] (1986 – [[1991]])
 
=== Собственици на ЦСКА ===
* {{флагче|България}} [[Борис Станков]] (1990 – март 1991)
* {{флагче|България}} [[Валентин Михов]] (март 1991 – 29 юни 1993)
* {{флагче|България}} Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
* {{флагче|България}} [[Петър Калпакчиев]] (декември 1993 – 1 юни 1994)
* {{флагче|България}} [[Илия Павлов]] (1 юни 1994 – юли 1999)
* {{флагче|България}} [[Любослав Пенев]] (юли 1999 – декември 1999)
* {{флагче|България}} [[Васил Божков]] (декември 1999 – декември 2006)
* {{флагче|Индия}} [[Прамод Митал]] представляван от {{флагче|България}} [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (декември 2006 – декември 2008)
* {{флагче|България}} [[Димитър Борисов]] и {{флагче|България}} [[Иво Иванов (бизнесмен)|Иво Иванов]] чрез „Титан спорт“ (декември 2008 – юли 2013)
* {{флагче|Люксембург}} „[[Лира Инвестмънт]]“ в лицето на {{флагче|България}} [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] и миноритарни собственици сред които {{флагче|България}} [[Петър Манджуков (бизнесмен)|Петър Манджуков]], {{флагче|България}} [[Ивайло Манджуков]] и {{флагче|България}} [[Юлиан Инжов|Юлиан Инджов]] (юли 2013 – май 2015)
* {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]], {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] и {{флагче|България}} [[Юлиян Инджов]] чрез „ПФК ЦСКА-1948“ АД (юни 2015 –)
 
=== Президенти на ЦСКА ===
* {{флагче|България}} [[Любослав Пенев]] (юли 1999 – 22 юни 2001)
* {{флагче|България}} [[Васил Божков]] (2001 – ?)
* {{флагче|България}} [[Стефан Орманджиев]] (? – 5 декември 2006)
* {{флагче|България}} [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (5 декември 2006 – 5 юни 2008)
* {{флагче|България}} [[Емил Костадинов]] ''(и.д.)'' (5 юни 2008 – 2 юли 2008)
* {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]] ''(и.д.)'' (2 юли 2008 – 10 юли 2008)
* {{флагче|България}} [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (юли 2008 – 9 април 2009)
* {{флагче|България}} [[Димитър Борисов]] (9 април 2009 – 5 март 2012)
* {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]] (5 март 2012 – 10 юли 2013)
* {{флагче|Англия}} [[Лорънс Дейвис]] (2013 – 2014)
* {{флагче|България}} [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (2014 – 6 април 2014)
* {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]] и {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] (2015 –)
 
=== Настоящо ръководство ===
* Собственици – {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]], {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] и {{флагче|България}} [[Юлиян Инджов]]
* Президент – {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]] и {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]]
* Почетен президент – {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]]
* Изпълнителен директор – {{флагче|България}} [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]]
* Финансов директор – {{флагче|България}} [[Трифон Попов]]
* Мениджър – {{флагче|България}} [[Стойчо Стоилов]]
* Международен отдел – {{флагче|България}} [[Стоян Петков]]
* Технически директор – {{флагче|Англия}} [[Алън Пардю]]
* Главен скаут – Първи отбор – {{флагче|България}} [[Велизар Димитров]]
* Скаут – Първи отбор – {{флагче|България}} [[Георги Велинов]]
* Главен скаут – Академия – {{флагче|България}} [[Сашо Борисов]]
* Отговорник по сигурността – {{флагче|България}} ген. [[Стоян Томчев]]
* Директор музей – {{флагче|България}} [[Александър Манов]]
* Абонаментни карти и билети – {{флагче|България}} [[Кристина Димитрова]]
* Счетоводител – {{флагче|България}} [[Мариета Пенкова]]
 
