Еволюция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
белег —> признак Етикет: Отменени |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Еволюция|Еволюция (пояснение)}}
{{други значения|биологичната еволюция}}
'''Еволюция''' (от [[латински език|латинската дума]] ''evolutio'', ''„разгръщане“'', ''„разкриване“'') е [[наука|научен]] термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие. Преди втората половина на 19 век употребата на термина се е ограничавала до целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие на организмите, но впоследствие той започва да се прилага и към други контексти: в астрономията се говори за [[звездна еволюция]], в обществените науки
В [[биология]]та еволюция означава промяната на [[наследственост|наследствените]] [[
[[естествен отбор|Естественият отбор]] е процесът, който води до това наследствените
Едно от определенията за [[биологичен вид]] е „група организми, които могат да се размножават заедно и да дават [[фертилност|фертилно]] потомство“. Когато обаче видът бива разделен на изолирани популации, то тогава мутациите, генетичният дрейф и селекцията на нови
Докато фактът, че видовете на [[Земя]]та са се променяли в течение на времето, е бил признат още в началото на 19 век, то механизмът на тези промени е бил непознат.<ref>{{cite book|last=Bowler|first=Peter J.|title=Evolution:The History of an Idea|publisher=University of California Press|year=2003|isbn=0-52023693-9}}</ref> Теорията за еволюцията чрез естествен отбор е предложена почти едновременно от [[Чарлз Дарвин]] и [[Алфред Ръсел Уолъс]], и е изложена подробно в книгата на Дарвин „[[Произход на видовете]]“ (1859). Тя се сблъсква първоначално със съпротивата на религиозните власти, вярващи, че хората имат божествено място извън животинското царство. През 30-те години на 20 век, естественият отбор на Дарвин бива съчетан с унаследяването (открито от [[Грегор Мендел]]), с което се полага основата на [[синтезирана теория за еволюцията|съвременната теория за еволюцията]].<ref name=Kutschera>{{cite journal |author=Kutschera U, Niklas K |title=The modern theory of biological evolution: an expanded synthesis |journal=Naturwissenschaften |volume=91 |issue=6 |pages=255
== Наследственост ==
Ред 16:
[[Файл:ADN static.png|мини|200px|Структура на ДНК. [[нуклеотидна база|Базите]] са в центъра, заобиколени от фосфато-захарни вериги под формата на [[двойна спирала]].]]
Унаследяването при организмите настъпва чрез дискретни [[
Пълният набор от видимо изразени
Гените са участъци в молекулата на [[ДНК]], които съдържат генетична информация.<ref name=Pearson_2006/> ДНК представлява дълга молекулна верига, изградена от четири типа бази. В различните гени поредиците от бази е различна. Начинът, по който базите са подредени в редицата е всъщност кодът на генетичната информация. В [[клетка|клетките]], дългите ДНК нишки се свързват с белтъчини и образуват структури, наречени [[хромозома|хромозоми]]. Местоположението на даден ген в една хромозома се нарича [[локус (генетика)|локус]]. Ако ДНК веригата в един локус е различна при всеки отделен индивид, различните форми на тази поредица се наричат [[алел]]и. ДНК веригата може да се променя при мутация, с което възникват нови алели. Ако мутацията стане в един ген, новият алел може да окаже влияние върху
== Изменчивост ==
{{основна|Изменчивост|Популационна генетика}}
Поради това, че [[фенотип]]ът на един индивид е резултат от взаимодействието между неговия [[генотип]] и околната среда, изменчивостта (вариацията) във фенотиповете в популацията отразява изменчивостта в генотиповете на тези организми.<ref name=Lin/> [[Синтезирана теория за еволюцията|Съвременната теория за еволюцията]] дефинира еволюцията като промяна във времето на генетичната изменчивост.<ref name="autogenerated304">{{cite journal |author=Stoltzfus A |title=Mutationism and the dual causation of evolutionary change |journal=Evol. Dev. |volume=8 |issue=3 |pages=304
