Мирей Дарк: Разлика между версии

'''Мирей Дарк''' ({{lang|fr|Mireille Darc}}) е френска актриса, [[сценарист]]ка, [[режисьор]]ка и фотомодел. <ref>[httphttps://www.imdb.com/name/nm0014800/ www.imdbMireille Darc (1938–2017)], IMDb.com].</ref> През 2006 година става дама на [[Орден на почетния легион|Почетния легион на Франция]].<ref name="mire_Mire">{{Цитат уеб | заглавие = Mireille Darc – Site officiel | труд = mireille-darc.com | достъп_дата = 22 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.mireille-darc.com/pages/biographie.html | език = fr }}</ref>

Мирей ДаркРодена е родена на 15 май 1938 г. в [[Тулон]], [[Франция]].<ref name="allo_Mire">{{Цитат уеб | заглавие = Mireille Darc | труд = AlloCiné | достъп_дата = 22 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.allocine.fr/personne/fichepersonne_gen_cpersonne=4937.html?nopub=1 | език = fr }}</ref> Баща ѝ е градинар, а майка ѝ е продавачка в магазин за хранителни стоки.<ref name="allo_Mire"/> Завършва Консерваторията по драматични изкуства в Тулон, след което през 1959 г. се премества да живее в [[Париж]] в преследване на актьорска кариера.<ref name="allo_Mire"/>

В началото работи като модел, а след това получава малки роли. Дебютира в [[телевизия]]та през 1960 годинаг., а първата си голяма роля получава през 1964 годинаг. във филма „[[Господинът]]“ с партньор [[Жан Габен]]. През 1966 годинаг. получава първата си голяма награда за ролята във филма „[[Галя (Galia)]]“ на режисьора [[Жорж Лотнер]], с когото ще направи общо 13 филма. За ролята си във филма Мирей бива заставена да се изруси и остава характерна [[блондинка]] до края на живота си. През 1966 годинаг. получава [[прякор]]а си "Големият„Големият скакалец/скакалец“ ({{lang|fr|La Grande sauterelle"}}) след участие в едноименния филм.

През 1968 г. среща [[Ален Делон]] и двамата остават заедно 15 години<ref name="pure_Mire">{{Цитат уеб | заглавие = Mireille Darc | труд = Purepeople.com | достъп_дата = 22 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.purepeople.com/people/mireille-darc_p1352#biography | език = fr }}</ref>, като участват съвместно в повече от 7 филма. През 1970 годинаг. Мирей Дарк поднася оригинален подарък на [[Ален Делон]], написвайки сценарий за филм, посветен на идеалната съвременна любов, „[[Madly]]“, в който двамата изпълняват главните роли.

Мирей Дарк придобива огромна популярност с участието си като партньркапартньорка на [[Пиер Ришар]] в два филма на режисьора [[Ив Бернар]], показвани с успех и в [[България]], „[[Високият рус мъж с черната обувка]]“ (1972) и „[[Завръщането на високия рус мъж]]“ (1974).

През 1980 г. претърпява операция на сърцето, а през 1983 годинаг. се разделя с [[Ален Делон]]. Мирей преживява тежко раздялата, по-късно през същата година претърпява автомобилна катастрофа, след което е обездвижена за три месеца заради фрактура на гръбначния стълб.<ref name="gala_Mire">{{Цитат уеб | заглавие = Mireille Darc – La biographie | труд = Gala.fr | достъп_дата = 22 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.gala.fr/stars_et_gotha/mireille_darc | език = fr }}</ref> Малко след това през същата година Мирей Дарк и [[Ален Делон]] се разделят окончателно.

През 1984 годинаг. Мирей Дарк се омъжва за журналиста и автор [[Пиер БарреБаре]], който се разболява и умира 5 години по-късно. От 2002 г. е омъжена за архитекта [[Паскал Депре]].

През 2003 годинаг. Мирей Дарк и Ален Делон се снимат заедно в телевизионния сериал „Франк Рива“, а през 2006-2007 г. играят заедно на театралната сцена в „[[Мостовете на Медисън]]“, адаптация на романа на [[Робърт Джеймс Уолър]].

През 2006 годинаг. Мирей Дарк публикува автобиография със [[заглавие]] "Докато„Докато бие сърцето ми/Tant que battra mon coeur"coeur“, през същата година получава от [[президент]]а на [[Франция]] [[Жак Ширак]] отличителните знаци на Дама на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]].

Погребана е на 1 септември 2017 г. в гробището [[Монпарнас]].<ref>«Obsèques„Obsèques de Mireille Darc: Pascal Desprez et Alain Delon unis dans le chagrin »chagrin“, [http://www.lefigaro.fr/cinema/2017/09/01/03002-20170901ARTFIG00158-obseques-de-mireille-darc-pascal-desprez-et-alain-delon-unis-dans-le-chagrin.php article du journal ''Le Figaro'', du 1er septembre 2017.]</ref>

[[Категория:ХораФранцузойки от Прованс-Алпи-Лазурен брягмодели]]