ФК Венеция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 50:
* ФК „Унионе Венеция“ (''Foot Ball Club Unione Venezia)'' през 2009 г.
Най-големият успех в историята на Венеция, е спечелената [[Купа на Италия]] през сезон 1940 – 41, както и 3-то място в [[Серия А]] през сезон 1941 – 42. В този отбор се състезават играчи като [[Валентино Мацола]] и [[Ецио Лоик]], които напускат за да сформират
През сезон 2020/21 „Венеция“ играе в Серия Б на Италия. Известен е с прозвищата „оранжево-зелените“ (Gli ''Arancioneverdi''), „крилатите лъвове“ (''I Leoni Alati'') и „жителите на Лагуната“ (''I Lagunari'').
== История ==
=== Основаване и първи години ===
ФК „Венеция“ е основан на 14 декември 1907 г. в град [[Венеция]] от около двадесет практикуващи и ентусиасти чрез сливането на футболните секции на два спортни клуба: Palestra Martial от град [[Местре]] и Costantino Reyer от Венеция. Мястото, избрано от основателите, за да даде живот на новата футболна
В онези години мачовете на отбора се провеждат в боровата гора на венецианския квартал „Сант'Елена“,
Между 1908 и 1910 г. „Венеция“ изиграва два шампионата от тогавашната Трета категория, заменени с един от Първа категория, изигран през 1909 г. При дебюта си в първенството на топ серията отборът е допуснат директно до полуфинала като единствен представител на Венето срещу шампионите от [[Ломбардия]]
=== 1910-те години ===
От първенството 1910-1911 г. „неровердите“ се установяват здраво в Първа категория и през сезон 1911
В сезон 1914/15 – последният шампионат, изигран преди войната, „неровердите“ отиват в Серия А на полуфинала с „[[АС Казале Калчо|Казале]]“, „[[ФК Дженоа|Дженоа]]“ и „[[ФК „Ювентус“|Ювентус]]“ и веднага са елиминирани. През [[Първа световна война|Първата световна война]] футболната дейност във Венеция не спира напълно благодарение на ангажимента на малкия лагунен клуб Aurora F.B.C. Сред играчите, които се отличават в този период, са тримата чужденци от [[Триест]], граждани на [[Австро-Унгария]] по онова време – [[Силвио Щрицел]], Рикобон и Маринчич, в допълнение към силния централен нападател [[Умберто Векина]].
През април 1919 г. в палат „Грити-Факанон“, в тогавашния щаб на ежедневника „Гадзетино“, членовете на Venezia F.B.C. и Aurora F.B.C. – малък венециански клуб, решават да обединят усилията си, като преименуват „неровердите“ на АC „Венеция“ (''Associazione Calcio Venezia''). По този повод правителството допринася за начинанието с изключителния си принос от 40 000 лири като компенсация за използването на спортното игрище като военна база.
=== 1920-те години ===
След период на възходи и падения, през който отборът изпада във Втора дивизия през 1921/22 г. след плейоф с „Риваролезе“ (нерегламентиран
По този начин през 1926/27 г. „Венеция“ участва в първенството на
В Първа дивизия, също през сезон 1927/28, венецианците завършват на второ място в група А след „Аталанта“ и след това автоматично са допуснати до Националната дивизия с резолюция на Италианската футболна асоциация заедно със седем други отбора:
{{Цитат|В следващият сезон в шампионата на Националната дивизия ще участват 32 отбора, които ще играят в две групи по 16 ... Регистрацията ще приключи на 10 юли. Въз основа на получените регистрации Управлението на федерацията ще създаде групите и съответно ще определи различните отбори, които ще бъдат
Двете групи от така създадените 16 отбора биха имали двойната цел както спечелването на титлата за 1929 г., което по очевидни времеви причини в този случай няма да се играе на финален турнир, а чрез повторното въвеждане на финала за последен път, така и разделянето на дружествата на една елитна група и на друга за следващите сезони. По-конкретно, половината от дружествата биха съставлявали „Национална дивизия Серия А“, тези класирани между деветата и четиринадесетата позиция – „Национална дивизия Серия Б“ заедно с четиримата победители от Първа дивизия, докато последните две класирани от всяка група дори биха били отнесени към Първа дивизия. „Венеция“, между няколко победи (5:2 над „Про Верчели“) и тежки загуби (10:2 поражение в Милано от „Амброзиана“ с 5 гола на [[Джузепе Меаца|Меаца]]), стига до 11-о място и изпадна в Серия Б. ▼
▲Двете групи от така създадените 16 отбора биха имали двойната цел както спечелването на титлата за 1929 г., което по очевидни времеви причини в този случай няма да се играе на финален турнир, а чрез повторното въвеждане на финала за последен път, така и разделянето на дружествата на една елитна група и на друга за следващите сезони. По-конкретно, половината от дружествата биха съставлявали „Национална дивизия Серия А“,
Участието в Националната дивизия води до трудна финансова ситуация за „Венеция“, до такава степен че той се отказва от първото си пътуване до [[Риека|Фиуме]] през шампионата 1929/30 г., макар че все пак успява да се спаси в края на турнира от Серия Б. Лятото на 1930 г. донася някои новини със смяната на името, което е начин да се избегне големият размер на натрупаните дългове да повлияе на отбора. Новият клуб е преименуван на Спортно дружество „Серенисима“ (''Società Sportiva Serenissima'') и цветовете му също са променени с приемането на венецианското червено от флага на Лъва на Сан Марко, а на гърдите на футболистите е поставен класическият крачещ лъв.▼
▲Участието в Националната дивизия води до трудна финансова ситуация за „Венеция“, до такава степен че той се отказва от първото си пътуване до [[Риека|Фиуме]] през шампионата 1929/30 г., макар че все пак успява да се спаси в края на турнира от Серия Б. Лятото на 1930 г. донася някои новини със смяната на името, което е начин да се избегне това големият размер на натрупаните дългове да повлияе на отбора. Новият клуб е преименуван на Спортно дружество „Серенисима“ (''Società Sportiva Serenissima'') и цветовете му също са променени с приемането на венецианското червено от флага на Лъва на Сан Марко, а на гърдите на футболистите е поставен класическият крачещ лъв.
