Рилска грамота: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8:
В грамотата е засвидетелствана неутрализацията на морфологичната категория род при формите за множествено число на прилагателните имена и употребата на обща множествена форма за всички родове на прилагателното име, например {{Script/Slavonic|cu|раꙁлошкы попове}} вместо {{Script/Slavonic|cu|раꙁложци}} или {{Script/Slavonic|cu|раꙁложсти}}. Среща се ново окончание {{Script/Slavonic|cu|-омь}} за творителен падеж, единствено число на същестителните имена от женски род ({{Script/Slavonic|cu|рѣкѡмь}}). Употребяват се нови колективни форми на съществителните имена като {{Script/Slavonic|cu|нивꙗ, лоꙁꙗ}}. Новост е използването на следлога {{Script/Slavonic|cu|ради}} пред съществително име, а не след него: {{Script/Slavonic|cu|ради обновлениꙗ}}.<ref>''Мирчев'', Кирил. Историческа граматика на българския език. С., 1978. 22-23 с.</ref>
За пръв път Рилската грамота е публикувана от [[Васил Априлов]] през [[1845]] година, следван от [[Григорий Илински]] (1911), [[Йордан Иванов]], [[Иван Дуйчев]] и други. Съществуват и мнения ([[Георги Баласчев]], [[Владимир Мошин]], [[Валери Стоянов]]), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.<ref>{{cite journal| last= Мошин | first = Владимир| title =Да ли је аутентична Рилска повеља цара Јована Шишмана? | url = {{Google books|WEp3CgAAQBAJ|page=275|plainurl=y}} | journal =Историјски часопис | volume = XVI-XVII | place = Београд | year = 1970 | pages = 275 – 299 |language = сръбски}}</ref>
Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.
| |||