Дончо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎В немилост: Описва постепенното изпадане на Дончо Костов в немилост. Той не се съгласява да хвали Лисенко, изолиран е и оклеветен
м →‎Признаниие: Добавено е издаването на сборник трудове на акад. Д. Костов. Обособен раздел "Научна дейност"
Ред 31:
==Признаниие==
 
Делото на акад. Дончо Костов получава пълно признание много години след смъртта му. През 1987 г. по случай 90 години от неговото рождение се организира юбилейно честване, на което слово произнася акад. [[Ангел Балевски]], председател на БАН.
Институтът по генетика на БАН от 1987 г. до 2010 г. носи името на акад. Дончо Костов (до сливането си с Института по физиология на растенията „Акад. Методий Попов“) <ref> Институт по физиология на растенията и генетика. История. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/?page_id=67 </ref>
 
През 2009 г. бе издаден сборник ''„Избрани научни трудове"'' на акад. Д. Костов. В него са представени неговите най-значими научни публикации <ref>Дончо Костов. Избрани научни трудове. София, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2009, с. 607. ISBN: 978-954-322-355-8</ref>.
От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.
 
Дончо Костов умира през [[1949]] година в [[София]].
 
През 1990 режисьорката [[Адела Пеева]] прави документалния филм ''„Дончо Костов – една българска история“''.
 
==Научна дейност==
 
Дончо Костов публикува над 200 оригинални научни труда в няколко области на генетиката. Той работи задълбочено по широк кръг проблеми, такива като междувидовата хибридизация, полиплоидията, образуването на калуса при присаждане, образуването на тумори, придобитият имунитет при растенията, структурата на хромозомите и други. Резултатите от своите изследвания той публикува главно в реномирани европейски и американски списания.
 
== Източници ==