=== 1930-те години ===
През май 1931 г., по случай Международното гимнастическо състезание за жени, венецианският стадион „Сант'Елена“ е кръстен на авиатора Пиер Луиджи Пенцо.
С новото си име „Венеция“ оспорва четири шампионата в Серия Б, но в края на сезон 1933/34
Първият опит в Серия Ц е много кратък, защото венецианците веднага печелят шампионата, изпреварвайки „[[Виченца Калчо|Виченца]]“, „[[Удинезе Калчо|Удинезе]]“ и „Падуа“, и се завръщат в Серия Б, достигайки през
[[Файл:Stadio Pierluigi Penzo Venezia-outside1.jpg|мини|[[Стадион „Пиер Луиджи Пенцо“]]]]През 1937 г., с възхода на президентския пост на Арналдо Бенати, започва период на голям възход за „Венеция“. Новият президент възстановява черно-зеленото общество от нулата. В шампионата на Серия В от 1937 до 1938 г., в който „Венеция“ завършва осми, Бенати поставя основите за следващия сезон, последван от важни играчи като [[Виктор Тортора]] и [[Джовани Алберти]], които в края на шампионата отиват в
Участието в Серия А води до ново обновяване на [[стадион „Пиер Луиджи Пенцо“]] с капацитет, който се удвоява
=== 1940-те: периодът на славата ===
Със завръщането си в Серия А след 12 г. отсъствие отборът на „Венеция“ набира сили. Пристигат [[Луиджи Бузидони]], [[Силвио Ди Дженаро]], [[Лидио Стефанини]], но преди всичко дебютира [[Валентино Мацола]], който ще се окаже най-силният играч, който някога е носил фланелката на „Венеция“. На военна служба във Венеция, морякът Мацола, след като се откроява в Campo dei Bacini, като играе на срещи между военни представители, прави проба във „Венеция“, която след това го купува от „Алфа Ромео Милано“ (тим от Серия Ц). В шампионата „Венеция“, след като се възползва от лукса да победи у дома бъдещите италиански шампиони на „Амброзиана Интер“, завършва първенството с чест на десето място. Тимът през онези години толкова впечатлява националната преса, че дори се обмисля възможността за „трансплантация“ на блокадата на „Венеция“ в националния отбор. През този сезон обаче играчът на „Венеция“ Гуидо Корбели отива в Националния отбор на Италия.
Сезонът 1940/41 кара „Венеция“ да влезе в аналите на италианския футбол. За подсилване на играчите, тренирани от [[Джовани Батиста Ребуфо]], пристигат [[Джан Емилио Пиаца]], [[Ланфранко Алберико]], но преди всичко [[Ецио Лоик]] от [[Риека]]. Последният, купен от „Милан“ прави
На следващата година, с трикольора на Копа Италия на гърдите, „Венеция“ дори има под ръка Скудетото. Дуото Лоик-Мацола дава всичко от себе си, докато Перниго вкарва 12 гола в лигата. Няколко неделни от края неровердите имат възможност да възспрат „Рома“, като ги приемат в Пенцо, но след като пропускат дузпа, те губят невероятно играта, компрометирайки шампионата. Оставането в състезанието до края и победата над „Торино“ с 3
„Венецианците“ нямат по-
Продажбата през лятото на 1942 г. на Лоик и Мацола на „Торино“ за значителната сума от един милион лири, към която се добавя напускането на Пиаца, разбива отбора, който през следващият сезон в Серия А е трудно спасен, макар че достига
Националният футбол се завръща след войната с шампионата Alta Italia 1945-1946.