Изменчивостта се дължи на мутации в генетичния материал, [[миграция (генетика)|миграция]] между популациите или преустройство на гените при [[полово размножаване|половото размножаване]]. Изменчивостта се дължи освен това и на обмяна на гени между различни видове, например при [[хоризонтален генен трансфер|хоризонтален трансфер на гени]] между [[бактерия|бактерии]] и при [[хибрид (биология)|хибридизация]] при растенията.<ref>{{cite journal |author=Draghi J, Turner P |title=DNA secretion and gene-level selection in bacteria |journal=Microbiology (Reading, Engl.) |volume=152 |issue=Pt 9 |pages=2683
=== Мутация ===
Ред 34:
[[Файл:Gene-duplication.svg|мини|100px|ляво|Дубликация на част от една [[хромозома]]]]
Генетичната изменчивост се дължи на случайни мутации, настъпващи в генома на организмите. Мутациите представляват изменения в ДНК-последователностите в генома на една клетка, причинявани от [[радиоактивност]], [[вирус]]и, [[транспозон]]и и [[мутаген]]ни химични съединения, както и от грешки в процеса на [[мейоза]] или [[репликация на ДНК|репликацията на ДНК]].<ref name=Bertram>{{cite journal |author=Bertram J |title=The molecular biology of cancer |journal=Mol. Aspects Med. |volume=21 |issue=6 |pages=167
Промени в броя на хромозомите могат също така да имат за последствие разкъсване и преподреждане на ДНК вътре в хромозомите. Така например, две хромозоми при [[човек (род)|род Човек]] са се слели в една, наречена ''[[втора човешка хромозома]]''. Това сливане не е станало в останалите еволюционни разклонения на [[човекоподобни|човекоподобните маймуни]], които са запазили две отделни хромозоми.<ref>{{cite journal |author=Zhang J, Wang X, Podlaha O |title=Testing the chromosomal speciation hypothesis for humans and chimpanzees |url=http://www.genome.org/cgi/content/full/14/5/845 |journal=Genome Res. |volume=14 |issue=5 |pages=845
ДНК-последователностите, които могат да променят местоположението си в генома, като например [[транспозон]]ите, съставляват значителна част от генетичния материал на растенията и животните, и може да са от голямо значение за еволюцията на геномите.<ref>{{cite journal |author=Hurst GD, Werren JH |title=The role of selfish genetic elements in eukaryotic evolution |journal=Nat. Rev. Genet. |volume=2 |issue=8 |pages=597
=== Рекомбинация ===
{{основна|Рекомбинация (генетика)|Полово размножаване}}
При безполовите организми гените се наследяват заедно, защото са свързани. Те нямат възможност да се комбинират с гени на други организми по време на размножителния процес. Поколението на [[пол]]овите организми съдържа случайна комбинация от хромозомите на родителите, продукт на [[Закони на Мендел|независимото комбиниране]]. В свързания процес на [[рекомбинация (генетика)|генетична рекомбинация]] половите организми могат да обменят ДНК между две хомоложни хромозоми.<ref>{{cite journal |author=Radding C |title=Homologous pairing and strand exchange in genetic recombination |journal=Annu. Rev. Genet. |volume=16 |pages=405
=== Популационна генетика ===
Ред 51:
От гледна точка на [[генетика]]та, еволюцията представлява ''„промяна в алелната честота в рамките на една популация, която споделя едни и същи генетични ресурси“''.<ref name="autogenerated304"/> [[Популация]]та представлява група индивиди от един и същ вид, обитаващи на определено място. Един и същ ген в тази популация може да притежава различни алтернативни форми, които са отговорни за вариациите във фенотипа на организмите. Като пример може да бъде даден ген, който определя цвета при нощните пеперуди чрез двата си алела (за бял и за черен цвят). Под „[[генетични ресурси]]“ се разбира пълния набор от алели в една популация, като един алел се среща определен брой пъти в генетичните ресурси. Относителния дял на гените в дадени генетични ресурси, които притежават определен алел, се нарича [[алелна честота]]. Еволюция настъпва тогава, когато настъпят промени в алелната честота в рамките на популация от кръстосващи се организми. Пример за еволюция е увеличаването на алелната честота на алела, определящ черния цвят при нощната пеперуда.
