ФК Венеция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неработещи файлови препратки (1); правопис/общо форматиране; overlinked (10) |
|||
Ред 1:
{{футболен отбор
| герб =
| име на отбора = ФК „Венеция“
| оригинално име = ''Venezia Football Club S.r.l.''
Ред 39:
'''ФК „Венеция“ ООД''' (на [[Италиански език|итал]]. ''Venezia Football Club S.r.l.'') е италиански футболен клуб от едноименния град в регион [[Венето]].
Създаден през 2015 г. с името ФК „Венеция“ (аматьорско спортно дружество) (''Venezia Football Club Società Sportiva Dilettantistica''), съкратено от 2016 г. на ФК „Венеция“, той е законният пазител на спортната традиция, започнала през 1907 г. с основаването на '''ФК „Венеция“''' (''Venezia Foot Ball Club''), впоследствие преминала през няколко основавания и преименувания:
* AC „Венеция“ (''Associazione Calcio Venezia)'' от 1919 до 1930, от 1945 до 1983 и от 1989 до 2005 г.
Ред 50:
* ФК „Унионе Венеция“ (''Foot Ball Club Unione Venezia)'' през 2009 г.
Отборът заема 30-
Най-големият успех в историята на „Венеция“, е спечелената [[Купа на Италия]] през сезон 1940/41, както и 3-то място в [[Серия А]] през сезон 1941/42. В този отбор се състезават играчи като [[Валентино Мацола]] и [[Ецио Лоик]], които напускат за да сформират „Гранде[[ФК Торино|Торино]]“, загинали в самолетната катастрофа край хълма [[Суперга]] през [[1949]] г.
Последният сезон в
През сезон 2020/21 „Венеция“ играе в Серия Б на Италия. Известен е с прозвищата „оранжево-зелените“ (''Gli Arancioneverdi''), „крилатите лъвове“ (''I Leoni Alati'') и „жителите на Лагуната“ (''I Lagunari'').
== История ==
=== Основаване и първи години ===
ФК „Венеция“ е основан на 14 декември 1907 г. в град [[Венеция]] от около двадесет практикуващи и ентусиасти чрез сливането на футболните секции на два спортни клуба: Palestra Martial от град [[Местре]] и Costantino Reyer от Венеция. Мястото, избрано от основателите, за да даде живот на новата футболна реалия, е вече изчезналият ресторант
В онези години мачовете на отбора се провеждат в боровата гора на венецианския квартал „Сант'Елена“, като се грижат и за начертаването на линиите на полето. Тренировките се провеждат в лагера Киовере. Първите мачове на „Венеция“ се играят срещу отбори от [[Венето]]: „[[Калчо Падова|Падова]]“, „[[ФК Верона|Верона]]“ и „[[Виченца Калчо|Виченца]]“, както и срещу екипажите на корабите, пристигащи на пристанището на Венеция. Първият мач, изигран от „Венеция“, е на 22 декември 1907 г. срещу отбора на
Между 1908 и 1910 г. „Венеция“ изиграва два шампионата от тогавашната Трета категория, заменени с един от Първа категория, изигран през 1909 г. При дебюта си в първенството на топ серията отборът е допуснат директно до полуфинала като единствен представител на Венето срещу шампионите от [[Ломбардия]], но в двете срещи с „Миланезе“ „Венеция“ е буквално засипан от голове (загуба на първия мач със 7:1 и на втория с 11:2), доказвайки, че все още не е
=== 1910-те години ===
От първенството 1910
В сезон 1914/15 – последният шампионат, изигран преди войната, „неровердите“ отиват в Серия А на полуфинала с „[[АС Казале Калчо|Казале]]“, „[[ФК Дженоа|Дженоа]]“ и „[[ФК „Ювентус“|Ювентус]]“ и веднага са елиминирани. През [[Първа световна война|Първата световна война]] футболната дейност във Венеция не спира напълно благодарение на ангажимента на малкия лагунен клуб Aurora F.B.C. Сред играчите, които се отличават в този период, са тримата чужденци от [[Триест]], граждани на [[Австро-Унгария]] по онова време – [[Силвио Щрицел]], Рикобон и Маринчич, в допълнение към силния централен нападател [[Умберто Векина]].
