Дупница: Разлика между версии

Наоколо се е намирал [[траки]]йският град ''Болбабрия'', според намерен надпис в общината в местността [[Царичина (местност)|Царичина]] (Dιὶ Ζβελσουρδῳ τῷ κυρίῳ Βολβαβριηνοι κωμῆται ανεθηκαν „На господарятгосподаря Звелсурд болбабрите посветиха“) и вероятно селище ''Секине'' от надпис в околността „секиненос“.<ref>[http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_4a1.html www.kroraina.com]</ref><ref>[https://www.academia.edu/5268711 www.academia.edu]</ref> В града и околностите има средновековни църкви, следи от [[траки]]йска култура, [[некропол]]и ([[могила|могили]]), стара часовникова кула, останки от римска гробница и средновековна крепост.

През 1904 г. в града е създаденасъздаден и е дислоциран щабът на [[Седма Рилска дивизия]], като е построена и една от най-старите военни болници в България<ref name="HOB">[http://www.dupnitsa.eu/index.php?lng=_BG&h=2&v=1 Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница]</ref>. При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] г. осемдесет души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.</ref>, като дупнишкият отряд е именуван [[Седма пехотна рилска дивизия]]. След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] изборите за кмет на Дупница се печелят от [[БРСДП (т.с.)]] и [[Коста Петров]]. Те създават [[Дупнишка комуна|Дупнишката комуна]], която просъществува 842 дни, построени са временни жилища за бежанци от Македония, продадени са 150 парцела за жилища на бедни семейства от общинския фонд, разкрит е пансион за хранене на деца на загинали родители в Балканската и в Първата световна война, направени са и постъпки за електрификация на града. На 21 февруари 1923 г. кметът е убит от [[Харалампи Златанов]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. Настъпва криза в градската управа и до [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 г. градаградът се управлява предимно от назначаван [[Кметове на Дупница#Временен Управителен Съвет|Временен управителен съвет]]. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. През 1935 г. в Дупница се открива първияпървият ВУЗ – Институт за прогимназиални учители по всички специалности, по инициатива на ген. [[Тодор Радев]]. По време на [[България във Втората световна война|Втората световна война]], над 4000 евреи от окупираните гръцки и югославски територии са пратени в [[концентрационен лагер]] в Дупница през март 1943 г., които след 10 дни са преместени в град [[Лом]].<ref>{{cite web|url=http://www.holocaustresearchproject.org/nazioccupation/bulgarianjews.html |title=The Fate of the Bulgarian Jews {{!}} The German Occupation of Europe |publisher=Holocaustresearchproject.org |accessdate=9 юни 2012}}</ref> Дупница е [[Бомбардировки на България|бомбардирана от съюзниците]]. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради. През 1952 г. по инициатива на акад. [[Тодор Самодумов]] е открит домадом за деца и юноши без родители.