За да се разбере механизмът, който кара една популация да еволюира, е добре да се разберат условията, при които популацията не еволюира. Съгласно [[Закон на Харди-Вайнберг|принципа на Харди-Вайнберг]], алелната честота в една достатъчно голяма популация ще остана постоянна, ако единствените фактори, които оказват влияние, са случайното преразпределение на алелите по време на образуване на сперматозоида и яйцеклетката, както и случайната комбинация между алелите в тези полови клетки по време на [[оплождане]]то.<ref name=oneil>{{cite web |url=http://anthro.palomar.edu/synthetic/synth_2.htm|title= Hardy-Weinberg Equilibrium Model|accessdate=6 януари 2008 |last= O'Neil |first=Dennis |date=2008 |work= The synthetic theory of evolution: An introduction to modern evolutionary concepts and theories|publisher=Behavioral Sciences Department, Palomar College }}</ref> Популация, в която алелната честота остава константна, не претърпява еволюция. С други думи
== Механизми на еволюцията ==
Съществуват три основни механизма на еволюционни промени: [[естествен отбор]], [[генетичен дрейф]] и [[миграция (генетика)|миграция на гени]]. Естественият отбор благоприятства гените, които подобряват способността за оцеляване и възпроизвеждане. Генетичният дрейф представлява случайна промяна в относителната честота на алелите, причинявана от случайното съчетание на гени по време на размножаването, а миграцията е свързана с трансфера на гени в рамките на и между популациите. Относителното значение на естествения отбор и на генетичния дрейф в една популация се изменя в зависимост от силата на отбора и от [[ефективен размер на популация|ефективния размер на популацията]] (броят на инвидидите, способни да участват в размножителния процес).<ref name=Whitlock>{{cite journal |author=Whitlock M |title=Fixation probability and time in subdivided populations |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?tool=pubmed&pubmedid=12807795 |journal=Genetics |volume=164 |issue=2 |pages=767
=== Естествен отбор ===
Ред 62:
[[естествен отбор|Естественият отбор]] е процес, при който генетичните мутации, които благоприятстват размножаването, стават от поколение на поколение по-често срещани в една популация. Разбирането на този механизъм се основава на следните три факта:
* в рамките на популации съществуват
* организмите дават по-многобройно поколение с шансове за оцеляване;
* потомците се различават по способността си да оцеляват и да участват в разможаването.
Тези условия водят до конкуренция между организмите за оцеляване и размножаване. Логически, организмите, чиито наследствени
Основната идея в естествения отбор е [[приспособимост (биология)|еволюционната приспособимост]] на един организъм. Тя отразява генния принос на организмите в следващото поколение. Приспособимостта обаче не е равнозначна на общия брой индивиди в следващото поколение. Приспособимостта се изразява в дела на следващите поколения, които носят определен ген.<ref name=Haldane>{{cite journal |author=Haldane J |title=The theory of natural selection today |journal=Nature |volume=183 |issue=4663 |pages=710
В рамките на една популация, естественият отбор може да варира спрямо редица
Специален случай на естествения отбор е [[полов отбор|половият отбор]]. Това е селекция по всеки
Обект на активни научни изследвания са [[селекционна единица|селекционните единици]], т.е. нивата, при които естественият отбор е действащ механизъм
=== Генетична рекомбинация ===
Ред 84:
[[Файл:Allele-frequency bg.png|мини|250px|Симулация на [[генетичен дрейф]] на 20 несвързани алела в популации от 10 и 100 индивида. Дрейфът е по-бърз при малобройната популация.]]
Генетичният дрейф представлява промяна в относителната честота на алелите от поколение на поколение. Това се случва поради факта, че алелите в поколението представляват [[случайна извадка|случайни извадки]] от родителската популация.<ref name=Amos/> Казано на математически език, алелите са подложени на [[грешка на извадката|извадкова грешка]]. В резултат на това, когато липсват селекционни сили или те са сравнително слаби, относителната алелна честота показва тенденция за отклоняване (бавно случайно движение нагоре и надолу). Този процес спира, когато един алел бъде [[фиксация (популационна генетика)|фиксиран]], или поради изчезването му от популацията, или поради това, че замества изцяло противоположните му алели. Генетичния дрейф следователно е в състояние да доведе до елиминиране на някои алели от популацията, единствено вследствие на случайни фактори, при което две отделени популации, в началото с еднаква генетична структура, вследствие на отклонението се диференцират в две различни популации с различен набор от алели.<ref>{{cite journal |author=Lande R |title=Fisherian and Wrightian theories of speciation |journal=Genome |volume=31 |issue=1 |pages=221
Времето, необходимо за фиксиране на един алел при генетичен дрейф зависи от размера на популацията. Фиксирането настъпва по-бързо в по-малките популации.<ref>{{cite journal |author=Otto S, Whitlock M |title=The probability of fixation in populations of changing size |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?tool=pubmed&pubmedid=9178020 |journal=Genetics |volume=146 |issue=2 |pages=723
Въпреки че естественият отбор е от определящо значение за адаптацията, относителното значение на естествения отбор и генетичния дрейф като двигатели на еволюционните промени е област на активни изследвания в еволюционната биология.<ref>{{cite journal |author=Nei M |title=Selectionism and neutralism in molecular evolution |url=http://mbe.oxfordjournals.org/cgi/content/full/22/12/2318 |journal=Mol. Biol. Evol. |volume=22 |issue=12 |pages=2318
=== Миграция ===
Ред 95:
[[Файл:Lion waiting in Namibia.jpg|250px|мини|ляво|Мъжките [[лъв]]ове напускат прайда, в който са родени и мигрират към нов прайд в търсене на брачни партньорки. В резултат на това се получава обмен на гени между популациите.]]