През април 1919 г. в палат „Грити-Факанон“, в тогавашния щаб на ежедневника „Гадзетино“, членовете на Venezia F.B.C. и Aurora F.B.C. – малък венециански клуб, решават да обединят усилията си, като преименуват „неровердите“ на АC „Венеция“ (''Associazione Calcio Venezia''). По този повод правителството допринася за начинанието с изключителния си принос от 40 000 лири като компенсация за използването на спортното игрище като военна база.
=== 1920-те години ===
След период на възходи и падения, през който отборът изпада във Втора дивизия през 1921/22 г. след плейоф с „Риваролезе“ (нерегламентиран, но организиран от [[Италианска футболна федерация|Италианската футболна федерация]] след първоначалното изпадане на „[[ФК Интер|Интер]]“ и [[Компромис „Коломбо“|компромиса „Коломбо“]]), отборът е върнат в Първа дивизия в края на сезон 1925/26. Първата дивизия обаче, след реформа на първенствата и създаването на новия шампионат от топ серията – Националната дивизия, вече не е топ серия, а второто ниво на италианските първенства.
По този начин през 1926/27 г. „Венеция“ участва в първенството на Първа дивизия, класирайки се на 6-
В Първа дивизия, също през сезон 1927/28, венецианците завършват на второ място в група А след „Аталанта“ и след това автоматично са допуснати до Националната дивизия с резолюция на Италианската футболна асоциация заедно със седем други отбора:
{{Цитат|В следващият сезон в шампионата на Националната дивизия ще участват 32 отбора, които ще играят в две групи по 16 ... Регистрацията ще приключи на 10 юли. Въз основа на получените регистрации Управлението на федерацията ще създаде групите и съответно ще определи различните отбори, които ще бъдат промоцирани. Засега обаче можем да ви кажем, че още осем отбора ще влязат в Националната дивизия освен очакваните, следвайки в избора политически, както и спортни критерии. В допълнение към 24-те, които вече имат право, следните отбори ще отидат в топ категорията: „Елас“, „Реджана“, „Триестина“ (независимо от мястото, което тя заема в класирането, но в знак на почит към останалите титли на Nobilissima Trieste), „Фиорентина“, „Леняно“, „Миланезе“, „Венеция“ и „Прато“, като се има предвид, че тосканският град има повече от 155 регистрирани играчи ... "|Резолюция на Итал. футболна федерация, публикувана във в. „Ла Стампа“ на 29 юни 1928 г., стр. 5.)}}
Двете групи от така създадените 16 отбора биха имали двойната цел както спечелването на титлата за 1929 г., което по очевидни времеви причини в този случай няма да се играе на финален турнир, а чрез повторното въвеждане на финала за последен път, така и разделянето на дружествата на една елитна група и на друга за следващите сезони. По-конкретно, половината от дружествата биха съставлявали „Национална дивизия Серия А“, ткласираните между 9-а и 14-
Участието в Националната дивизия води до трудна финансова ситуация за „Венеция“, до такава степен че той се отказва от първото си пътуване до [[Риека|Фиуме]] през шампионата 1929/30 г., макар че все пак успява да се спаси в края на турнира от Серия Б. Лятото на 1930 г. донася някои новини със смяната на името, което е начин да се избегне това големият размер на натрупаните дългове да повлияе на отбора. Новият клуб е преименуван на Спортно дружество „Серенисима“ (''Società Sportiva Serenissima'') и цветовете му също са променени с приемането на венецианското червено от флага на Лъва на Сан Марко, а на гърдите на футболистите е поставен класическият крачещ лъв.
=== 1930-те години ===
През май 1931 г., по случай Международното гимнастическо състезание за жени, венецианският стадион „Сант'Елена“ е кръстен на авиатора Пиер Луиджи Пенцо.