=== Технически щаб ===
* Старши треньор – {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Бруно Акрапович]]
* Помощник-треньор – {{флагче|Босна и Херцеговина}} {{флагче|Хърватия}} [[Бранко Окич]]
* Помощник-треньор – {{флагче|Бразилия}} {{флагче|България}} [[Даниел Моралес]]
* Помощник-треньор – {{флагче|България}} [[Красимир Чомаков]]
* Треньор на вратарите – {{флагче|България}} [[Ивайло Иванов (футболист, р. 1974)|Ивайло Иванов]]
* Кондиционен треньор – {{флагче|България}} [[Кирил Динчев]]
* Анализатор – {{флагче|България}} [[Христиан Христов]]
* Лекар – {{флагче|България}} Д-р. [[Владислав Цонев]]
* Физиотерапевт – {{флагче|България}} [[Георги Пешев]]
* Физиотерапевт – {{флагче|България}} [[Иван Христов, физиотерапевт|Иван Христов]]
* Физиотерапевт – {{флагче|България}} [[Станимир Стоев]]
* Администратор – {{флагче|България}} [[Димитър Вутов]]
* Домакин – {{флагче|България}} [[Добри Димов]]
* Технически секретар – {{флагче|Куба}} {{флагче|България}} [[Орландо Морера]]
* Пресаташе – {{флагче|България}} [[Владислав Василев]]
* Шофьор – {{флагче|България}} [[Кирил Димитров]]
 
== Спонсори ==
{| class="wikitable"
|-
! От
! До
! Спосор
! Забележка
|-
| 1948
| 1989
| без спонсор
|-
| 1989
| 1990
| [[COMCO]]
| Транспортна фирма подразделение на [[Willi Betz]]
|-
| 1990
| 1996
| [[Sintofarm]]
| Италианска фармацевтична компания
|-
| 1996
| 1999
| [[Мултигруп]]
| Собственост на председателя на ЦСКА по това време [[Илия Павлов]]. Изписвано на екипите ''Multigroup''
|-
| colspan="2"| есен 2001
| [[Sintofarm]]
| за Купата на УЕФА
|-
| colspan="2"| есен 2003
| [[Transimpex]]
| За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла.
|-
| септември 2005
| май 2008
| [[vivatel]]
| Мобилен оператор.
|-
| юни 2008
| август 2009
| без спонсор
|-
| септември 2009
| септември 2013
| [[Глобул]]
| Мобилен оператор. Изписвано на екипите ''GLOBUL''
|-
| септември 2016
|
| [[Мобилтел ЕАД|Mtel / A1]], [[Уин Бет]]
| Мобилен оператор.
|}
 
== Екипи на ЦСКА ==
{{Основна|Екипи на ЦСКА}}
 
[[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|300px|Изпълнителният директор на ЦСКА [[Венцислав Живков]] представя новото попълнение [[Бернардо Тенгариня]]. Този мач се явява и представяне на новата екипировка, която е с марка LEGEA, [[14 юли]] [[2012]] г., [[София]].]]
 
От обединението на [[Чавдар (София)|Чавдар]] със [[Септември (София)|Септември]] е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла], CSKA.bg</ref> Втори цвят с течение на времето става бялото, като през определени периоди то временно замества червеното като основен.
 
През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.
 
След като през сезон 2011/2012 ЦСКА използва екипировка на италианската компания [[Kappa (company)|Kappa]], от месец юни 2012 година отборът има нов доставчик на екипировка, отново компания от Апенините – [[Legea]]. ЦСКА за първи път играе с новата екипировка на [[26 юни]] [[2012]] година, в контролата срещу [[Москва|московския]] [[ФК Торпедо Москва|Торпедо]], завършила 1 – 2, като екипите са мостра и се различават по мястото, на което е разположена емблемата на отбора. Официално предствяне на екипите става преди контролата с македонския тим Дрина на 14 юли 2012 година (2 – 0), играна на стадион „Българска армия“.
 