Миграцията представлява обмен на гени между популации, обикновено от един и същи вид.<ref>{{cite journal |author=Morjan C, Rieseberg L |title=How species evolve collectively: implications of gene flow and selection for the spread of advantageous alleles |journal=Mol. Ecol. |volume=13 |issue=6 |pages=1341
Мигрирането на индивиди (напускащи или включващи се в популацията) води до промяна в алелната честота. Включването на нови индивиди донася нов генетичен материал към вече установения [[генофонд]] на популацията. Напускането на индивиди е свързано с изключване на част от генетичния материал. За [[видообразуване|образуването на нови видове]] от дадена популация е необходимо наличието на [[репродуктивна изолация|прегради пред размножаването]]. Миграцията може да намали скоростта на този процес, чрез разпространението на генетичните разлики сред популациите. Миграцията бива възпрепятствана от планински вериги, океани, пустини и дори от обекти, дело на човешката дейност, като например [[Велика китайска стена|Великата Китайска Стена]], която е била пречка за обмяната на гени при растенията.<ref>{{cite journal |author=Su H, Qu L, He K, Zhang Z, Wang J, Chen Z, Gu H |title=The Great Wall of China: a physical barrier to gene flow? |journal=Heredity |volume=90 |issue=3 |pages=212
В зависимост от степента на дивергенция между два вида от времето на последния им общ предшественик, е възможно те все още да могат да дават поколение. Класически пример е поколението на [[кон]] и [[магаре]] (кръстоската на кон и магарица се нарича [[муле]], а на магаре и кобила
Хибридизацията при растенията обаче е важен начин на видообразуване, защото при тях наличието на [[полиплоидност|повече от две копия на една хромозома]] е много по-често срещано явление, отколкото при животните.<ref name=Wendel>{{cite journal |author=Wendel J |title=Genome evolution in polyploids |journal=Plant Mol. Biol. |volume=42 |issue=1 |pages=225
Под хоризонтален генен трансфер се разбира преносът на генетичен материал от един организъм на друг, който не е негово поколение. Този начин на обмяна на генетичен материал се среща най-вече при [[бактерии]]те.<ref>{{cite journal |author=Boucher Y, Douady CJ, Papke RT, Walsh DA, Boudreau ME, Nesbo CL, Case RJ, Doolittle WF |title=Lateral gene transfer and the origins of prokaryotic groups. |url=http://arjournals.annualreviews.org/doi/abs/10.1146/annurev.genet.37.050503.084247 |journal=Annu Rev Genet |volume=37 |pages=283
== Последствия от еволюцията ==
Еволюцията оказва влияние на всеки аспект от формата и поведението на организмите. Най-изразени са специфичните поведенчески и физични [[адаптация|адаптации]], плод на естествения отбор. Тези адаптации увеличават приспособимостта, като подобряват дейности като намиране на храна, избягване на хищниците или привличане на брачен партньор. Организмите могат да претърпят промени в посока [[сътрудничество (еволюция)|сътрудничество]] един с друг, обикновено при оказване на помощ на роднини или при влизане във взаимноизгодна връзка ([[симбиоза]]). В дългосрочен период, еволюцията води до образуване на нови видове чрез разделяне на първичните популации от организми на нови групи, които вече не са в състояние да се кръстосват помежду си.
