Сирищник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „)
Редакция без резюме
Ред 27:
В началото на османското владичество Сирищник е сравнително малко селище, дори спрямо някои от подопечните му села, което се обяснява от факта, че през първите десетилетия на XV в., тази част на [[Мраката]] е била силно засегната от опитите на османската власт да унищожи сръбските държавици – деспотства/жупи. Потвърждение за това дава и съкратения тимарски регистър от 1519, според който нахия Сирищник, във военноадминистративно отношение спадала към [[Кюстендилски санджак]], но спрямо правораздаването все още била зависима от [[кадия]]та на Шехиркьой (дн. Пирот), следователно отчасти спрямо София. От същия документ става ясно, че към [[нахия]]та са описани села, както от областта Горно Краище, така и от Радомирско, което се е дължало на някакви видими белези, но и на спомените за историко-географско единство.
 
Тогавашния средностатистически облик на селището навежда на мисълта, че то е от неколкото в Мраката, които са възникнали в резултат на придвижването на крупни групи население, носещи част от имената на бившите си села. Активни преселвания е имало през периодите средата на XIII в./края на XIV в. и средата на XV в./началото на XVI в. от изходни точки в днешните Северна и Северозападна Македония и Южна Сърбия до различни части на Средна Западна България. Познати са някои топоними, които със заселването са могли да бъдат пренесени тук. В дарствена грамота на крал [[Стефан Душан]] от 1348/53 е регистрирано селище с името Сириникь от района на Враня и Призрен, в обкръжението на селища като: Прибоѥ, Кроушьчицоу, Ораховца, Сопина, Боучѥ, Гльбочица, Роудиноу, Клечевишта, Лабакѥво (Лабикісво), Понорць, Врьбницоу и др. В тетовскоТетовско се забелязва с. Сиричино, продължило съществуването си в средата на XV в. и след това. Бъдещи изследвания биха доказали дали името на днешното село Сирищник е свързано с някои от гореспоменатите селища.
 
Ценна податка, доказваща старинността на селото и принадлежността на жителите му към християнската вяра, е един поменик на Пшинския манастир „Св. Прохор Пшински“ (дн. в Сърбия), започнат в XV век и допълван през следващите векове, в който наред с Радомирь се среща и Сиришникь.