През сезон 2016/2017 ЦСКА се връща към [[Адидас]], а моделът на екипите е изработен специално за „червените“.
 
== Детско-юношеска школа ==
{{основна|Детско-юношеска школа на ПФК ЦСКА (София)}}
 
Детско-юношеската школа развива млади таланти за попълване на мъжкия отбор на ПФК ЦСКА (София). В школата тренират 450 деца от всички възрасти. От ДЮШ на ЦСКА са излезли таланти като [[Стоян Йорданов]], [[Иван Методиев (спортист)|Иван Методиев]], [[Емил Костадинов]], [[Любослав Пенев]], [[Методи Деянов]], [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] и др. Директор на школата е бившият футболист на ЦСКА [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев (Гецата)]].
 
== Втори отбор ==
{{основна|ПФК ЦСКА (София) II}}
 
Отборът е създаден през [[1999]] за участие в дублиращото първенство през сезон [[1999]]/[[2000]]. От 2008 играе редовно в дублиращата група. Гръбнакът на отбора са футболисти, които не вземат участие в официалните мачове на първия отбор и футболисти от старшата възраст на ДЮШ. От сезон 2016/2017 отборът е възстановен и играе във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]].
 
== Други домашни и международни успехи ==
През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири.
 
ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Байер“ (Леверкузен)]] (1:0 и 1:0).
 
ЦСКА е побеждавал и „[[Атлетико Мадрид]]“ (1:0), „[[Байерн Мюнхен]]“ (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2), но не е успял да ги отстрани.
 
Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири ([[КЕШ]], [[УЕФА]] и [[КНК]]) (към края на август [[2010]] г.) е 214 мача, 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291.
 
=== Неофициални успехи ===
 
* „Купата на съюза на спортните журналисти“ в [[Сплит]] ([[Югославия]]) за феърплей на турнира „[[Трофей Марян]]“ (1984)
 
=== Успехи – мъже ===
[[Файл:Saragosa cup.jpg|215px|thumb|дясно|Купата от международния турнир „Реал Сарагоса“ в Испания, 1977 г.]]
* 1-ви турнир [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008
* [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006, 2007
* 5-и международен турнир „[[Коста Азул]]“ в [[Сетубал]] – 1991
* 3-ти международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989
* [[Футболна купа на RTL]] – 1989
* Златна купа „[[Перлата на Италия]]“ – 1984
* XI-ти турнир в Севиля (Испания) – 1982
* Международен турнир „[[Купа на мира]]“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979
* Седми международен турнир „[[Реал Сарагоса (турнир)|Реал Сарагоса]]“ в [[Испания]] – 1977
* Турнир „[[Валенсия (турнир)|Валенсия]]“ Испания – 1976
* Трети международен турнир „Реал Сарагоса“ в Испания – 1973
* Международен турнир „[[Палма де Майорка (турнир)|Палма де Майорка]]“ – 1971
* Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970
* Турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]] – 1967
* Международен футболен турнир в [[Пхенян]] ([[Северна Корея]]) – 1963
* Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Паоло]] ([[Бразилия]]) – 1971
* Първа [[лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии|лятна спартакиада на СКДА]] в [[Лайпциг]] – 1957
 
=== Успехи – ветерани ===
* 31-ви [[международен турнир за ветерани по футзал в Саарбрюкен|международен турнир в зала в Саарбрюкен]] ([[Германия]]) – 2003
* 30-и международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2002
* [[Балкански турнир за ветерани в Коринто]] – 2002
* 29-и международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2001
 
== Почетна листа ==
=== Най-много мачове ===
[[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]]
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
!№!!Име!!Период!!Мачове
|-
|1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350
|-
|2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340
|-
|3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329
|-
|4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304
|-
|5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296
|-
|6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294
|-
|7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290
|-
|8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287
|-
|9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271
|-
|10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254
|}
=== Най-много голове ===
[[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена не само на ЦСКА, но и на [[Първа лига]]]]
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
!№!!Име!!Период!!Голове
|-
|1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144
|-
|2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141
|-
|3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118
|-
|4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96
|-
|5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92
|-
|6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87
|-
|7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85
|-
|8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83
|-
|8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83
|-
|10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80
|}
{{clear}}
 