Последствията от еволюцията понякога биват разделяни на [[макроеволюция]], или еволюция, която настъпва на или над ниво „вид“ ([[видообразуване]]), и [[микроеволюция]], която е процес в рамките на един вид или една популация и е свързана с по-малки еволюционни промени, като например [[адаптация|адаптации]]. По принцип, макроеволюцията е резултат от дългосрочна микроеволюция.<ref>{{cite journal |author=Hendry AP, Kinnison MT |title=An introduction to microevolution: rate, pattern, process |journal=Genetica |volume=112
Разбирането, че еволюцията е „прогресивен“ процес е често срещано, но е погрешно. Естественият отбор не преследва дългосрочна цел и не води задължително до по-голяма комплексност.<ref>[http://www.sciam.com/askexpert_question.cfm?articleID=00071863-683B-1C72-9EB7809EC588F2D7 Scientific American; Biology: Is the human race evolving or devolving?], виж също [[биологична деволюция]].</ref> Въпреки развитието на [[сложни видове]], това представлява страничен ефект спрямо увеличаващия се общ брой организми, в който просто устроените организми остават най-често срещаните.<ref name=Carroll>{{cite journal |author=Carroll SB |title=Chance and necessity: the evolution of morphological complexity and diversity |journal=Nature |volume=409 |issue=6823 |pages=1102
=== Адаптация ===
{{основна|Адаптация}}
Адаптациите представляват структури или поведения, които подобряват дадена функция, с които организмът става по-добър в оцеляването и възпроизвеждането.<ref name=Darwin/> Те са резултат на комбинация от малки, случайни промени в
[[Файл:Whale skeleton.png|350px|мини|Скелет на [[ивичести китове|ивичест кит]]. С ''a'' и ''b'' са обозначени костите на [[перка|перките]], които представляват адаптирали се предни крака. Със ''c'' са обозначени [[рудимент]]арни кости на задни крака.<ref>{{cite journal |author=Bejder L, Hall BK |title=Limbs in whales and limblessness in other vertebrates: mechanisms of evolutionary and developmental transformation and loss |journal=Evol. Dev. |volume=4 |issue=6 |pages=445
Понеже адаптацията се осъществява чрез постепенно изменение на съществуващи структури, то структури с подобна вътрешна организация в сродни организми могат да изпълняват различни функции. Това е резултат от една-единствена [[хомология (биология)|архаична структура]], приспособила се по различен начин към дадени функции. Костите в крилата на прилеп, например са структурно подобни на тези в човешките ръце и в перките на тюлена, поради общия произход на тези структури от предшественик, който е имал по пет пръста на края на всеки преден крайник. Други характерни анатомични
В процеса на адаптация някои структури може да загубят първоначалната си функция и да станат [[рудимент|рудиментарни структури]]. Те могат да нямат особено и дори никакво предназначение в съвременните видове, но да са имали ясна функция в древните видове или при други близки видове. За пример може да се даде наличието на нефункциониращи остатъци от очи при слепите пещерни риби<ref>{{cite journal |author=Jeffery WR |title=Adaptive evolution of eye degeneration in the Mexican blind cavefish |url=http://jhered.oxfordjournals.org/cgi/content/full/96/3/185 |journal=J. Hered. |volume=96 |issue=3 |pages=185
Понастоящем текат усилени научни изследвания в областта на еволюцията на развитието като основа за развитие на адаптациите и преадаптациите.<ref>{{cite journal |author=Johnson NA, Porter AH |title=Toward a new synthesis: population genetics and evolutionary developmental biology |journal=Genetica |volume=112
=== Паралелна еволюция ===
{{основна|Паралелна еволюция}}
Взаимодействията между организмите могат да доведат или до конфликти, или до сътрудничество. Когато взаимодействията са между два вида, като например между [[патоген]] и [[гостоприемник]], или [[хищник]] и плячка, тези видове могат да развиват съгласувани групи от приспособления (адаптации). Става въпрос за това, че еволюцията на един вид води до еволюция на друг вид. Промените във втория вид оказват на свой ред промени в първия вид. Цикълът от влияние (чрез отбор) и отговор на влиянието се нарича [[паралелна еволюция]].<ref>{{cite journal |author=Wade MJ |title=The co-evolutionary genetics of ecological communities |journal=Nat. Rev. Genet. |volume=8 |issue=3 |pages=185
=== Сътрудничество ===
{{основна|Сътрудничество (еволюция)}}
Не всички взаимоотношения между организмите са свързани с конфликти.<ref>{{cite journal |author=Sachs J |title=Cooperation within and among species |journal=J. Evol. Biol. |volume=19 |issue=5 |pages=1415
Възникнали са и съюзи между индивиди от един и същи вид. Един краен случай на [[еузосоциалност]] са насекомите, живеещи в общества, като [[пчела|пчелите]], [[термити]]те и [[мравка|мравките]]. При тях стерилни насекоми хранят и защитават малък брой индивиди от [[колония (биология)|колонията]], способни да се размножават. На по-ниско ниво, в рамките на един организъм, [[соматични клетки|соматичните клетки]], образуващи тялото на едно животно, са ограничени в способностите си за размножаване, за да се поддържа организма в стабилно състояние, като същевременно поддържат малък брой зародишни клетки, способни да дават поколение. В случая, соматичните клетки отговарят на специални сигнали, които им дават инструкции или да растат, или да се [[апоптоза|самоунищожават]]. Ако клетките пренебрегнат тези сигнали и се опитат да се размножават по неподходящ начин, неконтролираният им растеж причинява образуването на [[рак (болест)|рак]].<ref>Bertram J (2000). „The molecular biology of cancer“. Mol. Aspects Med. 21 (6): 167
Смята се, че примерите за сътрудничество между видовете са се развили чрез процеса на [[роднински отбор]], при който един индивид действа в подкрепа на поколението на неговите роднини.<ref>{{cite journal |author=Reeve HK,
=== Видообразуване ===
Ред 143:
[[Файл:Speciation-modes-bg.png|мини|300px|Четирите типа видообразуване.]]
