Уикипедия

Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Mollovi (беседа | приноси)
200 редакции
Редакция без резюме
Ред 23:
{{цитат|Униатството е плод на борбата на българския народ през ХIХ в. за самостоятелна църква, национална йерархия и културна еманципация от елинизма.<ref name="Елдъров 54">{{cite book |title= Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров |year=2002 |publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия |location=София |pages= 54 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=22 октомври 2015}}</ref>}}
 
В развитието на процесите на духовна и политическата еманципация на българите през XIX век в пределите на Османската империя, група деятели за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия стигнатстигат до идеята за [[уния]] с Рим. Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след загубата на Русия в [[Кримската война]]. Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от [[православие]]то. Османското правителство, заинтересовано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. С една нота още през 1849 г. френското правителство предложило на Високата порта да отдели българската църква в самостоятелна патриаршия. По същото време френският посланик в Цариград дори поискал от султана да освободи заточените български религиозни водачи [[Неофит Бозвели]] и [[Иларион Макариополски]]. Под френско внушение през 1854 – 1856 г. в Цариград се сформира кръг от българи начело с [[Драган Цанков]], който поема пътя на униатството. През 1855 г. Цанков тайно приема католицизма и с помощта на френското посолство открива печатница си в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]]. През 1859 г. Драган Цанков започва да списва в Цариград вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“, чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството.
 
На свикания по нареждане на [[Високата порта]] през 1858 – 1860 г. в Цариград Патриаршески събор, гръцкият клир отказва да приеме умерените църковни искания на българите и всички възможности за разбирателство пропадат.
Ред 33:
Високата порта веднага след като признава новообразуваната българска униатска община в Цариград заточва водача на православното движение [[Иларион Макариополски]].
 
Много скоро на нововъздигнатата църква бил нанесен силен удар с отвличането на нейния духовен предводител, архиепископ Соколски, в Русия. Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз [[Алексей Лобанов-Ростовски|Лобанов]] решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на [[Найден Геров]] и [[Петко Р. Славейков]]. Той е подмамен на руски кораб, с който е откаран в Одеса (6 юни 1861 г.), откъдето отправя послание до българите униати да се върнат към Православието.<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=йосиф+соколски+отвличат&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=йосиф%20соколски%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594.]</ref> При тази ситуация Драган Цанков също се отказва от унията.
 
След поредица неуспешни опити да бъде въздигнат нов йерарах (един от които е отец [[Петър Арабаджийски]] от латинския обред), кризата е преодоляна с избора за епископ на [[Рафаил Попов (епископ)|Рафаил Попов]] на 1 ноември 1865 г. За епископски център се определя [[Одрин]]. Новият епископ развивал енергична дейност. През април 1866 година Рафаил Попов предприема обширна обиколка в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. През 1869 – 1870 година предприел пътуване до Рим, за да вземе участие в заседанията на [[Първи Ватикански събор|Първия Ватикански събор]], който прокламира папската непогрешимост по въпросите на вярата.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Църква_на_съединените_с_Рим_българи“.