== Привърженици ==
[[Файл:Ultras CSKA Sofia.jpg|мини|дясно|120п|Запалянковци на ЦСКА]]
 
=== Фен-клубове ===
ЦСКА е един от най-популярните клубове в [[България]], като привържениците му са организирани във Фен клуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]], [[Швеция]].
 
Седалището на официалния фен клуб на [[ЦСКА (София)]] е в [[София]].
 
== Известни футболисти ==
ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на [[България]] огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през [[1994]] г. е невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на армейските футболисти и старши треньора [[Димитър Пенев]]. Участие взимат [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]].
 
На олимпийските игри в [[Мексико]] през [[1968]] г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в отбора тогава са [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]].
 
На олимпийските игри в [[Мелбърн]] през [[1956]] г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват футболистите на ЦДНА [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров]] (Червения), [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]].
 
В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за 20 век]] сред първите 10 са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2), [[Димитър Якимов]] (4), Иван Колев (7), Димитър Пенев (8) и Емил Костадинов (9). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2), Якимов (3) и Костадинов (10).
 
Наградата „[[Футболист № 1 на България]]“ от 1939 до 2015 г. е давана 15 пъти на футболисти, играли през сезона в ЦСКА: Георги Найденов (1959, 1961), Иван Колев (1956, 1962), Димитър Пенев (1967, 1971), Христо Стоичков (1989, 1990), Стефан Божков (1955), Манол Манолов (1958), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]] (1985) и Любослав Пенев (1988). Някои от тях са я печелили и като играчи на други клубове.
 
{{колони|2|
* [[Адалберт Зафиров]]
* [[Александър Тунчев]]
* [[Антон Недялков]]
* [[Аспарух Никодимов]]
* [[Беноа Кое]]
* [[Валентин Илиев]]
* [[Велизар Димитров]]
* [[Георги Божков]]
* [[Георги Велинов]]
* [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]]
* [[Георги Денев]]
* [[Георги Димитров – Джеки]]
* [[Георги Илиев – Майкъла]]
* [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]]
* [[Димитър Бербатов]]
* [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]
* [[Димитър Пенев]]
* [[Димитър Якимов]]
* [[Емил Гъргоров]]
* [[Емил Костадинов]]
* [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]]
* [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]
* [[Йордан Лечков]]
* [[Йордан Тодоров]]
* [[Кирил Десподов]]
* [[Красимир Безински]]
* [[Кристиян Малинов]]
* [[Крум Янев]]
* [[Любослав Пенев]]
* [[Манол Манолов – Симолията]]
* [[Маркиньос]]
* [[Мартин Петров]]
* [[Ней (футболист)|Ней]]
* [[Никола Ковачев – Тулата]]
* [[Петър Жеков]]
* [[Радослав Здравков]]
* [[Рубен Пинто]]
* [[Стилиян Петров]]
* [[Стойко Сакалиев]]
* [[Стойчо Младенов]]
* [[Стоян Йорданов]]
* [[Тодор Янчев]]
* [[Трифон Иванов]]
* [[Фернандо Каранга]]
* [[Христо Стоичков]]
* [[Цветан Йончев]]
}}
 
