Депортиво Ла Коруня: Разлика между версии

|герб = File:Coroa Deportivo da Coruña.svg (стар герб)

С откриването на новия стадион Риасор през 1944 отборът изпада в Сегунда Дивисион. След редица върхове и падения Депортиво стига до второто място в Примера през сезон 1949- – 50, в който шампион на Испания става Атлетико Мадрид. Депортиво остава в първа лига до 1956- – 57, след което се лута между двете дивизии.

През '''сезона 1991- – 1992''' отбора отново е в Примера, но след поредица от слаби игри е напът да изпадне. В последния кръг, след добри изяви на защитника Мирослав Джукич, който е сръбски национал и с гол на българския национал Илиян Киряков, отборът се спасява и остава в елита. През трансферното лято на 1992 президента Лендойро разтваря кесията и това му начинание довежда до истинска футболна революция в Испания. Привлечени са играчи от Реал М, Барселона и Атлетико М, като Лопес Рекарте, Пако Лианьо, Алдана – всичките бивши национали. Същевременно в Галисия акостират новите бразилски звезди – Бебето и Мауро Силва. Заедно с местния любимец Фран, всички тези футболисти под ръководството на треньора Арсенио Иглесиас ще предизвиват фурор с техичната си игра по испанските стадиони.

'''Сезон 1992- – 1993''' ражда един уникален СуперДепор, както е наричан отбора от журналистите в Испания, и който дръзва да се противопостави на хегемоните Барселона и Реал М. През по-голямата част от сезона галисийците са на 1-во място в Примера. Испанският шампион Барселона също е принуден да се съобрази с неочаквания и дързък кандидат за титлата, като губи в Ла Коруня.

Няколко мача влизат в историята на испанския футбол, особено тези на Депортиво срещу Реал М. През есента на 1992 галисийците губят с 0- – 2 на почивката, но през второто полувреме, „Риасор“ е удивен от уникалната игра на своите любимци: 3- – 2 за Депортиво! Трилърът на „Бернабеу“ през пролетта на 1993 е също запомнящ се: 0- – 1, 1- – 1, следва червен картон за футболист на Депортиво, 1- – 2, 2- – 2, следва дузпа в полза на галисийците – Мирослав Джукич пропуска, а в края на мача 3- – 2 за Реал М.!

'''Сезон 1993- – 1994''' е един от най-оспорваните, и ще остави незабравим спомен в сърцата на привържениците на СуперДепор, както и в тези на Барса с невероятната футболна драма, разтърсила из основи не само Испания, но и Стария континент. През лятото е закупен качествения футболист Донато от Атлетико М. Отборът тръгва с равенство, но след това СуперДепор мачка Реал М. с 4- – 0 на „Риасор“, а няколко кръга по-късно побеждава и Барселона с 1- – 0.

През февруари '94, когато първенството отдавна е преполовено, отбора е лидер в Примера и води с 4 т. пред Барса. Идват мачовете на истината. Отборът явно подценява колебливия през този сезон Реал М. и губи на „Бернабеу“ с 2- – 0. В същия кръг, обаче Атлетик Билбао бие Барса насред „Камп Ноу“ и разликата от 4 т. се запазва. В следващия кръг Сарагоса удря мощна плесница на Барса, като ги бие с 6- – 3, Депортиво печели своя мач, и разликата набъбва на изключително сериозните 6 т.!

Няколко кръга по-късно, футболна Испания очаква настоящия шампион Барселона да сдаде окончателно короната на фаворита за титлата. Мачът на „Камп Ноу“ събира близо 130 000 души, което според неофициални данни е най-посетеният мач на Барса за всички времена! Началото е за галисийците, които правят непростим пропуск, след това каталунците се окопитват и печелят с безапелационното 3- – 0! Разликата отново е „само“ 4 т.! На другия ден спортните вестници ще отбележат: „Една блестяща Барса спаси първенството!“.

Загубата от Барселона рефлектира върху психиката и играта на футболистите от Депортиво. Следват три поредни равенства, докато Барса на два пъти бие и допуска равенство. Разликата е намалена до 2т.! Пет кръга преди края, обаче Барселона допуска равенство, разликата става 3т. в полза на Депортиво, и в лагера на галисийците проблесва лъча на щастието! Започват да се правят тънки сметки, още повече поради факта, че Барселона гостува на Реал М. в предпоследния кръг, а мадридчани имат да си връщат на каталунците за загубата с 5- – 0 през зимата! Мисълта за титлата сковава краката на СуперДепор и отбора допуска две поредни равенства. Барселона си взема мачовете и вече изостава с една-единствена точица, като е с много по-добра голова разлика от Депортиво.

Предпоследен кръг – Барса гостува на „Бернабеу“, а Депортиво на бойкия тим на Логронес. От Мадрид се заканват: „Няма да сме ние, няма да са и те“, намеквайки, че ще направят всичко възможно да препънат Барса и да им отмъстят. В края на мача, обаче Барселона вкарва гол срещу хаотичния изглеждащия Реал М. и печели с 0- – 1! На другия ден, Депортиво не допуска изненада и печели с 0- – 2! Точката остава, а с нея са свързани всички надежди да се спечели шампионата!

