Персей Македонски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
В началото на царуването си Персей си печели популярност като опрощава дълговете към държавата и дава амнистия на изгнаниците, прокудени заради провинения срещу баща му.<ref>{{cite book | last = Derow | first = P. S | title = Rome, the Fall of Macedon and the Sack of Corinth — In: Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII | publisher = Cambridge University Press | year = 2008 | pages = 301}}</ref> Извън Македония му се налага да използва сила, за да задържи в подчинение [[долопи]]те, жители на южна [[Тесалия]], които се разбунтуват през 174 г. пр. Хр.{{hrf|Derow|2008|304}}
 
По време на походите си в Тракия Персей печели за съюзник [[одриси|одриския]] владетел [[Котис II|Котис]], който по-късно го подкрепя във войната с римляните.<ref name="delev-perseus"/> В Елада негови съюзници стават [[Беотия|беотийците]], но [[Ахейски съюз|ахейците]] отхвърлят постъпките му, уплашени от възможната реакция на [[Древен Рим|Рим]].{{hrf|Derow|2008|304, 306}} На изток, към 278178 г. пр. Хр.<ref name="eckstein240"/>, Персей се сродява с двама елинистически владетели – на [[Прусий II|Прусий]], царя на [[Витиния]], дава сестра си [[Апама IV|Апама]] за жена{{hrf|Carney|2000|197}}, а сам, скоро след смъртта на първата си съпруга, се жени за [[Лаодика V|Лаодика]], дъщеря на сирийския владетел [[Селевк IV Филопатор]].<ref name="smith-perseusbeloch141"/>{{cite book | last = Beloch | first = Karl Julius | title = Griechische Geschichte. Vol. IV | location = New York | publisher = Cambridge University Press | year = 2012 | pages = 141}}</ref>
 
== Борба с Рим ==
Ред 27:
Още при възцаряването си Персей изпраща посланици в [[Сенат]]а, чрез които подновява договора на баща си Филип V за приятелски отношения с [[Древен Рим|Рим]].<ref name="smith-perseus"/> Но значителното военно, икономическо и дипломатическо израстване на Македония през първите години от царуването му я превръща в опасен съперник за хегемонията на Рим източно от [[Адриатика]] и води до избухването на [[Трета македонска война|Третата македонска война]].{{hrf|Eckstein|2010|240–243}}{{hrf|Derow|2008|301–303}}
 
След [[битка при Пидна|поражението при Пидна]] през 168 г. пр. Хр. Персей бяга в [[Амфиполис]] с малка свита, а след това на свещения остров [[Самотраки]]. Изоставен от приближените си, той е блокиран от римската флота и принуден да се предаде{{hrf|Smith|1867|208}}, след като римляните залавят децата му{{hrf|Carney|2000|196}}. През 167 г. пр. Хр. Персей е отведен в Рим и показан на [[триумф]]а на своя победител [[Луций Емилий Павел Македоник|Луций Емилий Павел]].{{hrf|Smith|1867|208}} Интерниран е в Алба Фуценс, където умира пет години по-късно.<ref name="beloch141"/> За смъртта му са известни две версии. Според едната Персей слага край на живота си като се подлага доброволно на глад. Според другата бившият македонски цар е докаран до лудост от пазачите му, които умишлено го лишават от сън.{{hrf|Smith|1867|208}}
В началото на [[Трета македонска война|войната]] Персей има всички шансове да победи, но в [[битка при Пидна|битката при Пидна]] (168 г. пр. Хр.) е разгромен и принуден да се предаде на римляните. Неговият победител [[Луций Емилий Павел Македоник|Луций Емилий Павел]] отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей [[епир]]ски полиси.
 
Със свалянето на Персей приключва господството на Антигоновата династия. Сложен е край на македонската монархия. По волята на римския Сенат Македония е разделена на четири малки републики с местно самоуправление.
 
След като римляните пленяват Персей той е показан в триумфа на Емилий Павел в Рим през 167 г. пр. Хр. Според предания след като известно време не му дават да спи той полудява. След това бива посечен с меч от пазачите си. Това вероятно противоречи на истината. Последният законен владетел на Древна Македония умира в плен през 166 г. пр. Хр.
 
== Външни препратки ==