Персей Македонски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
битките с Рим |
потомци |
||
Ред 4:
| починал-дата = [[162 пр.н.е.|162 г. пр.н.е.]]
}}
[[Файл:Споменик - Персеј.JPG|мини|200п|Статуя на Персей в Скопие]]▼
'''Персей''' ({{Lang|el|Περσεύς}}) е последният цар на [[Древна Македония]] (от 179 до 168 г. пр. Хр.) и последният от династията [[Антигониди]].
Line 10 ⟶ 9:
== Произход и ранни години ==
Персей е син и наследник на цар [[Филип V Македонски|Филип V]].<ref name="smith-perseus">{{ cite book | last = Smith | first = William (ed.) | title = A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Vol. III | location = Boston | publisher = Little, Brown and Company | year = 1867 | pages = 206 | url = https://quod.lib.umich.edu/m/moa/ACL3129.0003.001/214 | accessdate = 29.12.2020}}</ref> Роден е през 213 г. пр. Хр.<ref>{{cite book | last = Edson
Известията за Персей до възцаряването му са откъслечни. През 200 г. пр. Хр., докато е още в момчешка възраст, царят му поверява охраната на западната граница на Македония срещу [[илири]]те. През 189 г. пр. Хр., когато Филип воюва на страната на [[Древен Рим|Рим]] против [[Етолийски съюз|етолийците]], Персей ръководи неуспешна обсада на [[Амфилохия]].<ref name="smith-perseus"/>
Line 26 ⟶ 25:
По време на походите си в Тракия Персей печели за съюзник [[одриси|одриския]] владетел [[Котис II|Котис]], който по-късно го подкрепя във войната с римляните.<ref name="delev-perseus"/> В Елада негови съюзници стават [[Беотия|беотийците]], но [[Ахейски съюз|ахейците]] отхвърлят постъпките му, уплашени от възможната реакция на [[Древен Рим|Рим]].{{hrf|Derow|2008|304, 306}} На изток, към 178 г. пр. Хр.<ref name="eckstein240"/>, Персей се сродява с двама елинистически владетели – на [[Прусий II|Прусий]], царя на [[Витиния]], дава сестра си [[Апама IV|Апама]] за жена{{hrf|Carney|2000|197}}, а сам, скоро след смъртта на първата си съпруга, се жени за [[Лаодика V|Лаодика]], дъщеря на сирийския владетел [[Селевк IV Филопатор]].<ref name="beloch141">{{cite book | last = Beloch | first = Karl Julius | title = Griechische Geschichte. Vol. IV | location = New York | publisher = Cambridge University Press | year = 2012 | pages = 141}}</ref>
== Борба с Рим и кончина ==
{{Основна|Трета македонска война}}
Още при възцаряването си Персей изпраща посланици в [[Сенат]]а, чрез които подновява договора на баща си Филип V за приятелски отношения с [[Древен Рим|Рим]].<ref name="smith-perseus"/> Но значителното военно, икономическо и дипломатическо израстване на Македония през първите години от царуването му я превръща в опасен съперник за хегемонията на Рим източно от [[Адриатика]] и води до избухването на [[Трета македонска война|Третата македонска война]].{{hrf|Eckstein|2010|240–243}}{{hrf|Derow|2008|301–303}}
В хода на тази война Персей предвожда лично македонските войски при победите [[Битка при Калиник|край Калиник]] (в [[Тесалия]], през 171 г. пр. Хр.)<ref>{{ cite book | last = Hammond | first = N. G. L. | authorlink = Никълъс Хамънд (историк) | coauthors = Frank William Walbank, Guy Thompson Griffith | title = A History of Macedonia: Vol. III: 336–167 B.C | publisher = Clarendon Press | year = 1972 | pages = 517–518}}</ref> и [[битка при Ускана|край Ускана]] (в [[Илирия]], през 170 г. пр. Хр.){{hrf|Hammond|1972|523–524}}. Въпреки тези успехи, той не рискува открит сблъсък с мощната римска армия и отстъпва от Тесалия, а след това и от [[Темпейска долина|Темпейския проход]].{{hrf|Hammond|1972|527–529}} Едва след като римляните прекосяват река Елпей и навлизат по-дълбоко в същинска Македония, Персей им дава решителна [[битка при Пидна]]. В тази битка на 22 юни 168 г. пр. Хр. македонската армия е разгромена от римските [[легион]]и и [[боен слон|бойни слонове]]. Самият Персей е ранен и се спасява с бягство.{{hrf|Hammond|1972|555–557}}
След поражението Персей бяга с малка свита първо в [[Амфиполис]], а след това на свещения остров [[Самотраки]]. Изоставен от приближените си, той е блокиран от римската флота и принуден да се предаде{{hrf|Smith|1867|208}}, след като римляните залавят децата му{{hrf|Carney|2000|196}}. През 167 г. пр. Хр. Персей е отведен в Рим и принуден да краси [[триумф]]а на своя победител [[Луций Емилий Павел Македоник|Луций Емилий Павел]].{{hrf|Smith|1867|208}} Интерниран е в [[Алба Фуценс]], където умира пет години по-късно.<ref name="beloch141"/>
За смъртта на Персей са известни две версии. Според едната той слага край на живота си като се подлага доброволно на глад. Според другата бившият македонски цар е докаран до лудост от пазачите му, които умишлено го лишават от сън.{{hrf|Smith|1867|208}}
== Потомци ==
Според [[Ливий]] и историци от по-ново време{{hrf|Edson|1935|202}}, престолонаследникът [[Филип (син на Филип V)|Филип]], който също е пленен след Пидна, е брат на Персей, когото царят осиновява. Според други изследователи{{hrf|Beloch|2012|141–142}} Филип е ро̀ден син на Персей от [[Селевкиди|селевкидската]] принцеса [[Лаодика V|Лаодика]].
Със сигурност деца на Персей са [[Александър (син на Персей)|Александър]] и неизвестна по име дъщеря. Двамата са по-млади от Филип и се предполага, че са от Лаодика.{{hrf|Beloch|2012|142}}
== Външни препратки ==
| |||