Разлика между версии на „Произход на прабългарите“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
No edit summary
В арабските извори името се среща като „бурджан“, докато с „булгар“ са отбелязвани [[Волжки българи|волжките прабългари]].<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима „българи“, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали „българи“ е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името „българи“ наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н.
 
Най-старото предположение дава византийският автор [[Йосиф Генезий]] (X в.), според когото „българи“ идва от някой си господар Булгар. Следва предположението, което свързва „българи“ с името на река [[Волга]], което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от [[Никифор Григора]] (1294 – 1359) и е валидно до края на [[Средновековие]]то и дори през време на [[Възраждане|Българското възраждане]] [[Христофор Жефарович]], [[Паисий Хилендарски]], [[Константин Фотинов]], [[Петко Славейков]], както и от българския учен [[Иван Шишманов]]. През 191872 векгодина чешкиячешкият етнограф [[Вилхелм Томашек]] през 1872 година дава мнение, че „българи“ означава „смесен народ“, „смес от народи“ от [[Тюркски праезик|пратюркското]] „булга“ („булгамак“) – „размесвам“, „смесвам“, мнение възприето от [[Васил Златарски]] и [[Стоян Младенов]]. УнгарскияУнгарският тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовници“, „метежници“ от същия пратюркски корен („булгамак“), но със значение на „подстрекавам“, „бунтувам“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгар“, като под ''булгар'' се има предвид бозайник от рода на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от [[осетински език|осетинската]] дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с [[Пущунски език|афгански език]], където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че „българин“ означава „велик човек“ и т.н.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref>
 
== Антропологични и генетични изследвания ==
[[Файл:Admixture Fig 4A.png|350px|мини|Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние през последните 1500 години, на преселници, чийто произход е извън региона. За България и Чувашия е отчетено проникване единствено на монголоидни гени, но докато в България то е минимално в Чувашия не е така.]]
{{Основна|Антропологични и генетични проучвания на прабългарите}}
Антропологични особености на анализираните скелетни останки и образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]],<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> разкриват хора, при които преобладават европеидните черти, примесени с някои монголоидни белези. Пример за наличие на монголоидни черти е и възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> При някои от находките, монголоднимонголоидни белези липсват.<ref>Етнография на България: в 3 тома, том 1, Етнографски институт с музей, Веселин Димитров Хаджиниколов, Райна Пешева, Делчо Тодоров, Изд-во на Българската академия на науките, 1980 г. стр. 265.</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси.<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси.<ref>Газимзянов, И. Р. Антропология населения Волжской Булгарии золото – ордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья, Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996 г.</ref> Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са с по-изразена или пълна европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref>
 
Скелетни останки от обширната територия на [[Казахстан]], държава заемаща по-голямата част от [[Централна Азия]], изкопани на различни места, които са датирани между 15 век преди новата ера и 5 век след новата ера, са изследвани генетично. Разпределението на източно и западно евразийски гени през периода в региона, съответства с наличната археологическа информация. През периода от 13-и до 7 век преди н.е., всички проби принадлежат на западно-евразийски [[хаплогрупи]], а по-късните свидетелстват за пристигането на носители на източноазиатски такива, които съжителстват с носителите на предходния генетичен субстрат и се смесват с него.<ref>Lalueza-Fox, C.; Sampietro, M. L.; Gilbert, M. T. P.; Castri, L.; Facchini, F.; Pettener, D.; Bertranpetit, J. (2004). „Unravelling migrations in the steppe: Mitochondrial DNA sequences from ancient Central Asians“. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 271 (1542): 941 – 7. doi:10.1098/rspb.2004.2698. PMC 1691686. PMID 15255049.</ref>
 
Според Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание [[Сайънс (списание)|Сайънс]] през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици, примесени в региона през 9 век, което според авторите кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: " ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''"</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през 9 век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България и смесването на прабългарите със завареното, основно европеидно население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both „very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.“''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичниягенетичният принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>
 
Въпреки че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, генетични тестове на екип от български учени с италианско участие, предполага принадлежността им към западно-евразийското население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, [http://www.britannica.com/topic/Bulgar Bulgar People]</ref> Според тях, анализът на древни мтДНК проби показва, че откритите митохондриални ДНК хаплогрупи се класифицират като западно-евразийски и предполагат генетично сходство между прабългарите и съвременните българи.<ref>''[http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi? Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians]'', D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva</ref> Техните изводи базирани на Y-хромозомните тестове са, че делът на общия бащин произход на българите и централно-азиатското население е пренебрежимо малък.<ref>''[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779 Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry]'', Sena Karachanak et.al.</ref> Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като според ръководителя на екипа учени акад. [[Ангел Гълъбов]] те са били около 1 млн. души, докато според редица изследователи броят им е няколко десетки хиляди.<ref>Около 680 година Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която се заселва на остров [[Певки]]. Същата според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала около 10 000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10 000 е бил броят на въоръжените мъже, а други допускат, че част от тях са останали на север от реката. На няколко десетки хиляди определят броя им професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, Всил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др. Според Гълъбов обаче е грешна тезата за прабългарите като една малка орда. Той твърди, че те трябва да са били около 1 млн. души. Гълъбов цитира за целта некоректно проф. Рашо Рашев според когото през VII-VIII век древните българи били 30% от населението на България, но според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно. Гълъбов цитира и Божидар Димитров, който твърдял, че прабългарите са били 60% от населението на Първата българска държава, като Димитров отрича по-късно и това твърдение на Гълъбов.</ref> С това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.<ref>''Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.''</ref> Въпреки че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно научно-популярния труд на [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>[http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.]</ref><ref>''Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).''</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref><ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия].</ref>
 
Същевременно, съгласно изследване също на мтДНК на стари кости, открити в Севрна Добруджа от румънски археолози, публикувано през 2018 г., резултатите са доста различни от тези на българското изследване. Костите са датирани с радиовъглероден анализ, като датировката препраща към 10 век, когато регионът е под контрола на Първата българска държава и попада в зоната на прабългарски контрол. Костите са от крепостта [[Капидава]], като женските линии са както от западноевразийски, така и от централноазиатски произход.<ref>Ioana Rusu et al., ''[https://doi.org/10.1371/journal.pone.0193578 Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD]'', 14 март 2018.</ref> Според авторите на изследването, които включват и италиански екип, резултатите му поставят Капидава в генетичен пейзаж, доминиран от тюркски генитични влияния. ГенетичнияГенетичният афинитет към Централна Азия е ясно илюстриран от митохондриалните данни с висока резолюция, каквато лисва в изследването на Гълъбов. Част от резултатите свързват останките в добруджанския некропол с два съвременни индивида, единият от които принадлежи към етническата група [[тубалари]] в Алтай, а другият е [[киргизи|киргиз]].
 
== Теории за произход ==
189

редакции