[[Видообразуване]]то е процес, при който един вид се разделя на два или повече нови вида.<ref name=Gavrilets>{{cite journal |author=Gavrilets S |title=Perspective: models of speciation: what have we learned in 40 years? |journal=Evolution |volume=57 |issue=10 |pages=2197
==== Прегради пред размножаването ====
Ред 154:
Примери:
* '''Времева изолация'''
* '''Поведенческа изолация'''
* '''Механична изолация'''
* '''Гаметна изолация'''
* '''Географска изолация или изолация поради разлики в местообитанията'''
===== Препятствия след оплождане =====
Ред 164:
Примери:
* '''Намалена жизненост на хибридното поколение'''
* '''Намалена хибридна фертилност'''
* '''Хибридно отслабване'''
=== Измиране ===
{{основна|Измиране|Масово измиране}}
[[Файл:Tarbosaurus museum Muenster.jpg|мини|ляво|225px|''Скелет на [[Тарбозавър]]''. Нелетящите [[динозаври]] измират през [[Масово измиране Креда - Терциер|масовото измиране креда
[[Измиране]]то представлява изчезване на цели видове. Това не е необичайно явление. Видовете се появяват редовно вследствие на видообразуването, и изчезват поради измиране.<ref>{{cite journal |author=Benton MJ |title=Diversification and extinction in the history of life |journal=Science |volume=268 |issue=5207 |pages=52
Ролята на измирането за еволюцията зависи от неговия тип. Причините за непрекъснатото измиране с нисък темп, което засяга по-голямата част от видовете, не са добре изяснени. Вероятно се дължат на конкуренцията между видовете за общи ресурси.<ref name=Kutschera/> Промеждутъчните масови измирания са също важни, но вместо да упражняват селективно действие, те водят до драстично намаление на биоразнообразието по неопределен начин, като предизвикват еволюционен бум, ускорявайки видообразуването при оцелелите видове.<ref name="autogenerated1528"/>
Ред 181:
{{основна|Произход на живота}}
Произходът на [[живот]]а е предпоставка за биологичната еволюция. Разбирането, че еволюцията е протекла веднъж след като организмите са се появили и изследванията как точно е протекла, не зависи от разбирането как точно животът е започнал.<ref>{{Cite web |last=Isaak |first=Mark |year=2005 |title=Claim CB090: Evolution without abiogenesis |publisher=TalkOrigins Archive |url=http://www.talkorigins.org/indexcc/CB/CB090.html |accessdate=13 май 2007}}</ref> Научният консенсус в наши дни отразява позицията, че комплексните [[биохимия|биохимични]] съединения и реакции, в които се изразява животът, са започнали с прости химически реакции, но как точно това е станало, остава неясно.<ref>{{cite journal |author=
=== Общ произход ===
[[Файл:Ape skeletons (bg).png|320px|мини|[[Човекоподобни]]те имат [[общ прародител]].]]
