Разлика между версии на „Дончо Костов“

м
→‎В немилост: Описва постепенното изпадане на Дончо Костов в немилост. Той не се съгласява да хвали Лисенко, изолиран е и оклеветен
м (→‎Биография: Уточняване на моменти от биографията. Добавяне на източници)
м (→‎В немилост: Описва постепенното изпадане на Дончо Костов в немилост. Той не се съгласява да хвали Лисенко, изолиран е и оклеветен)
 
==В немилост==
 
През август 1948 година в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref> Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4-8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188–198.</ref>
 
На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти”, за „безплодност”, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества” <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.
 
През април 1949 година се провежда [[Биологическа конференция на БАН (1949)|Биологическа конференция]] на тема „Положението в биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение”. Цел на Конференцията е да принуди българските учени да приемат напълно безпочвените идеи на Т. Д. Лисенко. Резултатът е разгром на българската биологическа наука, което има трайни последици <ref> Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, С., 2011. ISBN 978-954-323-813-2, стр. 196 </ref>.
 
Като генетици, главните „подсъдими“ на Конференцията са акад. Дончо Костов и проф. [[Михаил Христов]]. <ref> Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. стр. 446 http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf </ref>
 
Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110 </ref> <ref> Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 - 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.
 
==Признаниие==
 
 
От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.