Близкоземни астрономически обекти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Източници |
Добавка 2: класификация |
||
Ред 17:
<ref>[https://web.archive.org/web/20161210142717/http://nss.org/resources/library/planetarydefense/2000-ReportOfTheTaskForceOnPotentiallyHazardousNearEarthObjects-UK.pdf Report of the Task Force on potentially hazardous NEAR EARTH OBJECTS]</ref>. Дефинират се като обекти, пресичащи земната орбита на разстояние по-малко от 0,05 а.е. (19,5 разстояния до [[Луна]]та) и чиято [[абсолютна звездна величина]] е 22 или по-ярка (което при средно [[албедо]] 0,14 предполага, че имат размер 140 m и повече). Над 98% от познатите към момента потенциално опасни обекти не представляват опасност в близките 100 години. Само 38 от тях се водят в списъка Sentry Risk Table на Центъра за изследване на близкоземните обекти на [[НАСА]]. <ref>[https://cneos.jpl.nasa.gov/sentry/ Sentry: Earth Impact Monitoring]</ref>. Към септември 2020 са записани 2116 потенциално опасни тела (около 9% от общия брой на околоземните обекти), като 157 от тях са с диаметър повече от 1 km.<ref>[https://cneos.jpl.nasa.gov/stats/totals.html Discovery Statistics]</ref><ref>[https://minorplanetcenter.net/iau/lists/Unusual.html Unusual Minor Planet]s</ref> Повечето потенциално опасни астероиди спадат към групата на [[аполони]]те (1730) и 171 принадлежат към групата на [[атени]]те. Каталогът на НАСА за околоземни обекти включва по дати приближаването на астероиди и комети до Земята, изразено в лунни диаметри, относителна скорост и размер на обекта.<ref>[https://cneos.jpl.nasa.gov/ca/ NEO Earth Close Approaches]</ref> Пълен списък на потенциално опасните астероиди е даден на сайта на Центъра за малки планети заедно с описанието им. <ref>[https://www.minorplanetcenter.net/iau/lists/t_phas.html List Of Potentially Hazardous Minor Planets (by designation)]</ref>
== Класификация на близкоземните астероиди ==
[[File:Neas.svg|thumb|right|220 px|Орбити на групите близкоземни астероиди]]
Въз основа на на орбиталните си параметри – [[голяма полуос]] '''a''', [[перихелий]] '''q''' и [[афелий]] '''Q''' – близкоземните астероиди се разделят на 4 групи:
* [[Аполони]] (най-голямата група): '''a > 1 AU; q < 1.017''' (т.е. пресичат отвън афелия на Земята). Някои от тях имат голям [[ексцентрицитет]] и пресичат дори орбитата на [[Венера (планета)|Венера]], а в афелия си други достигат до [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Наречени са по името на първия открит астероид [[1862 Аполон]] (открит 1937 г.), който е с перихелий q = 0,65, афелий Q = 2,293, ексцентрицитет e = 0,56 и голяма полуос a = 1,47 а.е. Най-големият астероид от аполоните е [[1866 Сизиф]] с диаметър около 7,0-8,5 km (q = 0,875, афелий Q = 2,91, ексцентрицитет e = 0,539 и голяма полуос a = 1,89 а.е.) Друг забележителен представител е [[4179 Таутатис]] с диаметър 2,5 km, който е в резонанс 3:1 с Юпитер и 4:1 със Земята. Той е с нестабилна орбита и спада към потенциално опасните астероиди, преминал през 2004 г. покрай Земята само на 0,01 а.е. (4 разстояния до Луната), като се очаква през 2069 г. да премине на 0,02 а.е. от Земята. Вероятността да се сблъска с нашата планета е много ниска, но като тяло с ниска [[инклинация]] i = 0,45, преминаващо често покрай Земята, Марс и Юпитер, има вероятност да бъде изхвърлен от вътрешната част на Слънчевата система през следващите няколко милиона години.
* [[Атени]]: астероиди, вътрешни на земната орбита, с характеристики '''a < 1 AU; Q > 0,983''', т.е голямата им полуос е по-малка от 1 а.е., което е средната величина на разстоянието на земната орбита около Слънцето, и при своя афелий пресичат перихелия на Земята. По този начин орбитите им почти изцяло са между Слънцето и Земята. Тази група е наречена по първия такъв открит астероид [[2062 Атен]] (1976 г.) с перихелий q = 0,79, афелий Q = 1,434, ексцентрицитет e = 0,183 и голяма полуос a = 0,97 а.е. Към 2020 г. са открити 1841 атени, което е значително по-малко от аполоните. Причина за това е, че като вътрешни астероиди, те могат да се наблюдават за кратко време преди изгрев слънце.
* [[Атири]]: наричани също [[апохели]], са астероиди, чиито орбити са изцяло вътрешни спрямо орбитата на Земята, т.е. техният афелий винаги е по-близо до Слънцето от перихелия на Земята. Често биват класифицирани като подгрупа на атените. Наречени са по първия открит астероид с такива параметри [[163693 Атира]], който е [[двоен астероид]], въртящ се около общ [[барицентър]], с размери съответно 4,8 и 1,0 km и параметри q = 0,5; Q = 0,98, e = 0,32; a = 0,74 а.е. Поради малките им размери и трудности при наблюдението, към 2020 г. са открити само 20 такива астероида – могат да се уловят за кратко ниско над хоризонта при изгрев или залез слънце.
* [[Амури (астероиди)|Амури]]: това са астероиди, които никога не пресичат [[земна орбита|земната орбита]], т.е. те са изцяло външни спрямо Земята. Общите им орбитални параметри са: голямата им полуос полуос a > 1 а.е., орбиталният им период е повече от една година, в перихелия си не пресичат земния афелий, но са причислени към близкоземните астероиди, защото перихелият им е '''1,017 < q < 1,3 а.е.''' Групата носи името на първия открит астероид [[1221 Амур]] (q = 1,08 AU, Q = 2,75 AU, a = 1,92 AU, e = 0,44 и диаметър окомо 1 km). Астероидите от тази група в афелия си пресичат орбитата на [[Марс (планета)|Марс]], други достигат до [[Астероидния пояс]], а трети дори се доближават отвътре до орбитата на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Сред амурите има и няколко потенциално опасни астероида, като напр. [[3671 Дионисий]], [[3908 Никс]] и др.
== Източници ==
| |||