15.05.94. Този ден никога няма да бъде забравен в Ла Коруня. Барселона приема Севиля, СуперДепор приема Валенсия. И двата гостуващи отбора няма за какво да се напъват. На почивката Севиля води срещу Барса с 1- – 2, докато ответния мач в Ла Коруня се движи 0- – 0. За момента това устройва галисийците. През вторите полувремена, над „Камп Ноу“ се изсипва истински футболен дъжд: 2- – 2, 3- – 2, 4- – 2, 5- – 2 за Барса срещу Севиля, докато на „Риасор“ е зациклила суша. Валенсия се е окопала в наказателното поле и не се предава! Тече последната 90-а мин. Зрителите на „Камп Ноу“ отдавна не гледат мача – всички са залепили уши за радиоапаратите и слушат развоя на този в Ла Коруня. В един момент испанския национал Нандо, бивш играч на Барса, и настоящ такъв на Депортиво нахлува в наказателното поле поле на Валенсия и там е съборен от противников защитник! Публиката изригва и съдията свири дузпа! Дузпа в полза на Депортиво! Запитан по-късно, дали все пак е имало нарушение за дузпата, съдията философски отвръща: „Да, имаше! Точно в последната минута, нямах моралното право да я подмина!“ Публиката ликува, а всички футболисти от Депортиво са със сковани от напрежение крака. Близо минута не се знае, кой ще изпълнява дузпата. Щатният изпълнител Донато панически побягва към тъч линията, бразилската мега-звезда Бебето категорично отказва, след него други футболисти, докато на-накрая бранителя Мирослав Джукич се наема с изпълнението. Следва засилване, мекушав удар, Гонзалес – вратаря на Валенсия избива, след което драмата не може да се опише... Шампион отново, за четвърти пореден път става Барселона! Двата отбора завършват с равен брой точки, като по-добрата голова разлика помага на каталунците! През шампионата Депортиво допуска само четири загуби, докато Барса цели седем, но равните мачове съсипват галисийците.

Дни по-късно тръгват слуховете за куфарче с 1 000 000 §, сума с която ръководството на Барселона е нахъсало играчите на Валенсия да се опънат на главния фаворит за титлата. Според легендите, които се разнасят, журналистите се докопват и до друга любопитна информация – Арсенио Иглесиас, треньора на Депортиво е подтиквал вратаря да отиде и да бие дузпата! В това има известна логика – най-малко психически обременен наистина би бил точно вратаря на отбора. Мирослав Джукич е изкупителната жертва – точно той пропуска и друга една важна за отбора дузпа; тази срещу Реал в Мадрид, през 1993 при резултат 2- – 2...

През '''сезон 1999- – 2000''' Депортиво най-накрая става '''шампион на Испания''' след поредица от невероятни игри, и се класира за Шампионската лига. Печално известният Мирослав Джукич, тогава играч по ирония на съдбата именно на... „Валенсия“, коментира така: „Има Господ! Бог съществува! Душата ми е чиста, и вече мога да спя спокойно! Те заслужаваха това!“ Празненствата по случай спечелването на титлата са едно огромно зрелище! Според зевзеци, изстреляните ракети и фойеверки са сравними само с тези от 1945 г. в Москва, когато е честван Денят на победата!!! Грандиозните празнествапразненства влизат в рубриката „No comment“ на новинарски канал „Euronews“!

** '''1/2 финал:''' '''1 път''' – 2003- – 04

** '''1/4 финал:''' '''2 пъти''' – 2000- – 01, 2001- – 02

** '''1/8 финал:''' '''3 пъти''' – 1993- – 94, 1994- – 95, 1999- – 00

** '''1/16 финал:''' '''1 път''' – 2008- – 09

** 4 участия в '''[[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]'''

== Настоящ състав за Сезон 2012- – 13 ==

<br {{clear=all>}}

* {{Флагче|Бразилия}} [[Мауро Силва]] – [[Световно първенство по футбол 1994|САЩ 94]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Ривалдо]] – [[Световно първенство по футбол 2002|Япония & Ю Корея 2002]]

* {{Флагче|Испания}} [[Амансио]] – [[Европейско първенство по футбол 1964|Испания 64]]

* {{Флагче|Испания}} [[Хосе Висенте]] – [[Европейско първенство по футбол 1964|Испания 64]]

* {{Флагче|Испания}} [[Хуан Капдевиля]] – [[Европейско първенство по футбол 2008|Австрия & Швейцария 2008]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Бебето]] – [[Копа Америка|Бразилия 89]]

* {{Флагче|Уругвай}} [[Серхио Мартинес]] – [[Копа Америка|Уругвай 95]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Сезар Сампайо]] – [[Копа Америка|Боливия 97]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Джалминя]] – [[Копа Америка|Боливия 97]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Мауро Силва]] – [[Копа Америка|Боливия 97]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Флавио Консейсао]] – [[Копа Америка|Боливия 97]] & [[Копа Америка|Парагвай 99]]

* {{Флагче|Бразилия}} [[Ривалдо]] – [[Копа Америка|Парагвай 99]]

* {{Флагче|Испания}} [[Хавиер Манярин]] – [[Летни олимпийски игри 1992|Барселона 92]]