През сезон 1947/48 „Венеция“ достига отличното четвърто място, докато през следващата година спортният директор Джузепе Джирани и треньорът Марио Вилини дори успяват да изведат отбора на второ място в шампионата на Серия Б, като той се издигат в топ серията заедно с „Комо“ и изпреварвайки „Виченца“ само с една точка. Това са двете години, в които се откроява нападателят [[Адриано Дзека]], автор на общо 39 гола, подкрепян добре в годината на издигането от [[Лидио Масагранде]] и [[Марио Реносто]], известен като "Точето". Тогава обаче е „Венеция“ е в големи икономически и корпоративни затруднения до такава степен, че през годината от Серия А тя се председателства от регентски съвет. След като голмайсторът Дзека е продаден на „Рома“, „Венеция“ не се оказва достойна за топ серията, завършвайки на последно място в класирането само с 16 точки. След като сменя трима треньори и понася доста поражения, мечтата за завръщане в Серия А приключва само след една година. През лятото на 1950 г. Марио Реносто е продаден на „Милан“, който веднага печели Скудето с „росонерите“.
=== 1950-те години ===
Започва противоречив период, в който „Венеция“ след Бенати плаща от една страна за липсата на солидна среда около дружеството и от друга – за определено бездействие на общинските администрации при логистичната подкрепа за „Венеция“.
И в Серия Б отборът не блести особено, като се отдалечава от водещите позиции въпреки нападателя си [[Пиетро Брочини]], способен да вкара 20 гола. Положението се влошава през сезон 1951/52, където дори няма да е необходимо да се извика треньорът от последното повишение в топ серията [[Марио Вилини]], за да се избегне изпадането в Серия Ц. Това са години, в които се прави .първи опит да се даде подтик на местните младежи като [[Гастоне Нордио]], [[Джулио Бонафин]], [[Джорджо Стиванело]], много от които правят добра кариера в по-горните дивизии.
Периодът в серия Ц продължава четири години, като по средата му има възход при президентството на Марио Валери Манера, който дава нов тласък на венецианската асоциация. През сезон 1953/54 „Венеция“ се доближава до промоцията, като завършва на трето място само с една точка от „Арсеналтаранто“ благодарение на 12-те гола на [[Лучано Срокаро]]. Истинският преломен момент настъпва през сезон 1955/56, когато [[Карло Алберто Куарио]] е извикан на черно-зелената пейка и успява да вкара „Венеция“ в Серия Б от първи път. Това е тежък шампионат, при който венецианците трябва да се изправят срещу противниците си „Самбенедетезе“ и „Карбонсарда“ до окончателната победа в последните два дни. След равенството в [[Марке]], последвалата победа с 2:0 на стадион Пенцо над „Карбонсарда“ позволява на „Венеция“ да спечели промоцията заедно със „Самбенедезе“ на първо място и преодолявайки „Карбонсарда“ с една точка. Промоция, базирана на група играчи, които донасят успехи и през следващите години: вратарят [[Луиджи Бертоси]], защитниците [[Дино Франи]] и [[Марио Тескони]], полузащитникът [[Серджо Мион]] и тримата страхотни голмайстори като Джорджо Боцато, [[Джовани Калегари]] и [[Паоло Баризон]], успели през следващия сезон да поставят венецианците на най-високите позиции в Серия Б. Баризон след това се мести в „Дженоа“, а по-късно в „Милан“ и след това дебютира в Националния отбор. Треньорът Куарио е отличен с приза „Златният сеяч“ (''Semminatore d'oro'') за първия си сезон в Серия Б с венецианците.
Въпреки продажбата на Баризон „Венеция“ в годината на 50-та годишнина от основаването си се бори докрай за издигане в Серия А. Победата у дома от лидерите „Триестина“ и последвалото поражение от „Палермо“ компрометират надпреварата за второто място в полза на „Бари“ само няколко дни след края. Година, която обаче вади на бял свят много млади хора от незначителни венециански отбори като [[Луиджи Милан]], [[Франческо Канела]], [[Марио Ардицон]], [[Бруно Чиконя]] и вратаря [[Джовани Бубако]].
В шампионата 1958-1959 председателството преминава към извънредния комисар Бруно Боканегра, който го заема в продължение на две години. Сезонът не е особено блестящ с финалното 9-о място за отбора. Участието в Купата на Италия е много по-добро: „неровердите“ са елиминирани на полуфинала от „Интер“ и след това губят финала за третото място с 1:2 за „Дженоа“.
След четири години Карло Алберто Куарио напуска венецианската скамейка и е наследен от Джовани Костанцо, но резултатите са бъдат по-ниски от очакваните. В края на шампионата „неровердите“ делят третото последно място със „Симентал Монца“ и „Таранто“. В плейофите „Венеция“ след поражението от „Монца“ (0:2) успява да спечели срещу „Таранто“ (4:2), но в крайна сметка изпада в Серия С, след като не успява да победи „Монца“.
== Успехи ==
|