Разлика между версии на „АС-23“

192 байта изтрити ,  преди 9 месеца
м
правопис/общо форматиране; overlinked (17)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“))
м (правопис/общо форматиране; overlinked (17))
име на отбора = Атлетик Слава 1923|
прозвище = ''Асистите''|
герб = [[Файл:Black_lion_rampant_in_a_circle.svg|200px|Атлетик-Слава `23]] |
основан = [[28 октомври]] [[1923]] |
стадион = „[[Българска армия (стадион)|Стадион АС-23]]“ |
 
== Успехи ==
* Шампион на [[България]] ([[1931]])
* Носител на [[Националната купа]] (1931, [[1941]])
* Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г., но тогава с ранг на Втора дивизия/. Носител на купата на столичната община – „Улпия Сердика“ през 1933
== История ==
[[Файл:CSKA roots bg.png|мини|250px|Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА]]
Поради второ отнемане на игрището на [[Атлетик (София)]] от Левски отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на [[Офицерски спортен клуб (София)|ОСК]], [[Слава (София)]] и [[Атлетик (София)]] е решено те да се обединят на [[28 октомври]] [[1923]] година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва ''Офицерски спортен клуб Атлетик'', а от ОСК Слава предлагат ''Офицерски спортен клуб Аспарух''. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става '''''Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23'''''. Първият председател на клуба е подполк. [[Никола Карагьозов]]. На [[19 май]] [[1925]] клубът е утвърден в [[Министерство на вътрешните работи|министерство на вътрешните работи и народното здраве]]. През [[Първенство на България по футбол 1930/31|сезон 1930/31]] отборът завършва в [[Софийска футболна дивизия|софийската дивизия]] с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие [[Етър (Велико Търново)|Етър]] с 5:0 на осминафинала, [[Сила (Ямбол)]] е разгромен със 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на [[Шипченски сокол]] обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с [[Напредък (Русе)]] който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на [[13 септември]] [[1931]] на стадион „[[Юнак (стадион)|Юнак]]“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 [[Борислав Габровски]] влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 души (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
[[Файл:AS-23 ustav.jpg|мини|150px|Първата страница от устава на АС-23]]
Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в [[Софийски районен съд]] на [[13 юли]] [[1934]]. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на [[Царска купа|Царската купа]] срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказане огромна финансова помощ от организацията [[Бранник]]. Клубът е бил под патронажа на [[Министерство на отбраната|Министерството на войната]], което е осигурявало екипировката на клуба.
[[Файл:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|150px|Препис на обединителния протокол на [[Чавдар (София)]]]]
 
На [[9 ноември]] [[1944]] г., АС-23 е обединен с [[Шипка (София)|Шипка-Победа]] (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името [[Чавдар (София)]]. Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9 септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор [[Димитър Айранов]] е арестуван и осъден от [[Народен съд|Народния съд]] на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант [[Константин Лукаш]] е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г.<ref name="Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш">[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=98069&postcount=40 Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш], форуми „Бойна слава“</ref>.
 
АС-23 развива успешно и други спортове като [[лека атлетика]], [[баскетбол]], [[волейбол]], [[тенис]], [[шахмат]], [[плуване]], [[ски]], [[бокс]], [[Хокей на лед|хокей]], [[езда]] и др. От клуба излезли са [[Балканиада|балканските шампиони]] [[Григорий Педан]] (лека атлетика, бягане) и [[Любен Дойчев]] (десетобой), ездачите ген. [[Владимир Стойчев]] и ген. [[Крум Лекарски]].
[[Файл:AS-23 notarial act.jpg|мини|Нотариален акт върху игрището на АС-23]]
 
Стадион „АС-23“ (известен и като „''Атлетик Парк"'') се е намирал на мястото на сегашния стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на [[27 януари]] [[1925]] г. в местността „Пустинята“ в [[Борисовата градина]]. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години стадион „АС-23“ е с единствения затревен футболен терен. През 1943 година стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни за около 15000 зрители. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим. През 1944 година стадионът е собственост на [[Чавдар (София)]] под ново име стадион „Чавдар“. По-късно е прехвърлен в собственост на [[Министерство на отбраната|Министерство на народната отбрана]] (МНО) на Народна Република България под ново име стадион „Народна Армия“, т.е. национализиран от комунистическия тоталитарен режим.
 
== Председатели ==
* подполк. [[Никола Карагьозов]] – 1925 – 1935
* полк. [[Димитър Айранов]] – 1935 – 1937
* [[Стефан Танев]] – 1937 – 1940
* [[Асен Диков]] – 1940 – 1941
* [[Тодор Зъбов]] – 1941 – 1942
* генерал-майор [[Димитър Айранов]] – 1942 – 1944
 
== Известни футболисти ==
* [[Борислав Футеков]] (Борсата)
* [[Любомир Ангелов]] (Старото)
* [[Борислав Габровски]]
* [[Димитър Григоров]]
* [[Вучко Йорданов]]
 
== Противоречия ==
В телевизионно интервю <ref name="ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов">[http://www.youtube.com/watch?v=U2gt_QxLcWQ ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов], качено в youtube.com</ref> известния български емигрант през тоталитаризма [[Дими Паница]] и братовчед му [[Михаил Белов]], заявяват, че ЦСКА не може да се нарече наследник на АС-23, тъй като според тях извършеното може да бъде квалифицирано единствено като „грабеж“.
 
Според Васил Рангелов Стоянов (роден 1935 г.), по думите му дългогодишен привърженик на ЦСКА и АС-23 заявява, че Дими Паница и Мишо Белов не са фенове на АС-23, а на Левски. В същото интервю той заявява, че АС-23 и ЦСКА трябва да се приемат като един и същ отбор.<ref>[http://www.cska-archive.com/doc/Vestnik/Chervenite/152.pdf вестник „Червените“, брой 152 – в PDF вариант]</ref>
ръководството на управителния и контролен съвет, задължени по закон.
 
Невъзможно е АС-23 да бъде закрит от Софийския околийски съд през 1952 година, поради факта, че: На [[9 ноември]] [[1944]] г., АС-23 е обединен с [[Шипка (София)|Шипка-Победа]] (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името [[Чавдар (София)]]. Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал [[Владимир Стойчев]] веднага след 9 септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).
 
== Бележки и източници ==
37 164

редакции