Всички [[организъм|организми]], обитаващи [[Земя]]та, имат общ прародител или произхождат от една древна генна банка.<ref>{{cite journal |author=Penny D, Poole A |title=The nature of the last universal common ancestor |journal=Curr. Opin. Genet. Dev. |volume=9 |issue=6 |pages=672
Видове, съществували в миналото, също са оставили данни за еволюционната си история. [[Вкаменелост]]ите, заедно със сравнителната анатомия на съвременните организми, представляват необходимите морфологични или анатомични данни.<ref name=Jablonski>{{cite journal |author=Jablonski D |title=The future of the fossil record |journal=Science |volume=284 |issue=5423 |pages=2114
В последно време и изследвания върху [[биохимия|биохимичното]] сходство между организмите дават данни за общ произход. Така например всички живи клетки използват едни и същи [[нуклеинова киселина|нуклеинови киселини]] и [[аминокиселина|аминокиселини]].<ref>{{cite journal |author=Mason SF |title=Origins of biomolecular handedness |journal=Nature |volume=311 |issue=5981 |pages=19
=== Еволюция на живота ===
[[Файл:Collapsed_tree_labels_simplified_bg.PNG|мини|400px|ляво|[[Филогенетично дърво|Еволюционно дърво]], показващо разделянето на съвременните видове от техния общ прародител в центъра.<ref name=Ciccarelli>{{cite journal |author=Ciccarelli FD, Doerks T, von Mering C, Creevey CJ, Snel B, Bork P |title=Toward automatic reconstruction of a highly resolved tree of life |journal=Science |volume=311 |issue=5765 |pages=1283
Въпреки неустановения произход на живота, ясно е, че първите организми, обитавали Земята още преди 3
[[Еукариоти]]те са следващото голямо еволюционно нововъведение. Произхождат от древни бактерии, погълнати от предшествениците на еукариотните клетки, под формата на [[ендосимбиоза|ендосимбиотичен]] съюз.<ref name="autogenerated74"/><ref name=Dyall>{{cite journal |author=Dyall S, Brown M, Johnson P |title= Ancient invasions: from endosymbionts to organelles |journal=Science |volume=304 |issue=5668 |pages=253
До преди 1 милиард години историята на живота е тази на едноклетъчните еукариоти, прокариоти и архайски микроорганизми. След това се появяват първите многоклетъчни организми в океаните по време на период [[Едиакара]].<ref>Cavalier-Smith T (2006). „Cell evolution and Earth history: stasis and revolution“. Philos Trans R Soc Lond B Biol Sci 361 (1470): 969
Скоро след появата на първите многоклетъчни организми възниква значително биологично разнообразие в рамките само на 10 милиона години, известно като [[Камбрийски разцвет]]. По това време възникват по-голямата част от [[Класификация на организмите|типовете]] съвременни животни, както и единични еволюционни разклонения, които впоследствие измират.<ref name=Valentine>{{cite journal |author=Valentine JW, Jablonski D, Erwin DH |title=Fossils, molecules and embryos: new perspectives on the Cambrian explosion |url=http://dev.biologists.org/cgi/reprint/126/5/851 |journal=Development |volume=126 |issue=5 |pages=851
== История на еволюционната мисъл ==
Идеите, свързани с еволюцията, като например [[общ произход|общия произход]] и [[трансмутация на видовете|трансмутацията на видовете]] съществуват поне от 6 век пр.н.е., в тълкуванията на гръцкия философ [[Анаксимандър]]<ref> Wright, S (1984). Evolution and the Genetics of Populations, Volume 1: Genetic and Biometric Foundations. The University of Chicago Press. ISBN 0-226-91038-5.</ref> И други са изразявали подобни идеи, сред които гръцкият философ [[Емпедокъл]], римският философ и поет [[Лукреций]], арабският биолог [[Ал-Джахиц]],<ref>Zirkle C (1941). "Natural Selection before the „Origin of Species“". Proceedings of the American Philosophical Society 84 (1): 71
Дебатите около механизмите на еволюцията продължават. Дарвин не е можел да обясни източника на
Противоречието бива изгладено през 1930 г. от биолози като [[Роналд Фишер]]. В резултат на тяхната работа, еволюцията чрез естествения отбор бива съчетана с менделовата
В първите десетилетия от своето развитие, еволюционната биология привлича учени основно от традиционно таксономично ориентираните дисциплини, чиито специализирани знания за определени организми повдигат общи еволюционни въпроси. Когато еволюционната биология се издига до нивото на академична дисциплина, особено след развитието на съвременната теория за еволюцията, учените от биологичните науки стават мнозинство.<ref name="Kutschera" /> В наши дни, с изследвания в областта на еволюционната биология се занимават учени от широк спектър от научни области, като [[биохимия]], [[екология]], [[генетика]] и [[физиология]], а еволюционните понятия се използват и в по-отдалечени научни области като [[психология]], [[медицина]], [[философия]] и [[информатика]].