С новото си име „Венеция“ оспорва четири шампионата в Серия Б, но в края на сезон 1933/34 отборът е осъден на изпадане. След това обаче изпадането е отменено поради разширяването на категорията през следващия сезон, чиито отборите-участници от 26 стават 32. Дружеството успява да запази мястото си в Серия Б, но това не е единствената новост за сезон 1934/35: назначен е извънреден комисар в лицето на Томазо Паскуали, а от 1 август 1934 г. дружеството се завръща, за да бъде наречена Фашистка асоциация „Калчо Венеция“ (''Associazione Fascista Calcio Venezia''). Освен това има връщане към традиционните черно-зелени цветове. В края на шампионата „Венеция“ изпадна в зараждащата се Серия Ц.
Първият опит в Серия Ц е много кратък, защото венецианците веднага печелят шампионата, изпреварвайки „[[Виченца Калчо|Виченца]]“, „[[Удинезе Калчо|Удинезе]]“ и „Падуа“, и се завръщат в Серия Б, достигайки през същата година и осминафиналите на [[Копа Италия|Купата на Италия]], където са победени с 2:0 от „[[СС Лацио|Лацио]]“. Силата на тази формация е „желязната група полузащитници“ Варини-[[Алдо Бифи|Бифи]]-[[Атилио Косовел|Косовел]]. През следващия сезон в Серия Б „Венеция“ е спасена благодарение на квалификационен турнир, изигран между „Про Верчели“, „Месина“ и „Катания“, които достигата предпредпредпоследното място заедно с „неровердите“. Въпреки двупосочния турнир по италиански (т. нар. ''torneo all'italiana'') четирите отбора завършват с равни точки. Само по-нататъшните плейофи на неутрален терен карат „Венеция“ да играе за спасение в решаващия мач, изигран в [[Рим]] на 11 юли 1937 г. срещу „[[Калчо Катания|Катания]]“ и спечелен с 4: 0. През същата година „Венеция“ достига осминафинала в
[[Файл:Stadio Pierluigi Penzo Venezia-outside1.jpg|мини|[[Стадион „Пиер Луиджи Пенцо“]]]]През 1937 г., с възхода на президентския пост на Арналдо Бенати, започва период на голям възход за „Венеция“. Новият президент възстановява черно-зеленото общество от нулата. В шампионата на Серия В от 1937 до 1938 г., в който „Венеция“ завършва осми, Бенати поставя основите за следващия сезон, последван от важни играчи като [[Виктор Тортора]] и [[Джовани Алберти]], които в края на шампионата отиват в отбора. През сезон 1938/39 „Венеция“ стартира с големи амбиции, като успява да спечели промоция в Серия А благодарение на второто място след „Фиорентина“. То е постигнато в последния ден, когато отборът печели мача в [[Бергамо]] срещу „Аталанта“ (1:0), заставайки редом с нея в класирането и получавайки повишение благодарение на по-доброто съотношение на головете. Победният гол, отбелязан пред 5000 фенове, е на [[Франческо Перниго]], който все още е играчът на „Венеция“, вкарал най-много голове (45) в шампионатите, играни в Серия А. Сред големите архитекти на промоцията е и [[Джузепе Джирани]] – треньор, който поема поста в настоящото първенство и който ръководи „венецианците“ и през следващия сезон. Джирани е много важна фигура във венецианския футбол от онази епоха и по-късно заема важни управленчески роли.
Участието в Серия А води до ново обновяване на [[стадион „Пиер Луиджи Пенцо“]] с капацитет, който се удвоява от 10 000 на 22 000 души след разширенията на съществуващите трибуни и стъпала, а завоите се трансформират със стъпала.
=== 1940-те: периодът на славата ===
Със завръщането си в Серия А след 12 г. отсъствие отборът на „Венеция“ набира сили. Пристигат [[Луиджи Бузидони]], [[Силвио Ди Дженаро]], [[Лидио Стефанини]], но преди всичко дебютира [[Валентино Мацола]], който ще се окаже най-силният играч, който някога е носил фланелката на „Венеция“. На военна служба във Венеция, морякът Мацола, след като се откроява в Campo dei Bacini, като играе на срещи между военни представители, прави проба във „Венеция“, която след това го купува от „Алфа Ромео Милано“ (тим от Серия Ц). В шампионата „Венеция“, след като се възползва от лукса да победи у дома бъдещите италиански шампиони на „Амброзиана Интер“, завършва първенството с чест на десето място. Тимът през онези години толкова впечатлява националната преса, че дори се обмисля възможността за „трансплантация“ на блокадата на „Венеция“ в националния отбор. През този сезон обаче играчът на „Венеция“ Гуидо Корбели отива в Националния отбор на Италия.
