Давид: Разлика между версии

'''Давид''' „милимето, на който означава: мил, възлюбен“ е [[Общ увод в Библията|библейски цар]] на [[Израил]] и [[Юдея]], приемник на [[Саул]], баща и предшественик на цар [[Соломон]]. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за [[пророк]] от [[юдаизъм|юдаизма]], [[християнство]]то и [[ислям]]а. Неговата история започва в I Цар. 16 гл. и завършва в III Цар. 2 гл., като голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2  – 29 гл.

Според Библията, по времето, когато действащият [[цар]] Саул се компрометирал в очите на своите съвременници и поданици, ползващият се с огромен авторитет последен израилски съдия [[Самуил (пророк)|Самуил]], е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение от Бога, неговият избор се спрял именно на Давид, тогава все още невръстно детеюноша. Оттам нататък, спирайки се на ранните години на Давид, библейският разказ говори предимно за конфронтация между Саул и Давид, предизвикана от първия.

Библейската история ''1 Царств. гл. 16  – 31 <!-- ??? -->)'' разказва за поредната битка между израилтяни и [[филистимци]] и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил [[Голиат]] – гигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал., защото Тогававсички се явилстрахували. Като узнал за това, Давид – все още невръстенмладеж, не се уплашил, и като се уповавал твърдо на Господа, приел да се изправи срещу гиганта. иИ с Божията помощ го победил, като муго нанесълулучил смъртоносенс ударкамък сизстрелян прашкаот прашката си, и когато Голиат паднал на земята, Давид притичал и го поразил със собствения му (на Голиат) меч. Именно оттогава Давид става твърде популярен и харесван сред широките народни маси.

Впечатлен от победата на Давид и респектиран от неговата слава на герой, Саул дава на Давид за съпруга дъщеря си Мелхола. В този момент Давид става и част от двора на юдейския цар. При все това Саул не пропуска случай да се разправи с конкурента си за престола. Освен всичко Давид имал славата на прекрасен [[поет]] и [[музикант]] (свирел на [[арфа]]). Веднъж, докато Давид свирел и пеел, Саул изпратил срещу него копието си и само ловката реакция на Давид го спасила от гибел. Самата ръка на Мелхола Давид не получава лесно – той трябва да извърши редица сложни подвизи, сред които това да донесе като дар на Саул 300 (400 – според различните преводи) филистимски краеобрязъци (т.е. кожата, която остава след [[обрязване]]то на мъжкия полов член – обред, който е сакрален за юдаизма, но по това време е твърде чужд и неприемлив затази филистимците)цел. На Саул не се нрави и близкото приятелство между сина му Йонатан и Давид.

Древната юдейска традиция очаква своя [[Месия]] като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си,И родословията на Иисус, представени в евангелията по [[Матей (евангелист)|Матей]] и [[Лука]], неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид ''(Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23)''. В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово“ и „клонка Давидова“, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството.

Библейският цар е чест обект на разработка от изобразителното изкуство и в западната, и в източната традиция. Извън буквалните изобразявания на една или друга сцена, извън портретните творби, интересен е сюжетът „Дърво Йесеево“Иесеево“ (ЙесейИесей е бащата на Давид). Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като [[Платон]], [[Аристотел]], [[Гален]] и т.н. В България това изображение се среща в стенописите на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] и църквата „Рождество Христово“ в [[Арбанаси]].