ФК Венеция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разширяване с превод от италианската Уикипедия |
Редакция без резюме |
||
Ред 96:
Участието в Серия А води до ново обновяване на [[стадион „Пиер Луиджи Пенцо“]] с капацитет, който се удвоява, от 10 000 на 22 000 души след разширенията на съществуващите трибуни и стъпала, и кривите се трансформират със стъпала.
=== 1940-те: периодът на славата ===
Със завръщането си в Серия А след 12 г. отсъствие отборът на „Венеция“ набира сили. Пристигат [[Луиджи Бузидони]], [[Силвио Ди Дженаро]], [[Лидио Стефанини]], но преди всичко дебютира [[Валентино Мацола]], който ще се окаже най-силният играч, който някога е носил фланелката на „Венеция“. На военна служба във Венеция, морякът Мацола, след като се откроява в Campo dei Bacini, като играе на срещи между военни представители, прави проба във „Венеция“, която след това го купува от „Алфа Ромео Милано“ (тим от Серия Ц). В шампионата „Венеция“, след като се възползва от лукса да победи у дома бъдещите италиански шампиони на „Амброзиана Интер“, завършва първенството с чест на десето място. Тимът през онези години толкова впечатлява националната преса, че дори се обмисля възможността за „трансплантация“ на блокадата на „Венеция“ в националния отбор. През този сезон обаче играчът на „Венеция“ Гуидо Корбели отива в Националния отбор на Италия.
Сезонът 1940/41 кара „Венеция“ да влезе в аналите на италианския футбол. За подсилване на играчите, тренирани от [[Джовани Батиста Ребуфо]], пристигат [[Джан Емилио Пиаца]], [[Ланфранко Алберико]], но преди всичко [[Ецио Лоик]] от [[Риека]]. Последният, купен от „Милан“ прави страхотн дуо от леви бекове заедно с Мацола и двамата са късметът на „Венеция“, а впоследствие и на „[[ФК Торино|Гранде Торино]]“. Ако „Венеция“ не надхвърля 12-то място в лигата, то той стига до финала на Купата на Италия с „Рома“. След равенството 3-3 в столицата, при което венецианците изравняват след първоначалния хеттрик на римския играч [[Амедео Амадей|Амедео Амадеи]], на стадион Пенцо „Венеция“ успяват да победят „Рома“ с 1: 0 благодарение на гол на Лоик. „Венеция“ печели Купата на Италия и за първи път вписва името си в златния регистър на националните трофеи благодарение на тази формация: [[Джорджо Фиораванти]], [[Джан Емилио Пиаца]], [[Силвио Ди Дженаро]], [[Виктор Тортора]] (капитанът), [[Сандро Пупо]] (играчът с най-много изяви в серия A на „Венеция“ – 145), [[Лидио Стефанини]], [[Хуан Агостино Алберти]], Ецио Лоик, [[Франческо Перниго]], [[Алфредо Диоталеви]], [[Валентино Мацола]], [[Ланфрано Алберико]].
На следващата година, с трикольора на Копа Италия на гърдите, „Венеция“ дори има под ръка Скудетото. Дуото Лоик-Мацола дава всичко от себе си, докато Перниго вкарва 12 гола в лигата. Няколко неделни от края неровердите имат възможност да възспрат „Рома“, като ги приемат в Пенцо, но след като пропускат дузпа, те губят невероятно играта, компрометирайки шампионата. Оставането в състезанието до края и победата над „Торино“ с 3-1 на стадион Пенцо губяят смисъл. Шампионатът е спечелен от „Капитолия“ с 42 точки пред „Торино“ (39) и „Венеция“ (38). Прекалено очевиден завършек, който огорчава доста президента Бенати.
„Венецианците“ нямат по-добра съдба с Купата на Италия, където са победени на полуфинала от „Милан“ с 2-1. На 5 април 1942 г. Лоик и Мацола дебютират в Националния отбор в мача, спечелен с 4: 0 срещу Националния отбор на Хърватия.
Продажбата през лятото на 1942 г. на Лоик и Мацола на „Торино“ за значителната сума от един милион лири, към която се добавя напускането на Пиаца, разбива отбора, който през следващият сезон в Серия А е трудно спасен, макар че достига оье веднъж финала на Купата на Италия, където е победен с 4: 0 от „Милан“ в Торино, като гол е отбелязан и от Мацола. На следващата година Италия е разкъсана на две от войната и се играе намалено първенство, ограничено до Горна Италия, т. нар. ''Campionato Alta Italia''. „Венеция“ успява да достигне до финалния триъгълник със „Специя“ и „Торино“, които са първите, които се налагат благодарение и на поражението на „Венеция“ (2:5) в последния мач срещу бившите си играчи Лоик и Мацола.
Националният футбол се завръща след войната с шампионата Alta Italia 1945-1946. „Венеция е предпоследна пред „Сампиердаренезе“. На следващата година Серия А е възстановена и въпреки 13-те гола на [[Валериано Отино]] (най-добрият голмайстор в сезон на Серия А за „Венеция“), „неровердите“ изпадат в Серия Б заедно с „Бреша“. В същото време Арналдо Бенати напуска президентския пост и след десетилетие на футбол на високо ниво започва период на корпоративна несигурност.
През сезон 1947/48 „Венеция“ достига отличното четвърто място, докато през следващата година спортният директор Джузепе Джирани и треньорът Марио Вилини дори успяват да изведат отбора на второ място в шампионата на Серия Б, като той се издигат в топ серията заедно с „Комо“ и изпреварвайки „Виченца“ само с една точка. Това са двете години, в които се откроява нападателят [[Адриано Дзека]], автор на общо 39 гола, подкрепян добре в годината на издигането от [[Лидио Масагранде]] и [[Марио Реносто]], известен като "Точето". Тогава обаче е „Венеция“ е в големи икономически и корпоративни затруднения до такава степен, че през годината от Серия А тя се председателства от регентски съвет. След като голмайсторът Дзека е продаден на „Рома“, „Венеция“ не се оказва достойна за топ серията, завършвайки на последно място в класирането само с 16 точки. След като сменя трима треньори и понася доста поражения, мечтата за завръщане в Серия А приключва само след една година. През лятото на 1950 г. Марио Реносто е продаден на „Милан“, който веднага печели Скудето с „росонерите“.
== Успехи ==
| |||