|
== История ==
''„Може да се приеме, че основите на черквата „Свети Димитър“ в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година“'', пише [[Никола Алваджиев]].<ref>Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, „Летера“, Пловдив, 2000 г.</ref> Наистина, на 40 м източно от сегашната постройка са открити части от стенописи и от керамична стенна украса.<ref>Мартинова-Кютова, М. Спасителни археологически разкопки на ул. „Княз Церетелев“ 17. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. С., 2010, 392.</ref> По-нататъшната ѝ история на храма не е точно известна.: Едваедва през 1578 г. [[Стефан Герлах]] споменава за съществуването напловдивска църква „Св. Димитър“ в града.<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?rec=/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl&do=228962.pdf&pageno=555&width=553&height=901&maxpage=629&lang=en 516], ср. [http://svetidimitar.com/gerlah.html превод].</ref> НаСпоред една гръцка летописна бележка, на 13 април 1767 г. тя била ограбена (според една гръцка летописна бележка) от разбойници начело с някой си Мустафа.<ref>Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – [http://pc-3.lib.uoi.gr:8080/jspui/handle/123456789/HASHff5ba02e4c9578d02c92c5 Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892], 288.</ref>
Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. „Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно…“<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref> Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на апсидата отвън:
|