Сезонът 1940/41 кара „Венеция“ да влезе в аналите на италианския футбол. За подсилване на играчите, тренирани от [[Джовани Батиста Ребуфо]], пристигат [[Джан Емилио Пиаца]], [[Ланфранко Алберико]], но преди всичко [[Ецио Лоик]] от [[Риека]]. Последният, купен от „Милан“ прави страхотно дуо леви бекове заедно с Мацола, като двамата са късметът на „Венеция“, а впоследствие и на „[[ФК Торино|Гранде Торино]]“. Ако „Венеция“ не надхвърля 12-
На следващата година, с трикольора на Копа Италия на гърдите, „Венеция“ дори има под ръка Скудетото. Дуото Лоик-Мацола дава всичко от себе си, докато Перниго вкарва 12 гола в лигата. Няколко неделни от края неровердите имат възможност да възспрат „Рома“, като ги приемат в Пенцо, но след като пропускат дузпа, те губят невероятно играта, компрометирайки шампионата. Оставането в състезанието до края и победата над „Торино“ с 3:1 на стадион „Пенцо“ губяят смисъл. Шампионатът е спечелен от „Капитолия“ с 42 точки пред „Торино“ (39) и „Венеция“ (38). Това е прекалено очевиден завършек, който огорчава дълбоко президента Бенати.
„Венецианците“ нямат по-доббър ксъмет с Купата на Италия, където са победени на полуфинала от „Милан“ с 2:1. На 5 април 1942 г. Лоик и Мацола дебютират в Националния отбор в мача, спечелен с 4: 0 срещу Националния отбор на Хърватия.
Продажбата през лятото на 1942 г. на Лоик и Мацола на „Торино“ за значителната сума от един милион лири, към която се добавя напускането на Пиаца, разбива отбора, който през
Националният футбол се завръща след войната с шампионата Alta Italia 1945
През сезон 1947/48 „Венеция“ достига отличното четвърто място, докато през следващата година спортният директор Джузепе Джирани и треньорът Марио Вилини дори успяват да изведат отбора на второ място в шампионата на Серия Б, като той се издигат в топ серията заедно с „Комо“ и изпреварвайки „Виченца“ само с една точка. Това са двете години, в които се откроява нападателят [[Адриано Дзека]], автор на общо 39 гола, подкрепян добре в годината на издигането от [[Лидио Масагранде]] и [[Марио Реносто]], известен като
=== 1950-те години ===
Започва противоречив период, в който „Венеция“ след Бенати плаща от една страна за липсата на солидна среда около дружеството и от друга – за определено бездействие на общинските администрации при логистичната подкрепа за „Венеция“.
И в Серия Б отборът не блести особено, като се отдалечава от водещите позиции въпреки нападателя си [[Пиетро Брочини]], способен да вкара 20 гола. Положението се влошава през сезон 1951/52, където дори няма да е необходимо да се извика треньорът от последното повишение в топ серията [[Марио Вилини]], за да се избегне изпадането в Серия Ц. Това са години, в които се прави .първи опит да се даде подтик на местните младежи като [[Гастоне Нордио]], [[Джулио Бонафин]], [[Джорджо Стиванело]], много от които правят добра кариера в по-горните дивизии.
