Св. св. Петър и Павел (Никопол): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 23:
[[File:Nikopol by Felix Kanitz.jpg|мини|ляво|„Никопол“ от Феликс Каниц. Църквата се вижда вдясно от средата на картината.]]
Църквата е проучена за пръв път през 1871 г., от Феликс Каниц. Тогава в нея вече отдавна не се служело и тя се намирала в двора на една турска къща. Каниц чул предание, че някога била катедрален храм на никополските [[Римокатолическа църква|католици]] ([[павликяни]]).<ref>Kanitz, F. Donau-Bulgarien und der Balkan: Historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1876. Bd. 2. Leipzig, 1877, [http://archive.org/stream/donaubulgarienu00goog#page/n237/mode/2up 176]; Bd. 3. Leipzig, 1879, [http://archive.org/stream/donaubulgarienu01goog#page/n389/mode/2up 329-330].</ref> Той споменава две малки кули-звънарници над черковния притвор; една от тях се вижда и на направена от него акварелна рисунка. Когато
Сградата е с малки размери: 10 х 7 метра. Входът ѝ е откъм южната страна на притвора. Корабът ([[наос]]ът) отвътре е кръстовиден, с една олтарна [[апсида]]. Високият купол се издига право над вътрешните ъгли на кръста. Тесният притвор по-рано е бил двуетажен.<ref>Златев, Т. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, 84.</ref> Отвън стените имат слепи арки с декоративна зидария от тухли и бял камък. Съдейки по стила на тази украса, храмът датира от XIV в. Това го прави едно от най-важните запазени произведения на средновековното българско строителство.<ref>[[Кръстю Миятев|Миятев, К.]] Архитектурата в средновековна България. С., 1965, 185.</ref>
Ред 35:
== Изследвания ==
* Balş, G. Mănăstirea din Nicopoli. – Buletinul Comisiunii Monumentelor Istorice, VII, fasc. 28, 1914, [http://www.scribd.com/doc/131769896/Buletinul-Comisiunii-Monumentelor-Istorice-anul-1914-VII 148-152]
* Златев, Т. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, 82-86
* Николова, Б. Православните църкви през Българското средновековие, IX-XIV в. С., 2002, 150
|