Добруджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ivanpeev83 (беседа | приноси) |
||
Ред 41:
Цяла Добруджа от [[Тулча]] до [[Добрич]] общоприето е възприемана като българска земя и винаги е била част от българската [[етнос|етническа]] територия. Добруджа е първата част от [[българско землище|Българското землище]] и люлка на съвременната българска държавност. Съобразно преобладаващото българско население Добруджа става част от територията ([[диоцез]]а) на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] още с [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за учредяването ѝ. През годините около и след Руско-турската освободителна война в Добруджа се преселват българи и от [[Бесарабия]], които са преселници от Източна Тракия, Старозагорско, Сливенско, ямболските села и Карнобатско в края на 18 век, по-време и след Руско-турската война от 1829 – 1830 г. и през Кримската война.
През 1854 г. по данни на Нойс в Добруджа живеят хора от шестнадесет раси.<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=126|oclc=894636829}}</ref> Между 1857 и 1869 г. в Добруджа са построени първите две железопътни линии в европейската част на Османската империя.<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=44|oclc=894636829}}</ref> Първата е между [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Кюстенджа]], а втората – между [[Русе]] и [[Варна]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref> През 1861 г. Пейтън пише, че в Добруджа живеят казаци, които предпочитат изгнанието пред руската асимилация. Те населяват
През [[1878]] г. със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]], като компенсация за това, че русите присъединяват земи северно от Дунава (тесния териториален коридор на ''Южна [[Бесарабия]]'' покрай [[Дунав]], включващ част от [[Буджак]]а), на Румъния е дадена за морски излаз част от българската [[историко-географска област|област]] без [[Мангалия]], [[Кобадин]] и [[Расово]], като земите южно от тази линия остават български. На [[Берлински конгрес|конгресът в Берлин]] с последвалия го [[Берлински договор]] Румъния получава от Великите сили и земите между линията Мангалия—Кобадин—Расово и днешната граница, а България запазва останалото от Добруджа, придобило известност по-късно като [[Южна Добруджа]].
| |||