Line 118 ⟶ 117:
Периодът в серия Ц продължава четири години, като по средата му има възход при президентството на Марио Валери Манера, който дава нов тласък на венецианската асоциация. През сезон 1953/54 „Венеция“ се доближава до промоцията, като завършва на трето място само с една точка от „Арсеналтаранто“ благодарение на 12-те гола на [[Лучано Срокаро]]. Истинският преломен момент настъпва през сезон 1955/56, когато [[Карло Алберто Куарио]] е извикан на черно-зелената пейка и успява да вкара „Венеция“ в Серия Б от първи път. Това е тежък шампионат, при който венецианците трябва да се изправят срещу противниците си „Самбенедетезе“ и „Карбонсарда“ до окончателната победа в последните два дни. След равенството в [[Марке]], последвалата победа с 2:0 на стадион Пенцо над „Карбонсарда“ позволява на „Венеция“ да спечели промоцията заедно със „Самбенедезе“ на първо място и преодолявайки „Карбонсарда“ с една точка. Промоция, базирана на група играчи, които донасят успехи и през следващите години: вратарят [[Луиджи Бертоси]], защитниците [[Дино Франи]] и [[Марио Тескони]], полузащитникът [[Серджо Мион]] и тримата страхотни голмайстори като Джорджо Боцато, [[Джовани Калегари]] и [[Паоло Баризон]], успели през следващия сезон да поставят венецианците на най-високите позиции в Серия Б. Баризон след това се мести в „Дженоа“, а по-късно в „Милан“ и след това дебютира в Националния отбор. Треньорът Куарио е отличен с приза „Златният сеяч“ (''Semminatore d'oro'') за първия си сезон в Серия Б с „венецианците“.
Въпреки продажбата на Баризон „Венеция“ в годината на 50-
В шампионата 1958
След четири години Карло Алберто Куарио напуска венецианската скамейка и е наследен от Джовани Костанцо, но резултатите са по-ниски от очакваните. В края на шампионата „неровердите“ делят третото последно място със „Симентал Монца“ и „Таранто“. В плейофите „Венеция“ след поражението от „Монца“ (0:2) успява да спечели срещу „Таранто“ (4:2), но в крайна сметка изпада в Серия Ц, след като не успява да победи „Монца“.
=== 1960-те години ===
През сезон 1960
Шампионатът от Серия А 1961
На следващата година, след като отличния дебют на стадион „Сан Сиро“ срещу шампиона на Италия „Милан“, завършил 3:3, „Венеция“ завършва първия кръг само с 11 спечелени точки. Във втория кръг „Милан“ е бит на стадион „Пенцо“ с 2:1, но поради хвърлена бутилка на терена, която удря играча на „Милан“ [[Марио Давид]], принуждавайки го да се смени, за първи път в историята на италианския футбол поражението се прилага служебната загуба заради правилото за строга отговорност. „Лагунарите“, които не могат да се възстановят освен с победата на гостите с 4:1 във Флоренция (най-добрата в серия А в дългата история на „венецианците“), първенството завършва с изпадането на отбора в Серия Б. В края на сезона има много напускания, като се започне с треньора Карло Алберто Куарио и се свърши с Джино Рафин, автор на 39 гола в три първенства.
В следващите две първенства „лагунарите“ играят в Серия Б, достигайки съответно 14-
В Серия А „Венеция“ остава само един сезон. Има няколко причини за изпадането. Ако от една страна венецианските предприемачи не подкрепят талантливия Марио Гато на върха на дружеството, от друга администраторите отново губят възможността да построят новия стадион. Дори кампанията за покупки не е от най-успешните, защото, след като младият Дино Д'Алеси е продаден, са купени двама чужденци
В шампионата 1967
== Настоящ състав ==
Line 213 ⟶ 212:
== Успехи ==
; [[Купа на Италия]]
* '''Победител'''(1): 1940 – 41
; [[Серия Б]]
* '''Шампион'''(2): 1960 – 61; 1965 – 66
** '''Вицешампион'''(3): 1938 – 39; 1948 – 49; 1997 – 98
Line 228 ⟶ 227:
* '''Шампион''' (2): 1982 – 83, 2011 – 2012
** '''Вицешампион''' (1): 1978 – 79
; 19 сезона в
; 39 сезона в
; 28 сезона в [[Серия Ц]]
; 3 сезона в '''Серия Д'''
== Известни бивши футболисти ==
| |||