Разлика между версии на „Кукери“

добавки и корекции
(Премахната редакция 10606217 на 2003:C9:DF1D:1201:C62:6F41:210:67F8 (б.))
Етикет: Връщане
(добавки и корекции)
[[Файл:Kukeri razlog.JPG|мини|250п|Кукери в [[Разлог]]]]
[[Файл:Kukeri-from-Gorna-Vasilitsa.jpg|мини|250п|Кукери от с.[[Горна Василица]]]]
'''Кукерите''', наричани още '''чауши''', '''бабугери''', '''станчинари''', '''дервиши''', '''старци''', '''сурати''', '''баба̀ри''', '''сурова̀ри''' или '''джамалари''', са [[Езичество|езически]] обредни [[българи|български]] [[карнавал]]ни фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с [[маска|маски]] на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай се отбелязва в периода между Месни и [[Сирни заговезни]] (Сирница) в Източна [[България]] и между [[Коледа]] и [[Богоявление]] в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България), Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
 
'''Кукерите''', наричани още '''чауши''', '''бабугери''', '''станчинари''', '''дервиши''', '''старци''', '''сурати''', '''баба̀ри''', '''сурова̀ри''', '''калогерос''', [[кьопек бей]] или '''джамалари''', са [[карнавал]]ен [[маскарад]] в [[Югоизточна Европа]].
Кукерите се маскират и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
 
Включва поредица от повтарящи се сюжети и персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), представяни от мъже с характерни кожени маски и костюми със звънци и дървени [[фалос]]и. Обикновено се провежда в началото на [[Велик пост|Великия пост]], най-често на [[Сирни понеделник]], но в някои райони, като [[Западна България]], това може да става и между [[Коледа]] и [[Богоявление]].{{hrf|Маринов|2015|71}}
 
Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други. Кукерите се маскират и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
 
== Танците на кукерите ==
== Разпространение и произход ==
[[Файл:BASA-2072K-1-373-5-Kukeri from Bulgaria.JPG|мини|250п|Снимка на кукери преди 1945 г.]]
 
{{факт|Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и ЦентралнаЮгоизточна Европа – и в [[Румъния]], [[Молдова]], [[Сърбия]], [[Гърция]], [[Северна Македония]], Словения, Хърватия, [[България]] и т.н.|2021|1|2}} {{факт|Подобни карнавални маски съществуват в [[Италия]] на остров [[Сардиния]]. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в [[Кантабрия]], [[Испания]]. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten). Обичаят по нашите земи води началото си от [[траки]]те, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието [[Дионисий]] и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.|2021|1|2}}
 
Произходът на кукерските игри често е свързван с предхристиянския [[Древна Гърция|гръко]]-[[траки]]йски култ към [[Дионис]]. За пръв път този възглед е предложен през 1873 година от гръцкия богослов [[Анастасиос Хурмузиадис]], който, макар да осъжда обичая като езическо суеверие, вижда в него аргумент срещу тезата на [[Якоб Фалмерайер]] за прекъснатия континуитет между [[Древна Гърция]] и съвременните гърци. В първите години на XX век тази теория е доразвита от английския археолог [[Ричард Докинс (археолог)|Ричард Докинс]], който намира редица аналогии между сюжетите и фигури, представяни в древните Дионисиеви празници и в съвременните кукерски игри – [[фалофория]], люлка с дете, убийство и съживяване на Дионис/Царя, ковашкия занаят на титаните/циганите.{{hrf|Маринов|2015|72 – 73}}
 
В същото време кукерите са част разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с балканските – например, [[бушояраш]] при [[хървати]]те в южна [[Унгария]], [[курентоване]] в [[Словения]], [[чегета]] в [[Швейцария]]. Автори като гръцкия археолог [[Константинос Ромеос]] обясняват това с още по-древния произход на ритуала – разпространен още в праисторическа Европа, той предхожда Дионисовите празници, които са само едно от проявленията му.{{hrf|Маринов|2015|74}}
 
== Бележки ==
<references/>
 
; Цитирани източници
* {{cite | фамилия-част = Маринов | име-част = Чавдар | заглавие-част = Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6}}
 
== Вижте също ==
* [http://www.surva-bg.com Маскарадни обичаи]
* [http://kukerlandia.com/ Международен ежегоден кукерски Фестивал в Ямбол „Кукерландия“]
 
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Български обичаи]]