Ред 215:
[[Файл:Editorial_cartoon_depicting_Charles_Darwin_as_an_ape_(1871).jpg|150px|мини|Карикатура на [[Чарлз Дарвин]] като [[човекоподобни|човекоподобна]] маймуна: израз на отхвърляне на еволюцията в културен аспект.]]
През 19 век, и по-специално преди публикуването на ''„[[Произход на видовете]]“'', идеята, че животът е еволюирал, е била повод за академични дебати над философските, социалните и религиозните измерения на еволюцията. В съвременния чисто научен аспект такъв спор не съществува
Въпреки че множество религии и религиозни деноминации са съгласували изповядваната от тях вяра с еволюцията посредством различни идеи за [[теистична еволюция]], много [[креационизъм|креационисти]] вярват, че еволюцията противоречи на [[митове за сътворението|митовете за сътворението]], присъщи на техните религии.<ref>{{cite web|url=http://www.answersingenesis.org/home/area/re1/chapter1.asp|title=Evolution & creation, science & religion, facts & bias|last=Sarfati|first=J|publisher=[http://www.answersingenesis.org/ Answers in Genesis]|accessdate=16 април 2007}}</ref> Самият Дарвин още навремето разбира, че най-спорният аспект на еволюционната мисъл е приложението
Еволюцията е била използвана в подкрепа на философските позиции за поощряване на [[дискриминация]]та и [[расизъм|расизма]]. [[Евгеника|Евгенистичните]] идеи на [[Френсис Галтън]] са развити в подкрепа на твърдението, че човешкият генофонд би трябвало да бъде подобрен чрез политика на генна селекция, със стимулиране за размножаване на тези индивиди, които са от „доброкачествен материал“. За останалите от „недоброкачествен материал“ се предвиждат мерки като [[принудителна стерилизация]], [[пренатална диагностика]], [[контрол на раждаемостта]] и дори [[убийство|убиване]].<ref>{{cite journal |author=Kevles DJ |title=Eugenics and human rights |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?tool=pubmed&pubmedid=10445929 |journal=British Medical Journal|BMJ |volume=319 |issue=7207 |pages=435
== Приложения ==
Едно от основните приложения на еволюцията е [[изкуствен отбор|изкуственият отбор]], или целенасоченото селектиране на определени
Понеже еволюцията е в състояние да даде начало на високо оптимизирани процеси и системи, тя намира множество приложения в [[информатика]]та. В това отношение, симулирането на еволюцията с използването на [[Еволюционен алгоритъм|еволюционни алгоритми]] и [[изкуствен живот]] започва с разработките на Нилс Аал Баричели през 1960 г. и бива разширено от [[Алекс Фрейзър (учен)|Алекс Фрейзър]], който публикува редица статии върху симулирането на изкуствен отбор.<ref>{{cite journal |author=Fraser AS |title=Monte Carlo analyses of genetic models |journal=Nature |volume=181 |issue=4603 |pages=208
== Източници ==
Ред 231:
== Използвана литература ==
* Вучков, К. Желязкова, В. А. Петков. ''Спорни теории при изучаването на еволюционните учения''. Издателство на Тракийския университет, Стара Загора, 2003.
* Генчев, Генчо. ''Генетика
* [[Ричард Докинс|Докинс, Ричард]]. ''Себичният ген''. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1998.
* [[Ричард Докинс|Докинс, Ричард]]. ''Най-великото шоу на земята. Доказателствата за еволюцията.'' ИК „ИнфоДАР“, София, 2011.
* ''Еволюция и екология''. [[Съюз на учените в България]], София, 2004.
* Каменова, Елена. ''Ръководство по практическа генетика''. Университетско изд. „Еп. Константин Преславски“, Шумен, 2001, стр. 179
* Кацарски, Иван. ''Родът Homo: Тяло, поведение и език в еволюция''. Велико Търново, 2004.
* Константинов, Христо. ''Структурната еволюция
* Медников, Борис. ''Еволюцията днес''. Варна, 1982.
* Николов, Тодор Г. ''Глобални предизвикателства пред човечеството: Динамичната Земя; Ускорението на еволюцията и проблемът за устойчивото развитие''. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006.
* Николов, Тодор Г. ''Дългият път на живота''. БАН, София, 1994.
* Николов, Тодор Г. ''Основи на палеонтологията и историчната геология''. София, 2002, стр. 120
* Попов, Петър Т. ''Теория на еволюцията''. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1991.
|