== Известни привърженици ==
{{колони|2|
* [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА]. „football24.bg“ 30.5.2012.
</ref>
* [[Александър Сано]] – актьор и музикант
* акад. [[Благовест Сендов]] – председател на Народното събрание (1995 – 1997)
* [[Валя Ахчиева]] – журналист
* [[Ваня Щерева]] – певица
* [[Васил Михайлов]] – актьор
* [[Вежди Рашидов]] – [[Министър на културата на България|министър на културата]] (2009 – 2013, 2014 – 2017)
* [[Велко Кънев]] – актьор
* [[Веселин Маринов]] – певец
* [[Видин Даскалов]] – оперетен артист
* [[Волен Сидеров]] – политик<ref>[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref>
* [[Георги Атанасов (журналист)|Георги Атанасов]] – спортен журналист
* [[Георги Коритаров]] – журналист
* [[Георги Парцалев]] – актьор
* [[Георги Първанов]] – [[президент на Република България]] (2001 – 2005)
* [[Григор Вачков]] – актьор
* [[Део]] – телевизионен водещ
* [[Дони]] – певец
* [[Здравко Желязков|Здравко]] от [[Дует „Ритон“]] – певец
* [[Ивайло Христов]] – актьор
* [[Иван Гарелов]] – журналист
* [[Йоанна Драгнева]] – певица
* [[Йорданка Христова]] – певица
* [[Каризма]] – музикален дует
* [[Константин Коцев]] – актьор
* [[Корнелия Нинова]] – политик
* [[Кристина Патрашкова]] – журналист
* [[Лия]] – певица
* [[Мария Илиева]] – певица
* [[Мая Нешкова]] – певица
* [[Мая Манолова]] – политик
* [[Милен Велчев]] – [[Министър на финансите на България|министър на финансите]] (2001 – 2005)
* [[Мими Иванова]] – певица
* [[Михаил Миков]] – политик
* ген. [[Михо Михов]] – военен
* [[Момчил Колев]] – музикант
* [[Невена Коканова]] – актриса
* [[Недялко Йорданов]] – поет
* [[Неофит Български]] – патриарх<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 Новият патриарх – фен на ЦСКА]</ref>
* [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ
* [[Никола Анастасов]] – актьор
* [[Никола Филчев]] – главен прокурор (1999 – 2006)
* [[Николай Александров (журналист)|Николай Александров]] – спортен журналист
* проф. [[Огнян Герджиков]] – министър-председател (2017)
* [[Орлин Горанов]] – певец
* [[Павел Поппандов]] – актьор
* [[Пламен Орешарски]] – [[Министър-председател на България|министър-председател]] (2013 – 2014)
* [[Поли Генова]] – певица
* [[Румен Леонидов]] – поет и преводач
* [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] – политик
* [[Румен Радев]] – [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]] (от 2017 г.)
* [[Сашка Васева]] – певица
* [[Светла Петрова]] – журналист
* [[Слави Трифонов]] – певец, телевизионен водещ и политик
* [[Спенс (рапър)|Спенс]] – рапър
* [[Стоян Александров]] – политик
* [[Стефан Данаилов]] – актьор
* [[Таня Боева]] – певица
* [[Тита (певица)|Тита]] – певица
* [[Тончо Токмакчиев]] – актьор
* [[Устата]] – певец
* [[Христо Гърбов]] – актьор
* [[Цецка Цачева]] – [[министър на правосъдието]] (2017 – 2019)
* [[Цветан Цветанов]] – [[Министър на вътрешните работи на България|МВР министър]] (2009 – 2013)
* [[Юлиян Вергов]] – актьор
* [[Яна Маринова]] – актриса
}}
 
== Вижте също ==
* [[ОСК ЦСКА (София)]]
* [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]]
* [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]]
* [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.cska.bg/ Официален сайт]
* [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум]
* [http://www.cska.net/ Първият фен сайт на ЦСКА]
* [http://www.cskasofia.com/ Фен сайт на ЦСКА]
* [https://www.fccska.com/ Фен сайт на ЦСКА посветен на историята на отбора]
 
{{fb старт}}
{{ПФК ЦСКА (София) сезони}}
{{fb край}}
{{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}}
{{Първа професионална футболна лига}}
{{Портал|Футбол}}
 
[[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]]
[[Категория:Основани в България през 1948 година]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/ПФК_ЦСКА_(София)“.